Решение № 260059 от 19.09.2022, Районен съд - Казанлък

Р

Е Ш Е

Н И Е №

Казанлък, 19.09.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и първа година в състав Председател

: КЕТИ КОСЕВА

При участието на секретаря Г. Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 3163/2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК.

Ищцата П.С.П. – К. с ЕГН ********** моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че П.С.П. - К. е собственик на реална част от дворно място, представляващо УПИ XVII-384 /седемнадесети, отреден за имот пл. № 384/, кв. 46 по действащия план на гр. Ш., при граници и съседи на имота: улична регулация, УПИ ХХV-400, УПИ XVIII-889 и УПИ ХХIV-383, която реална част е заключена в пространството между: ажурната ограда, изградена изцяло навътре в собственият й УПИ XVII - 384 - от изток; уличната регулация - от север; границата по действащия КРП между двата съседни имота на страните (УПИ XVII - 384 и УПИ XXIV - 383) - от запад; и границата с УПИ XVIII - 889 - от юг, и е с приблизителна площ от около 8 кв.м. (осем квадратни метра), като представлява ивица с форма на трапец с ширина от около 0.10 м. - на основата му откъм уличната регулация на имота и около 0.50 м. - на основата му откъм дъното на имота, с дължина на дългите страни (бедрата) от около 26 м. всяка.

Твърди, че е собственик на ½ ид.ч. от дворно място, представляващо УПИ XVII - 384 /седемнадесети, отреден за имот пл. № 384/, в кв. 46 по действащия план на гр. Ш., при граници и съседи на имота: улична регулация, УПИ ХХV-400, УПИ ХVIII-889 и УПИ ХХIV-383, ведно с всички подобрения и приращения в този имот. Правото й на собственост произтича от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 165, том 1, дело № 436/1978 г. на изпълняващ длъжността нотариус казанлъшки районен съдия, нотариален акт за собственост на недвижим имот по регулация № 27, том 9, дело № 4683/1997 г. на нотариус при Казанлъшкия районен съд и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 193, том 14, дело № 4684/1997 г. на нотариус при Казанлъшкия районен съд.

Въз основа на Разрешение за строеж № 30/27.10.1997 г. и Протокол за определяне на строителна линия и ниво от 1997 г., издадени от Община Казанлък, тя-П.П. е изградила законна ажурна ограда по югозападната граница на собствения си имот.

Имотът й от югозападната си част граничи с УПИ

XXIV-383, собственост на ответницата С.Т.С., която се легитимира като негов собственик въз основа на Нотариален акт № 11, том IV, рег. № 6419, нот. дело № 577/2014 г. и Нотариален акт № 12, том IV, рег. № 6420, нот. дело № 578/2014 г., и двата на нотариус П.К. .

През 2015 г. ответницата С. завела искове по чл. 108 и по чл. 109 от ЗС против съсобственика на П.С.П. - нейният брат Б.С.П. и по отношение на него с влязло в сила Решение по гр.д. № 2122/2015 г. по описа на РС-Казанлък е признато за установено, че С.Т.С. е собственик на УПИ ХХIV-383, кв. 46 по плана на гр. Ш., като Б.С.П. – неин брат е осъден да премахне за своя сметка съществуващата ограда между УПИ XXIV-383, кв. 46 по плана на гр. Ш. и УПИ XXVII -384 /двадесет и седми/, отреден за имот пл. № 384/, кв. 46 по същия план, конто ограда навлиза от страна на неговия УПИ XXVII -384 /двадесет и седми/, отреден за имот пл. № 384/, кв. 46 на юг към УПИ XXIV - 383, кв. 46, собственост на С.Т.С..

След влизане в сила на горепосоченото Решение на дата

18.01.2018 г., ищцата С.Т.С. се снабдила с Изпълнителен лист и образувала изп. дело № 20188720400117 по описа на ЧСИ Д. Ц., рег. № 872 на КЧСИ, р-н на действие: ОС - Стара Загора.

Видно от предоставените от Община Казанлък копия-извадки от действащия КРП на гр. Ш. е, че със Заповед № 190/1989 г. на Кмета на Община Казанлък е утвърден нов КРП на гр. Ш., съгласно който имотът на праводателя на С.С., този на доверителката ми и съседния УПИ XVIII - 889 са обединени в един общ УПИ XXIV - За магазини, обществено хранене и клуб /Приложение № 1 към Писмо изх. № 194-Б-1659-1/26.07.2018 г./. За този общ УПИ има трасировъчен карнет.

