Решение № 13342 от 23.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13342 гр. [*******], 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20211110162566 по описа за 2021 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС, чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност са предявени обратни искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба и последващи уточняващи молби от 19.11.2019 г. и от 31.01.2022 г. ищецът П. П. К. твърди, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 13, том III, рег.№ 6126, дело № 449/2000 г. по описа на [*******], нотариус с район на действие Софийски районен съд, се легитимира като собственик на недвижим имот – [*******], находящ се в гр.[*******], с кадастрален идентификатор № [*******], находящ се в [*******], състоящ се от две стаи с кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ 55,74 кв.м., при съседи: изток: фасада, запад – ап.5, и стълбище, север и юг – фасада, заедно с избено помещение № 10, с площ 12,24 кв.м., при съседи: мазе на ап.1, мазе на ап.5, фасада и коридор, заедно с таванско помещение № 12 с площ 19,32 кв.м., при съседи: фасада, стълбище и таван на ап.3 и фасада, заедно с 8,347 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавна земя. Твърди, че на 14.07.2001 г. сключил граждански брак с ответника О. Е., по време на който се родил сина им П. П. К. /ответник по предявения срещу него обратен иск/.

Поддържа още, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 12303/2015 г. по описа на СРС, сключеният между ищеца и ответника Е. граждански брак бил прекратен, като по силата на утвърденото споразумение по чл.51 СК, упражняването на родителските права по отношение на П. К. било предоставено на неговата майка, а семейното жилище /гореописания недвижим имот, лична собственост на ищеца/, е предоставено 1 за ползване на първия ответник в срок – до навършване на пълнолетие на сина или настъпване на причина за погасяване на това право, като ищецът не упражнява право на ползване върху недвижимия имот. Ищецът поддържа, че считано от прекратяване на брака до датата на подаване на исковата молба в съда, първият ответник упражнява непрекъснато фактическата власт върху имота. На 30.11.2019 г. ответникът по обратния иск навършил пълнолетие, поради което правото на ползване върху недвижимия имот е без правно основание. С оглед предходното, ищецът твърди, че предприел опити да възстанови владението си върху имота, като на 26.10.2020 г. изпратил покана до първия ответник. Въпреки предходното, ответникът продължава да живее в имота, като дори е сменена бравата на входа, с което се ограничава достъпа на ищеца. Поддържа, че на 13.11.2020 г. поканил първия ответник в кантората на нотариус [*******], с район на действие СРС, където да предаде ключовете от входа на недвижимия имот, като в случай на неявяване, ще започне да тече тримесечен срок, в който първия ответник да напусне имота. На посочената дата била проведена среща, но не било постигнато съгласие относно ползването на процесния имот. На 23.02.2021 г. ищецът изпратил втора покана до ответника Е., с която уведомил последната, че за периода след навършване на пълнолетие на сина им – 01.12.2019 г. до 28.02.2021 г. следва да му заплаща месечен наем в размер на 380,00 лева, съответстващ на ½ част от наемната цена на целия недвижим имот. Поради категоричното противопоставяне на ответника Е. за освобождаване на недвижимия имот, предаване на владението върху същия и заплащане на дължимите месечни вноски за периода на неоснователното му ползване, ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции. Моли съда да постанови решение, с което: 1/ да бъде признато за установено, че ищецът е изключителен собственик на [*******], находящ се в гр.

[*******], с кадастрален идентификатор № [*******] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.[*******], [*******], състоящ се от две стаи с кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ 55,74 кв.м., при съседи: изток: фасада, запад – ап.5, и стълбище, север и юг – фасада, заедно с избено помещение № 10, с площ 12,24 кв.м., при съседи: мазе на ап.1, мазе на ап.5, фасада и коридор, заедно с таванско помещение № 12 с площ 19,32 кв.м., при съседи: фасада, стълбище и таван на ап.3 и фасада, заедно с 8,347 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, като ответникът О. И. Е. бъде осъдена да му предаде владението върху недвижимия имот; 2/ да бъде осъден ответникът О. И. Е. да заплати на ищеца обезщетение за ползване на процесния недвижим имот без основание, считано от датата на навършване на пълнолетие на сина им П. П. К. 30.11.2019 г. до 21.06.2021 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ в размер на 7 160,00 лева /по 380,00 лева за всеки месец от горепосочения период/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до 2 окончателното изплащане; 3/ да бъде осъден ответникът О. И. Е. да заплати на ищеца обезщетение за ½ част от ползваната от сина им П. П. К. жилищна площ в размер на 200,00 лева – частична сума от сумата от общо 3553,00 лева, за периода от 01.12.2019 г. до 21.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; 4/ да бъде осъден ответникът О. И.

Е. да заплати на ищеца сумата от 10,00 лева, част от сума в общ размер на 295,12 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за ползване на половината от ползваната от П. К. жилищна площ, без правно основание, за периода от 01.12.2019 г. до 21.06.2021 г. Претендира разноски.

В исковата молба ищецът обосновава правен интерес от привличане на сина им П. П. К. като трето лице-помагач и предявяване на обратни искове против него в условията на евентуалност, в случай, че не бъде уважен предявения срещу ответника О. Е. иск за обезщетение за използваната от П. К. ½ част от процесното жилище, а именно: 1/ за осъждане на ответника П. П. К. да заплати на ищеца сумата от 200,00 лева – частична сума от сумата от общо 7 160,00 лева, представляваща обезщетение за ползването на 1/ част от процесния недвижим имот без правно основание за периода от 01.12.2019 г. до 21.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане и 2/ за осъждане на ответника П.

