Определение № 1683 от 27.11.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1683 гр. Плевен, 27.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500953 по описа за 2025 година Производство по чл. 248 ал.3 ГПК.

С определение на Плевенски РС № 4329/25.08.2025 г., постановено по гр. дело №2864/2024 г.по описа на ПРС е оставена без уважение като неоснователна молбата на „Сити Кеш“ООД по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решение №771/28.05.2025г. в частта за разноските.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от „СИТИ КЕШ“ООД, ЕИК **** чрез Адвокатско дружество „Нестори, Угляров, М.“,чрез адвокат Х. М. от САК, с която същото се обжалва като неправилно.Изложени са доводи ,че е невъзможно да се установи дали представения по делото договор за правна защита е свързан с първоинстанционното гражданско дело,тъй като в същия е посочено единствено заплащане на адвокатско възнаграждение при изключението на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв., без да е посочено конкретното дело, страни и предмет.

Твърди се, че представения по делото договор за правна защита по чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв.страда от порок,който го прави негоден да породи правни последици, тъй като е непълен и не е видно, че помощта е оказана на лице от кръга на лицата по чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв., т.е. в договора не е конкретизирано качеството,в което се предоставя безплатна помощ от процесуалния представител. Твърди се, че правото на иск по настоящото дело е упражнено превратно,с цел увреждане на ответното дружество, тъй като ищцата е подала 1

24 искови молби срещу дружеството, с цел да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. Твърди се, също така, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в по-нисък размер от посочения в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.В заключение дружеството жалбоподател моли съда да отмени обжалваното определение на ПлРС и да постанови друго, с което да откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при условията на евентуалност да намали значително същите.

Ответницата по частната жалба Л. В. С.-ищец пред ПРС, чрез своя пълномощник ЕАД Е.И. е депозирала писмен отговор в срока по чл.248 ал.2 ГПК,в който взема становище,че частната жалба е неоснователна,а постановеното от ПРС определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Посочено е,че в настоящия случай се касае за различни правоотношения, като обективно съединяване на искове се допуска само при едно правоотношение между страните, а дори и отделните искове да са разглеждани в едно общо производство, разноските се определят за всеки отделен иск, а не са функция от механичния сбор от цената на всички искове.Фактът, че са образувани множество дела между същите страни, във връзка с множество договори помежду им, не води до извод за злоупотреба с права, тъй като се касае за отделни, самостоятелни правоотношения и искове по тях, макар и при идентичност на страните,които не са във връзка едно с друго и не следва съдът да санкционира процесуалния представител.В отговора е посочена практика на ВКС,съгласно която макар НМРАВ да няма обвързващ за съда характер,същата следва да служи като ориентир при определяне размера на разноските за адв.възнаграждение,вкл.и при служебното определяне на възнаграждението. За неоснователен е счетен аргумента в частната жалба , че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в по-малък размер, поради липса на фактическа и правна сложност,доколкото подобен критерий не намира приложение при изчисляването на дължимата държавна такса.По аналогия счита,че следва да се разглежда и определянето на адвокатското възнаграждение, като посочва, че ако делото е с конкретна стойност и адвокатът е ангажиран с процесуално представителство, възнаграждението, което съответства на обичайните ставки за такъв тип дела не следва да бъде редуцирано само на база субективна преценка за несложност. Счита, че може да съществува основание за 2 намаляване на адвокатския хонорар, но само ако претендирания размер значително надхвърля обичайното възнаграждение за подобен род дела.В тази насока са изложени подробни доводи и съображения, като е посочена практика на СЕС.В заключение моли съда да потвърди обжалваното определение на ПРС като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд като прецени изложените в частната жалба оплаквания и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решение на ПРС №771/28.05.2025г.,постановено по гр.д.№2864/2024г. е признато за установено в отношенията между Л. В. С. ЕГН ********** и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ****, че клаузата на чл.11 за неустойка в сключения между тях Договор за потребителски кредит № 621520/ 17.01.2022г. е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, вр. във вр. с чл. 19 ал.4 и чл.

11 т.9 и т.10 ЗПК.

Със същото решение на ПРС на основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, „СИТИ КЕШ"ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

София е осъдено да заплати на Л. В. С., ЕГН ********** сумата от 50 лева,представляваща недължимо платена сума за неустойка по Договор за потребителски кредит № 621520/17.01.2022г., ведно със законната лихва от 28.05.2024г. до окончателното изплащане.

С решението на ПРС „СИТИ КЕШ“ ООД гр.София е осъдено да заплати на ЕАД Е.И. на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА сумата от 480 лв. с ДДС за предоставена безплатна правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство на ищеца по делото.На основание чл.78,ал.6 ГПК дружеството е осъдено да заплати в полза на Плевенски районен съд ДТ в размер на 100 лв.,както и 5 лв. такса в случай на издаване на изпълнителен лист.

Решението на ПРС в частта,в която са уважени предявените искове, не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

От ответника „СИТИ КЕШ“ООД гр.София е депозирана молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските относно присъденото в полза на адвокат Е.И. адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 ЗА,като искането 3 за присъждане на адв.възнаграждение при условията на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв бъде отхвърлено.В условията на евентуалност е направено искане да не се присъждат разноски ДТ и адв.хонорар ,предвид злоупотребата с права по чл.3 ГПК.