Впоследствие, със Заповед № 162/24.11.1995 г. на Кмета на общината /представена като Приложение № 2 към Писмо изх. № 194-Б-1659-1/26.07.2018 г.1 е одобрено изменение на плана за регулация на гр. Ш. относно УПИ XXIV - За магазини, обществено хранене и клуб, който е разделен отново на три имота: УПИ XXIV -383 на праводателя на С.С. - Д.Т. С. ; УПИ XVII - 384, отреден за имот пл. № 384/ на доверителката ми, както и съседния им УПИ XVIII - 889, отреден за имот пл. № 889/.

Така направеното изменение съставлява действащият план, по който следва да бъдат извършени замерванията, за да се прецени дали има навлизане на оградата на доверителката ми в мястото на ответницата.

Твърди, че съгласно действащия и актуален КРП на гр. Ш. не е ясно защо в Приложение № 4 - неразделна част от Решението по гр.д. № 2122/2015 г. на РС - Казанлък имотът й е означен като УПИ XXVII - 384, отреден за имот пл. № 384/, а граничещият с него съседен имот от югоизток е означен като УПИ XXVIII — 889, отреден за имот пл. № 889/. Цитираната грешка (която не е ОФГ при издаването на съдебния акт) е допусната по идентичен начин и при издаването на нот. акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот № 94, том 1, рег. № 1305, дело № 86 от 2013 г. на нотариус П.К. , рег. № 100 на НК, с който на нея й е признато правото на собственост, произтичащо от цитираните по-горе предходни нейни титули от 1978 г. и от 1997 г., както и при издаването на нотариалните актове на ответницата за нейния имот.

Твърди, че служителите от Общината вместо да чертаят скици на ръка от оригиналния план, директно разпечатват извадка от неприетия негов цифрен вид, в който грешките са толкова ФРАПАНТНИ, че не само размерите, а дори и номерата на имотите са объркани.

За да се прецени дали оградата е изцяло в имота на П.П., или има навлизане в чуждия имот, следва да се пристъпи към измерване разстоянията на двата имота съгласно оригиналния действащ КРП и съпоставянето им с размерите на място.

Съгласно Приложение № 4 - неразделна част от решението по делото, лицевото разстояние на собствения на ответницата С.С. УПИ XXIV - 383 /ширината в северния му край - от границата с УПИ XXIII - 381 до границата с имота на ищцата е 16.40 м.; отстоянието от границата с УПИ XXIII - 381 до оградата на ищцата е 16.00 м.

В южния край на имота на ответницата ширината му от границата с УПИ XXIII, 381 до границата с имота на ищцата е 13.90 м. Твърди, че съгласно действащия план/Заповед № 162/24.11.1995 г./, лицевото разстояние на собствения на ответницата С.С. УПИ XXIV - 383 /ширината в северния му край - от границата с УПИ XXIII - 381 до границата с имота на ищцата/ е 16.00 м. В южния край на имота на ответницата ширината му от границата с УПИ XXIII - 381 до границата с имота на ищцата е 13.00 м.

При съпоставяне на данните от действащия план на гр. Ш. и неодобрения негов цифров вид е видно, че в действителност лицевото разстояние на имота на ответницата е с около 0.40 м. по - тясно от това, което се извлича от цифровия вид /16.00 м., а не 16.40 м./, а в южния край имотът й е с около 0.90 м. по - тесен /13.00 м., а не 13.90 м./. Предвид гореизложените данни се оказва, че имотът на ответницата е с лице по действащ план от 16.00 м. и лице на място от 16.10 м., т.е. оградата на ищцата е изградена изцяло в собствения й имот и няма навлизане в чуждия, а обстоятелството, че в дъното си УПИ XXIV - 383 е с ширина по план по - тясна с 0.90 м. спрямо ширината му по неодобрения цифров модел на плана, изключва възможността за навлизане на процесната ограда изобщо по цялото протежение на границите между двата процесни имота.

От това прави извода, че пространството между ажурната ограда, изградена изцяло навътре в собствения й имот до границата между двата съседни имота по действащия КРП съставлява реална част от нейния УПИ XVII -384, но същевременно ответницата неправилно счита това пространство за свое.

С.Т.С., в качеството й на взискател по изп. дело №

20188720400117 на ЧСИ Д.Ц. , рег. № 872 на КЧСИ дори е предприела действия с оглед принудително премахване за сметка на длъжника Б.С.П. на процесната ажурна ограда. Налице е спор за материално право, който следва да бъде разрешен по съдебен ред.