П. К. да заплати на ищеца сумата от 10,00 лева, част от сума в общ размер на 590,24 лева, представляваща лихва за забава върху обезщетението за ползване на ½ част от процесния недвижим имот за периода от 01.12.2019 г. до 21.06.2021 г. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Е., в който не оспорва, че имота е собственост на ищеца, като поради статута му на семейно жилище, след прекратяване на сключения граждански брак е предоставен за ползване на нея и детето. С оглед предходното оспорва ревандикационния иск като неоснователен. Оспорва изцяло претенцията за обезщетение в общ размер на 7160,00 лева, включително по отношение на ½ част от ползваната от сина им жилищна площ с доводи, че е завишен и не е определен на база средната пазарна наемна цена и местонахождението на имота. Поради неоснователност на иска за главница за обезщетение, се оспорва и дължимостта на обезщетението за забава върху същото.

Оспорва представените покани чрез телепоща от 26.10.2020 г. и от 23.02.2021 г. с твърдения, че не са получени и липсват данни за действителното им връчване на този ответник.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника К. предявените против него обратни искове се оспорват по основание и размер с доводи напълно идентични с тези на ответника Е., поради което съдът не намира за необходимо да ги преповтаря.

В проведеното на 01.11.2022 г. открито съдебно заседание, по искане на ищеца, 3 съдът е допуснал на основание чл.214, ал.1 ГПК изменение в размер на предявените първоначални и обратни искове, както следва: по предявения против ответника О. И. Е. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6070,44 лв., представляваща обезщетение за ползване на процесния недвижим имот през периода от 30.11.2019 г. до 21.06.2021 г. (т.е. по 326,24 лв. за всеки месец от горепосочения период); по предявения против ответника О. И. Е. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 лв., предявена като частична от сумата от общо 3035,22 лв., представляваща обезщетение за ½ част от ползваната от сина им П. П. жилищна площ; по предявения в условията на евентуалност обратен иск – за осъждане на ответника П. П. К. да заплати на ищеца сумата от 200 лв., частично предявена от сумата в общ размер на 6070,44 лева.

В предоставения на основание чл.149, ал.3 ГПК срок, по делото е постъпила писмена защита единствено от процесуалните представители на ищеца.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 13, том III, рег.№ 6126, дело 449/2000 г. по описа на [*******], нотариус с район на действие СРС е, че ищецът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр.[*******], ул.[*******] № 39, бл.1, вх.Б, ет.3, ап.6.

По делото са приложени актуални към датата на подаване на исковата молба в съда удостоверение за данъчна оценка и схема на процесния недвижим имот.

Видно от приложеното по делото решение по гр.д.№ 12303/2015 г. по описа на СРС, обективирано в протокол от проведено на 01.02.2016 г. открито съдебно заседание е, че сключения между П. П. К. и О. И. К.а /страни в настоящото производство/ граждански брак е прекратен. С цитираното решение съдът е одобрил постигнатото между страните споразумение, по силата на което семейното жилище, находящо се в гр.[*******], [*******] (предмет и на настоящия спор), лична собственост на П. П. К., след прекратяване на брака ще се ползва от О. И. К.а, до навършване на пълнолетие на детето П. П. К., ЕГН **********, или настъпване на причина за погасяване на това право. Със съдебното решение е констатирано, че семейното жилище е напуснато от П. П. К. /настоящ ищец/.

По делото е приложено писмо от ищеца до ответника, в която освен неотносими към предмета на спора обстоятелства, се съдържа и покана за освобождаване и напускане на процесното жилище. Видно от приложеното по делото известие за доставяне е, че писмото е връчено на ответника на адреса на процесния недвижим имот на 02.11.2020 г.

По делото е приложена и покана от ищеца до ответника за заплащане на месечен 4 наем в общ размер на 5 700 лева /по 380,00 лева на месец/ за периода от 01.12.2019 г. до 28.02.2021 г. Видно от приложеното по делото известие за доставяне е, че писмото е връчено на ответника на адреса на процесния недвижим имот на 26.02.2021 г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. Ю. Р.. В показанията си свидетелят разказва, че се запознал с ищеца през 2021 г., тъй като търсел инвестиционен имот, а ищецът споменал за притежаван от него апартамент на ул.[*******] в ж.к.[*******]. Ищецът споменал още, че има проблеми с имота, тъй като след развода със съпругата му, тя и синът им останали да живеят в жилището.

Показал му съдебно решение, съгласно което ползването на жилището било до навършване на пълнолетие на детето, който факт вече бил настъпил. Понеже се намирали в близост до жилището, ищецът го поканил да отидат да го видят. Датата била 10.06.2021 г. Свидетелят разказва, че ищецът носел ключ, но не успял да отключи вратата на жилището с него. След настоятелно почукване по вратата, излязъл синът на ищеца, който попитал баща си какво прави там, тъй като не живее вече там. Обяснил, че са сменили ключалката, тъй като искали само те да имат ключове за апартамента. По настояване на ищеца, въпреки нежеланието на сина, последния ги пуснал да огледат жилището. До сделка не се стигнало, тъй като свидетелят се притеснявал, че ищецът няма свободен достъп до апартамента. Свидетелят разказва още, че на 21.10.2022 г. отново посетил имота заедно с ищеца, но отново не могли да отключат. Понеже никой не им отворил, не могли да влязат.