За да постанови обжалваното определение,с което молбата по чл.248 ГПК е оставена без уважение,ПРС е приел, че при положение, че страните са подписвали множество договори за кредит и всеки договор е основание за плащане на дължими по него суми на ответника, няма основание да се счита, че ищцата злоупотребява с правото си да води дела по всеки един от тези договори,като сочи недействителност и желае възстановяване на недължимо платени суми.Именно поради тази причина и съдът не е съединявал делата по различните договори,независимо, че по тях са били едни и същи страни.

Относно предоставянето на безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1 от ЗАдв. при направено искане по чл.38 ал.2 от ЗАдв., първоинстанционният съд е посочил,че доколкото все още няма постановено решение по образуваното Тълкувателно дело № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС, то не е обвързан с противоречивата до момента практика на ВКС, като е приел, че в случая не следва да изследва обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ,тъй като това не е предмет на делото. По въпроса за размера на адвокатското възнаграждение на ищеца, съдът е посочил, че прилагайки практиката на СЕС, цитирана в решението му, е определил възнаграждения по исковете под критериите за размер в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което няма основания за промяна на определения размер.

Въззивната инстанция изцяло споделя като правилни тези правни изводи на ПРС.

Действително е образувано тълкувателно дело № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл.38 ал.1 от ЗАдв. при направено искане по чл.38 ал.2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда,по което все още не е постановено тълкувателно решение. Разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗАдв. предвижда ,че на адвоката,осъществил безплатна правна помощ следва да се присъди съответно възнаграждение ,когато 4 насрещната страна е осъдена за разноски. Настоящият съдебен състав счита,че след като в договора за правна защита,сключен между ищцата Л. В. С. и ЕАД Е.И. е посочено,че правната защита е безплатна на осн.чл.38,ал.2 ЗА,това е достатъчно основание за приложение на посочената разпоредба.Основанията, предвидени в т.1-3 на ал.1 на чл.38 от ЗАдв. лежат на плоскостта на договорната връзка адвокат - доверител и не са предмет на изследване от съда при преценката за разпределение на отговорността за разноски. В този смисъл е определение № 2371/04.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4807/2022 г.,в което е прието ,че „наличието на основанието по чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски, като взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на този текст е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат".Това становище се споделя и от настоящия въззивен състав. След като адвокат Е.И. е осъществила безплатна правна помощ на ищцата и предявените от последната искове са изцяло уважени,на пълномощника се дължи възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 ЗА.За пълнота на изложението следва да се посочи, че в настоящото производство от ищцата е представена декларация за семейно и имотно състояние и въз основа на нея Плевенски районен съд я е освободил от внасяне на ДТ и разноски по делото на основание чл.83 ал.2 от ГПК, приемайки, че е материално затруднена.

Неоснователни са изложените в частната жалба доводи,че процесният договор за правна защита не е индивидуализиран и страда от порок,който го прави негоден да породи правни последици.С отговора на ИМ,ответникът и жалбоподател в настоящото производство не е оспорил представителната власт на пълномощника на ищцата, не са правени възражения относно съдържанието на представеното пълномощно и договор за правна защита,ПРС е приел,че ЕАД Е.И. е надлежен пълномощник на ищцата,поради което е недопустимо след приключване на съдебното дирене в производството пред първата инстанция,при наличие на влязло в сила съдебно решение по съществото на спора,на този етап да се оспорва валидността на представеното адвокатско пълномощно.

Неоснователни са изложените в частната жалба оплаквания за 5 злоупотреба с право.Фактът, че са образувани множество дела между същите страни, сам по себе си не води до извод за злоупотреба с права, доколкото се касае за отделни и самостоятелни правоотношения,за различни договори за потребителски кредити,сключени между страните.Няма основание при решаване на въпроса за дължимите деловодни разноски по едно конкретно гражданско дело,съдът да изследва и да взема предвид присъдените в полза на ищеца деловодни разноски по други граждански дела със същия ответник.След като е безспорно,че заведените пред ПРС множество граждански дела между едни и същи страни не са съединени по реда на чл.213 ГПК ,няма основание съдът да преценява присъдените разноски по другите дела.В конкретния случай приложение следва да намери разпоредбата на чл.81 от ГПК,която предвижда, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В този смисъл,съдът дължи произнасяне по направените деловодни разноски, единствено с оглед изхода на спора по настоящото дело.

Окръжният съд изцяло споделя изложените в мотивите на постановеното решение на Районен съд Плевен съображения относно размера на дължимото в полза на адвокат Е.И. адв.възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на ищцата по реда на чл.38,ал.2 ЗА. ПРС е съобразил Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г.по дело С-438/22, приемайки,че не е обвързан от размерите на адв.възнаграждения ,съгласно НМРАВ,а при определяне размера на адв.възнаграждение следва да прецени действително извършената от адвоката правна защита ,както и фактическата и правна сложност на делото.В случая са предявени два обективно съединени иска –за нищожност на клаузата на чл.11 от договора за неустойка и иск по чл.55 ЗЗД за връщане на недължимо платена сума за неустойка.Така предявените искове,които са уважени са в защита на един интерес,основават се на едни и същи доказателства,по тях са изложени идентични доводи и твърдения и произтичат от едно и също правоотношение-сключеният между страните договор за потребителски кредит, като фактите,от които произтичат претендираните от ищеца права са едни и същи. Обективно съединените искове са предявени в защита на един интерес и в полза на пълномощника на ищцата, осъществил безплатна правна помощ се дължи заплащане на едно възнаграждение.Правилни са съображенията на ПРС, че в конкретния случай делото не се отличава с висока правна и фактическа сложност.