Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1252 от 18.03.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12252/2023
Вид
Решение № 1252
Подписан
18.03.2025
Състав
Катя Рудева Боева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 341, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за наследството
  • чл. 7 · Закон за наследството
  • чл. 9, ал.1 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 1252 гр. Пловдив, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330112252 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Ищцата П. Т. К. е предявила срещу М. Г. М., Б. И. М. и И. И. М. иск за делба на УПИ ** от кв. **по регулационния план на с. **, обл. **, с административен адрес: с. **, ул. „**“ № **, ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда с площ от 70 кв.м. и навес.

В исковата молба се излагат съображения, че процесният недвижим имот бил придобит от наследодателя А. И. М. по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка от **г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/**г. на нотариус с район на действие – Районен съд **. Същият починал на **г., като оставил за наследници своите **– ищцата П. К. и И. М.. Последният починал на **г. и оставил за наследници ответниците в производството. Предвид липсата на възможност за доброволно уреждане на спора между страните, се претендира процесният недвижим имот да бъде допуснат до съдебна делба.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника И. И. М., с който се излагат съображения за допустимост, но 1 неоснователност на предявената искова претенция. Възразява се, че действително през 1995 г. **и **на ответника решили да прехвърлят имота на **му – А., срещу задължение за издръжка и гледане, но такова не било изпълнявано. Според ответника, нотариалният акт, по силата на който бил прехвърлен имота, бил нищожен, защото в него било вписано като ЕГН на **му, различно от това, което той притежавал. Посочва се, че през 1986 г. в имота живеели единствено ответникът и неговите **и **. Наследодателят А.

М. починал на **г., като не изпълнил задължението си по договора за издръжка и гледане. С оглед изложеното **и **на ответника образували гр. д.

№ 3200/2001 г. по описа на Районен съд Пловдив за разваляне на сключения договор с наследниците на А. М., но предвид настъпила смърт на ищците, производството било прекратено. Посочва се, че през 2005 г. **на ответника – И. М., починал, като неговата **и **на ответника – Б. М., се отказали от наследството. С оглед изложеното се посочва, че от 2000 г. ответникът владее процесния недвижим имот. Едва с исковата молба, ответникът установил, че ищцата имала претенции към същия. Оспорва се съставения в полза на същата констативен нотариален акт, доколкото разбрала за собствеността на **си едва през 2013 г. От правна страна се посочва, че ответникът не следвало да афишира осъществено владение по отношение на ищцата, доколкото същият вече бил придобил имота по давност. С оглед изложеното се посочва, че ищецът е собственик на целия недвижим имот, като ½ ид. част от същия е придобита въз основа на осъществено давностно владение.

С молба вх. № 15876/12.02.2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, ответникът И. М. посочва, че прави възражение за придобивна давност за частта, притежавана от ищцата.

В указания срок е постъпил отговор на искова молба от ответника Б. И.

М., в който се посочва, че същият е направил отказ от наследството от покойния наследодател И. А. М.. С оглед изложеното се претендира по отношение на ответника да бъде отхвърлен иска за делба.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника М. Г. М..

Районен съд Пловдив, VII състав, е бил сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

По делото е представен договор за прехвърляне на недвижим имот 2 срещу задължение за издръжка и гледане от **г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/**г. на нотариус с район на действие - Районен съд Пловдив, от който се установява, че А. И. М. е придобил собствеността върху парцел ** от кв. **по плана на с. **, обл. **, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м. и навес.

