Решение № 260018 от 17.12.2020, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ ………./ 17.12.2020г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На осми декември, две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Н.Реджебова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Т.д. №

37 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ.

Подадена е искова молба и допълнителна такава от И.Р.М. за осъждане на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“АД да й заплати сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния брат А.М., починал при ПТП на 7.10.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от горната дата до окончателното й изплащане.

В обстоятелствената част на исковата молба излага твърдение, че на 7.10.2014г. А.М. е управлявал товарен автомобил „Нисан“ по пътя от гр.Попово към с.Ломци, когато между отбивката за с.Дриново и с.Ломци е бил блъснат от насрещно движещ се товарен автомобил „Ситроен Джъмпер-фургон“, управляван от Г.Ж.. В хода на образуваното ДП № 506/2014г. на РУ на МВР гр.Попово била установена вината на последния, но тъй като Жеков също починал при настъпилото ПТП, наказателното производство било прекратено с прокурорско постановление. Ищцата твърди, че вече е водено гр.д. № 20392/2014г. на СГС с предмет обезщетяване на неимуществени вреди от същото ПТП на други близки роднини на А.М.. Във връзка с характера и вида на неимуществените вреди ищцата излага твърдение, че между нея и починалия й брат е изградена силна емоционална връзка, грижили са се един за друг и са се подкрепяли. Ищцата е изгубила апетит, не можела да спи, постоянно плачела и към настоящия момент мъката от загубата не е преодоляна. Към момента на ПТП товарният автомобил „Ситроен

Джъмпер“ е бил застрахован със застраховка ГО при ЗАД“Армеец“АД. В съдебно заседание поддържа предявения иск.

Ответникът ЗАД“Армеец“АД, представляван от изп.директори М.И. и В.К-М, е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез своя процесуален представител, в който изразява становище за неоснователност на исковата молба. Счита, че към момента на ПТП застрахователят не е поел застрахователен риск, включващ изплащане на обезщетение на кръга от наследници, определени с ТР № 1/2018г. на ОСНГТК, а отделно от това оспорва близката връзка между пострадалото лице и ищцата.

Счита, че не са доказани елементите на непозволеното увреждане от страна на застрахования водач, в т.ч. механизма на ПТП, причинените болки и страдания на ищцата, изключителността на родствената връзка между нея и пострадалия. Счита, че размерът на търсеното обезщетение е завишен и не отговаря на законовия лимит, както и на критериите за справедливост.

Оспорва основателността на претенцията за присъждане на законна лихва, като се позовава на изтекла погасителна давност. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от А.М., изразяващо се в управление на МПС със скорост, непозволяваща му да го контролира, вкл. да намали скоростта или да спре с цел избягване на възникналата опасност; не е бил с поставен обезопасителен колан; управлявал е МПС след употреба на алкохол; управляваният от пострадалото лице товарен автомобил е бил с техническа неизправност, вследствие на която е навлязъл в насрещната лента; пострадалият е бил със заболявания, които обективно са допринесли за настъпването на ПТП.

Признава наличието на застрахователно правоотношение, но оспорва неговото съдържание и по-конкретно обхвата на застрахователното покритие и наличието на покрит застрахователен риск. В съдебно заседание становището се поддържа от процесуалния представител на ответника.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: на 7.10.2018г. на път ІІІ-204 км.23+991 между с.Ломци и с.Дриново е настъпило пътно-транспортно произшествие между товарен автомобил „Ситроен Джъмпер-фургон“ с рег. № ***, управляван от Г.Ж., товарен автомобил „Нисан Трейд“ с рег. № РР 3458 ВА, управляван от а. Р.ов М. и л.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № Т 5536 МТ с прикачена платформа, управляван от С.А.. Управляваният от А.М. т.а.“Нисан Трейд“ се движел в дясната лента по посока с.Ломци. След него, на около 10м. дистанция, се движел л.а.“Мерцедес Спринтер“. При достигане на км.23+991 А.М. навлязъл в ляв завой, а през това време срещу него се движел т.а.“Ситроен Джъмпер“. При влизането в завоя т.а.“Ситроен Джъмпер“ не е предприел вписване по кривата на завоя, а е продължил направо и навлязъл в лентата за насрещно движение. Последвал удар между т.а.“Нисан Трейд“ и т.а.“Ситроен Джъмпер“ с техните предни челни части, изцяло в лентата за движение на управлявания от А.М. автомобил. От високата скорост двата автомобила се завъртели след сблъсъка и преустановили движението си, като за т.а.“Нисан Трейд“ това се случило на около 5м. назад и със задни гуми в дясната канавка. В следващия момент движещият се зад него л.а.“Мерцедес“ не успял да преустанови веднага движението и се ударил в лявата странична част на т.а.“Нисан“ – в каросерията зад кабината, след което преустановил движението си.