П.П. - К. се счита за обикновен дялов съсобственик на една втора ид.ч. от УПИ XVII - 384, ведно с процесната ограда, която твърди, че тя е изградила в него.

Не е привлечена като страна по гр.д. № 2122/2015 г. по описа на РС - Казанлък, не притежава качеството на „необходим другар" по см. на чл. 216, ал.2 от ГПК на осъдения съсобственик, респ. не е обвързана по никакъв начин от решението по делото, което се изпълнява срещу Б.П. . Няма и сила на присъдено нещо, с която да е признато за установено спрямо нея, че С.Т.С. е собственик на УПИ XXIV - 383, кв. 46 по плана на гр. Ш. и в частност на спорната квадратура между границата и оградата.

Оградата е с дължина около 26 метра и височина около

1.70 метра и е изградена по следния начин: телена мрежа, захваната на бетонови колове, които са циментирани върху фундамента на земята. Премахването на тази ограда неоправдано би накърнило правната й сфера, с оглед на което за нея се поражда правния интерес да депозира настоящата искова молба и да търси защита на застрашените си права.

Изрично подчертава, че с исковата си молба не се позовава на чл. 109а от ЗС, нито се позовава на право на собственост, произтичащо от това, че при одобряването на последния КРП някаква реална част от нейния собствен УПИ XVII - 384, кв. 46 по плана на гр. Ш. по погрешка е била заснета като част от притежавания от ответницата съседен УПИ XXIV - 383, кв. 46 по плана на гр. Ш. /не е иск по чл. 54, ал.2 от ЗКИР/. Декларира, че границата между двата съседни имота, такава каквато е по КРП, е вярна и тя се съобразява с нея.

Твърди, че спорът й с ответницата е относно местоположението на ажурната ограда спрямо границата по КРП и спор относно това чие е пространството между тях.

Твърди, че реалната част от собствения на ищцата УПИ

XVII - 384, кв. 46 по плана на гр. Ш., чиято защита търси с настоящата искова молба, е заключена в пространството между: ажурната ограда, изградена изцяло навътре в УПИ XVII - 384 - от изток; уличната регулация - от север; границата по действащия КРП между двата съседни имота на страните (УПИ XVII - 384 и УПИ XXIV - 383) - от запад; и границата с УПИ XVIII - 889 - от юг, и е с приблизителна площ от около 8 кв.м. (осем квадратни метра), като представлява ивица с форма на трапец с ширина от около 0.10 м. - на основата откъм уличната регулация на имота и около 0.50 м. - на основата откъм дъното на имота, с дължина на дългите страни (бедрата) от около 26 м. всяка.

Твърди, че установявайки със СПН по отношение на С.Т.С., че П.П. е собственик на гореописаната реална част, С.С. повече не би могла да има претенции както към собствеността върху спорната част, така и към разположението на ажурната ограда.

С решение от 11.08.2016 г. поставено по гр. д. №

2122/2015 г. по описа на РС-Казанлък признава за установено по отношение на Б.С.П.

, с постоянен адрес *** и настоящ адрес *** и Д. Н.П., с адрес ***, че ищцата С.Т.С., с ЕГН **********, е собственик на дворно място с площ от 801 кв.м, което по сега действащия устройствен план, одобрен със Заповед № 190/1989 г. на община Казанлък, съставляващо УПИ XXIV-383 в кв. 46 по плана на гр. Ш., находящо се на ул. **** , при граници на имота: улица, УПИ ХХVII-384, УПИ ХХVIII-889, УПИ ХIХ-385, УПИ ХХI-382 и имот ХХIII-381, като отхвърля иска за предаване владението на 12 кв. м. реална част от гореописания имот, разположени в защрихованото пространство между УПИ ХХIV-383 и УПИ ХХVII-384 на скица Приложение 4, неразделна част от решението. Б.С.П. , е осъден да премахне за своя сметка ограда между УПИ XXIV - 383 в кв. 46 по плана на гр. Ш. и УПИ XXVII - 384 (по същия план), която навлиза от страна на УПИ XXVII -384 на юг към УПИ XXIV - 383 в кв. 46.

Ищцата твърди, че пространството между ажурната ограда, изградена изцяло навътре в собствения й имот до границата между двата съседни имота по действащия КРП съставлява реална част от нейния УПИ XVII - 384, но същевременно ответницата неправилно счита това пространство за свое. С.Т.С., в качеството й на взискател по изп. дело № 20188720400117 на ЧСИ Д.Ц. , рег. № 872 на КЧСИ е предприела действия с оглед принудително премахване за сметка на длъжника Б.С.П. на процесната ажурна ограда.