Във връзка с посочения договор и направеното възражение от страна на ответника И. М., следва да се посочи от правна страна, че действително, в същия като ЕГН на наследодателя А. М. е посочено: **, но при тълкуване на съдържанието на договора съобразно нормата на чл. 20 от ЗЗД, съдът намира, че приобретател по договора е А. И. М., ЕГН: **********, като изписването на първата цифра от ЕГН е техническа грешка. Посоченото на първо място следва от обстоятелството, че в отговора на исковата молба се признава, че **и **на ответника И. М. са прехвърлили на неговия **– А. М., собствеността върху процесния недвижим имот. На следващо място, по делото липсва спор, че **и **на ответника – А. М. и И. М., не са имали друг **на име А. С оглед изложеното несъмнено волята на страните е била процесният недвижим имот да бъде прехвърлен именно на наследодателя А.И. М., а изписването на първата цифра е техническа грешка при съставяне на документа. Последното се потвърждава и от обстоятелството, че всички останали цифри в ЕГН на наследодателя съвпадат. Поради изложеното и съдът приема, че наведеното възражение от ответника И. М., че собствеността не е прехвърлена на неговия **– А.М., а на друго лице, се явява неоснователно.

Като такова съдът намира и възражението за нищожност на договора поради неговото неизпълнение. Според настоящия съдебен състав неизпълнението на задължението по конкретен договор може да доведе като последица до неговото разваляне по реда на чл. 87, ал.3 ЗЗД, но не и до недействителност на същия. В отговора на исковата молба не се наведоха конкретни пороци на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от **г. по смисъла на чл. 26, ал.1 и ал. 2 ЗЗД, които да обосноват нищожност на договора. Поради изложеното и доколкото не се е достигнало до постановяване на решение по гр. д. № 3200/2001 г. по описа на Районен съд Пловдив за разваляне на договора, същият е породил правно действие, което не е отменено с обратна сила и така наведеното възражение се явява неоснователно.

3

От Удостоверение за наследници на А. И. М. изх. № **/**г., издадено от Община **, се изяснява, че същият е починал на **г. като нежен, и е оставил за наследници: своите **: **– ищцата П. К., и **– И. А. М.. С оглед изложеното и всеки един от тях на основание чл. 7 от ЗН, всеки един от тях е придобил по ½ ид. част от правото на собственост върху процесния недвижим имот. От посоченото удостоверение за наследници се установява, че И. М. е починал на **г., като е оставил за наследници: **си – М. Г. М., и двамата си **– Б. И. М. и И. И. М.. С оглед изложеното и на основание чл. 9, ал.1 ЗН всеки един от тях е получил по 1/3 ид. част от наследството на Иван М..

От Удостоверение, издадено по ч. гр. д. № 6531/2005 г. на Районен съд Пловдив, се установява, че с Определение № 140/06.12.2005 г., постановено по посоченото дело, е вписан в особената книга на съда под № 140/2005 г. отказът на Б. И. М. от наследството на И. А. М..

От Удостоверение, издадено по ч. гр. д. № 7540/2008 г. на Районен съд Пловдив, се установява, че с Определение № 43/27.03.2008 г., постановено по посоченото дело, е вписан в особената книга на съда под № 43/2008 г. отказът на М. Г. М. от наследството на И.А. М..

С направените откази от наследство от М. Г. М. и Б. И. М. на основание чл. 53 ЗН се уголемява дела на единствения останал наследник на И. М. – И.

М., поради което и именно върху последния е преминала притежаваната от наследодателя ½ ид. част от процесния имот. Така към 2008 г. съсобствеността е била разпределена по следния начин: ½ ид. част за П. К. и ½ ид. част за И.

М..

По делото е представено и Удостоверение за наследници на А. И. М. изх. № **/**г., издадено от Община **, в което като единствен негов наследник е вписана ищцата П. К.. На база на същото е съставен Нотариален акт /констативен/ за собственост на върху недвижим имот, придобит по наследство от **г., вписан под акт № **, т. **, дело № **/**г. на Служба по вписванията гр. **, въз основа на който ищцата е призната за индивидуален собственик на процесния недвижим имот. С оглед представеното удостоверение за наследници на А. М. от 2022 г., съдът намира, че посоченият нотариален акт не отразява правилно правата на собственост на ищцата върху процесния недвижим имот, доколкото освен тях, наследодателят е оставил и своя **като наследник, доколкото последният е починал след него. Предвид 4 изложеното и съдът приема, че посоченият констативен нотариален акт отразява притежаваните от ищцата права, но до размера на ½ ид. част. За останалата ½ ид. част легитимиращото действия на констативния нотариален акт е оборено, поради което за същата ищцата не се легитимира като собственик.

