Решение № 292 от 21.11.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Ботевград, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ****** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ****** Гражданско дело № 20241810101480 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на В. С. П., ЕГН: **********, със съд. адрес: гр.

София, бул. „***** № *****, чрез адв. Д. М. М., срещу „*****“ ООД, ЕИК: *****, гр.

София, ******“, ******, ет. 5, с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба (ИМ) на В. С. П. се твърди, че между нея и „*****“ ООД бил сключен договор за кредит № 500037934, с който дружеството като кредитодател отпуснало на физическото лице като кредитополучател сумата от 1 500 лв., като в договора било предвидено и плащането на такса „динамично плащане“, която била в размер на 749.98 лв., т. е. 50 % от размера на главницата. П. платила предсрочно главницата по кредита си, а за тази такса – 250 лв., която била разсрочена периодично към главницата и лихвата на ежемесечни анюитетни вноски. Релевират се доводи за нищожност на клаузата в чл. 9, ал. 2 от същ. дог., тъй като уговорката била неравноправна. С оглед на изложеното моли Ботевградския районен съд (БРС) да осъди „*****“ ООД да плати на В. С. П. сумата от 250 лв. като получена от дружеството без основание, ведно със законната лихва от датата ИМ до окончателно й плащане. Претендират се и разноски.

В отговора на ИМ (ОИМ) ответникът заявява лаконично, че не оспорва фактът, че „таксата“ по чл. 9, ал. 2 от договора била платена в размер на 250 лв.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

С Р. № № 169/02.08.2024 г. по гр. д. № 72/2024 г. на БРС, влязло в сила на 17.09.2024 г., е признато за установено между страните В. С. П. и „*****“ ООД, че клаузата по чл. 9, ал.

1

2 по Договор за кредит № МАХ_500037934 от 01.02.2021 г., предвиждаща заплащане на такса „Динамично плащане“ в размер на 749.98 лв., или общо 49,99 % от размера на главницата по договора, е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. с. чл. 143, ал. 1 и ал.

2 ЗЗП, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, вр. с чл. 26, ал.

1 ЗЗД. На основание тази нищожна клауза ищцата е платила на ответното дружество сумата от 250 лв., което обстоятелство се признава от ответното дружество, т. е. то е безспорно.

По правото:

БРС намира, че е сезиран с осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който се иска БРС да осъди „*****“ ООД да плати на В. С. П. сумата от 250 лв., ведно със законната лихва от 06.08.2024 г. до окончателното й плащане. Ответникът признава, че е получил сумата.

Досежно разпределението на доказателствената тежест БРС приема следното: По делото не са наведени факти, за които съществува установено от закона предположение (презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 155 ГПК (общоизвестни или служебно известни факти). Съдът указва на страните, че фактът на получаване на сумата от ответното дружество е безспорен (чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК). На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК съдът указва на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за недоказани, т. е. за ненастъпили, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК.

Ищецът носи доказателствена тежест, за да установи, че е платил процесната сума на ответното дружество, но това обстоятелство бе обявено за безспорно. Ответното дружество носи доказателствена тежест, за да докаже юридическият факт, въз основа на който е придобил право на вземане за процесната сума. В тази връзка съдът му указва, че той не е ангажирал никакви доказателства (чл. 146, ал. 2 ГПК).

Поради това че, от една страна, страните са обвързани със сила на пресъдено нещо с Р. № № 169/02.08.2024 г. по гр. д. № 72/2024 г. на БРС, влязло в сила на 17.09.2024 г., че чл.

9, ал. 2 по Договор за кредит № МАХ_500037934 от 01.02.2021 г., предвиждаща заплащане на такса „Динамично плащане“ в размер на 749.98 лв., или общо 49,99 % от размера на главницата по договора, е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. с. чл. 143, ал. 1 и ал.

2 ЗЗП, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, вр. с чл. 26, ал.

1 ЗЗД. Предвид на безспорността на обстоятелство, от друга страна, че ищцата е платила сумата от 250 лв. на ответното дружество преди завеждането на ИМ, то исковата претенция е основателна и ответното дружество следва да бъде осъдено да плати на ищцата сумата от 250 лв., платена без основание (чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД), ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателно й плащане (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има ищцата срещу ответното дружество в размер на 50 лв. за държавна такса и 1 800 лв. за адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 ГПК).

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Ботевградският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „*****“ ООД, ЕИК: *****, гр. София, ******“, ******, ет. 5, да плати на В. С. П., ЕГН: **********, сумата от 250 (ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ) ЛЕВА, ведно със законната лихва от 06.08.2024 г. до окончателното й плащане, като платена без основание – въз основа на чл. 9, ал. 2 по Договор за кредит № МАХ_500037934 от 01.02.2021 г., предвиждаща заплащане на такса 2

„Динамично плащане“ в размер на 749.98 лв., или общо 49,99 % от размера на главницата по договора, която клауза е обявена за нищожна с Решение № № 169/02.08.2024 г. по гр. д. № 72/2024 г. на БРС, влязло в сила на 17.09.2024 г., между същите страни.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „*****“ ООД да плати на В. С. П. сумата о т 1 850 (ХИЛЯДА ОСЕМСТОТИН И ПЕТДЕСЕТ) ЛЕВА за съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________

3