За преценката, обаче, дали имотът следва да бъде допускан до съдебна делба, следва да се разгледа наведеното възражение от ответника И. М. за придобивна давност.

С оглед установяване на посоченото възражение, респ. неговото опровергаване от фактическа страна се представиха следните доказателства за следните факти и обстоятелства:

От писмо от ОД на МВР **, сектор „БДС“ вх. № 70072/20.07.2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, се установи, че за периода 23.04.2001 г. – 17.05.2011 г. регистрираният поС.ен адрес на ищцата е в гр. **, ул. „**“ № **, а след тази дата – гр. **, ул. „**“ № ** От писмото се установява, че за периода 23.09.1997 г. – 22.04.2001 г. регистрираният настоящ адрес на ищцата е в гр. **, ул. „**“ № **, за периода 23.04.2021 г. – 17.05.2011 г. е в гр. **, **, а след тази дата - гр. **, ул. „**“ № **.

По делото са представени три разписки за заплатени данъци от ищцата за процесния имот за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. Представени са и доказателства за заплатени задължения към ВиК **за периода 12.12.2022 г. – 12.06.2023 г., както и Удостоверение за данъчна оценка от 15.07.2022 г., издадено от Община **, в което като индивидуален собственик фигурира ищцата.

От приобщеното по делото писмо от Община **изх. № **/**г., се установява, че при извършена справка в масива на Дирекция „Местни данъци и такси“ не е открита декларирана собственост от ответника И. М..

По делото са разпитани четирима свидетели – А. С., Р. А., С. К. и С. А..

Свидетелката С. си спомня, че познава ответника И. С., доколкото двамата с нейния син са израснали заедно. Знае, че същият живее цял живот в процесния имот. Свидетелката познавала и неговия **– А. като не знаела между двамата да има уговорки за имота. Техните **и **прехвърли на А. имота, за да ги гледа, но след известно време същият починал. В имота останали да живеят И., **му и **му. След това починал и **на И., а 5 последният се грижил за **и **. А. имал и майка, която имала претенции за имота през 2013 г. – 2014 г. След това тя не се появявала в имота.

Свидетелката А.посочва, че нейният съпруг е далечен братовчед на И. и Б. М. Тя познавала и техния **– А., баща им, както и баба им и дядо им. В имота, в който към настоящия момент живеел И., преди живеели техните баба и дядо, баща му и брат му – А. Имотът бил ползван единствено от И.. Той го стопанисвал и живеел там. Ответниците М. и Б. също живеели в този имоти, като М. се грижила за А. и И..

Свидетелката К. – **на ищцата, си спомня, че през 2012 г. ** получила писмо от Община **, че следва да заплати данък за процесния имот. Същата заплатила дължимия данък и си извадила нотариален акт за собственост върху имота. След това се регистрирала като собственик и във ВиК. Свидетелката посещавала имота многократно, когато нейният **– А., живял в него с неговите баба и дядо. Неговият баща, заедно с другите му синове, имал друга къща, в която живеел отделно. След 2012 г., когато ищцата оправила документите за имота, започнала да получава телефонни обаждания от ответника И.. Същите били груби, с обидни думи, защото ищцата поискала да й се заплатят разходи, свързани с имота. Последната казала, че иска да му прехвърли имота, а той да й заплати сума. Ответниците се съгласили, но минало много време и не се обаждали. Свидетелката знаела, че ищцата, заедно с нейна приятелка, посетили имота, като имало скандал с ответника И..