Описаният по-горе механизъм на настъпилото ПТП е установен от вещото лице – автоексперт по назначената съдебна автотехническа експертиза. Експертът е направил своите изводи въз основа на материалите по ДП № 506/2014г. на РУП гр.Попово, личен оглед и извършени замервания на мястото, информация за техническите характеристики на трите МПС и събраните в настоящото съдебно производство материали, поради което съдът го намира за обосновано и го възприема изцяло. Въз основа на изводите в експертизата се установява още, че по време на удара скоростта на т.а.“Ситроен Джъмпер“ е била 97км./ч., при което опасната зона за спиране се определя на 103,05м. При движение на този автомобил с разрешената извън населени места скорост 90км./ч. опасната зона за спиране ще бъде 79,2м. Скоростта на движение на т.а.“Нисан“ е била 70км./ч. и неговата опасна зона за спиране е определена на 56м. При това положение за А.М. не е съществувала възможност за реагиране с намаляване на скоростта и същият е успял само да отклони движението на управлявания от него автомобил. Що се отнася до т.а.“Ситроен Джъмпер“, вещото лице прави извод, че критичната скорост за преодоляване на завоя е 94,5км./ч., което означава, че ако водачът на т.а.“Ситроен“ се е движел с максимално разрешената извън населени места скорост от 90км./ч., същият би преодолял завоя безпрепятствено и произшествието би било предотвратимо. По отношение на третия автомобил „Мерцедес“ заключението на вещото лице е, че ударът би бил предотратим при установената дистанция от 10м., ако е подбрал правилно скоростта си – не повече от 19,5км./ч., или при подбраната скорост на движение е спазвал дистанция от 52,2м. В съдебно заседание обаче вещото лице изрично заявява, че ударът на л.а.“Мерцедес“ в т.а.“Нисан Трейд“ няма решаващо значение за настъпилите последици, защото сблъсъкът е бил значително зад кабината на водача, съответно без съприкоснование с водача на т.а.“Нисан Трейд“ и с по-ниска скорост.

Крайният извод на експертизата, който съдът възприема като подробно мотивиран и при изчерпателност на хипотезите, е, че произшествието и настъпилите последици за А.М. са били предотвратими единствено в случай, че водачът на т.а.“Ситроен Джъмпер“ Г.Ж. се е движил със скорост на движение не по-висока от разрешената за движение извън населени места, при което би преминал през завоя безпрепятствено, без да излиза от своята лента за движение и да навлиза в насрещната лента.

Вещото лице е установило още, че т.а.“Нисан Трейд“, управляван от А.М., е бил оборудван с обезопасителен колан. Липсват данни за техническа неизправност предвид факта, че преди настъпването на ПТП този автомобил се е движел без отклонение и е поддържал определена скорост, което означава, че липсват данни за технически повреди на основните системи, осигуряващи безопасността на движението – кормилна и спирачна уредба.

В резултат от пътно-транспортното произшествие е настъпила смъртта на А.М.. Доказателство в тази насока е заключението на съдебно-медицинската експертиза, вещото лице по която е работило с материалите по приобщеното досъдебно производство на РУП гр.Попово и е направило своите изводи, основани на притежаваните компетенции по съдебна медицина. Съдът го възприема изцяло и въз основа на него приема, че по тялото на пострадалия е установена съчетана травма на главата, гръдния кош, коремната стена и на крайниците, в резултат на която е получил тежък травматично-хеморагичен шок. Травматичните увреждания са получени в резултат от много силни удари с или върху твърди тъпи предмети, както и от притискане и сътресение на тялото (уточнението е направено в с.з.) и са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

На съдебно-медицинската експертиза е поставена задача и във връзка с направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от непоставяне на обезопасителен колан.

Заключението е, че при аутопсията не са отбелязани характерни белези за поставен такъв, но неописването им не изключва факта на поставен обезопасителен колан. В съдебно заседание вещото лице допълнително пояснява, че голяма част от уврежданията на пострадалия, довели до тежката съчетана травма на главата, гръдния кош, коремната стена и на крайниците, са получени вътре в купето, при което описаните травми биха могли да се получат както с, така и без поставен обезопасителен колан, от деформираните части на автомобила при сблъсъка с насрещно движещия се автомобил.

По-нататък, от съдебно-медицинската експертиза се установява, че към момента на настъпване на ПТП пострадалият не е употребил алкохол. Имал е заболявания, които обаче нямат отношение към настъпване на смъртта вследствие съчетаната черепно-мозъчна и гръдна травма.

И.М. и А.М. са брат и сестра, видно от представеното удостоверение за родствени връзки с изх. № 7866/30.10.2014г., изд. от дл.лице при Община

Разград.

Във връзка с установяването на характера на отношенията между ищцата и нейния брат, както и на претърпените от нея болки и страдания вследствие на смъртта му, са разпитани свидетелите Б.Ш. и Н.Р., живели в същото село, назначена е и съдебно-психологическа експертиза.

При изготвяне на заключението вещото лице се е запознало със събраните по делото доказателства и е осъществило интервю с И.М.. Заключението е дадено след всестранно изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за предмета на делото, и на базата на научните понятия и норми, притежавани от експерта в кръга на неговите компетенции. Предвид горното, съдът възприема в цялост изготвената експертиза, както и показанията на свидетелите, които са взаимно свързани, хронологично подредени и непротиворечащи помежду си и с останалите доказателства.

Въз основа на горните доказателства се установява, че И.М. и А.М. са израснали в сплотено семейство, родителите им са ги научили да се грижат един за друг и да си помагат във всички сфери от живота. Братът и сестрата са живели заедно в родната им къща в с.Ломци от раждането им до няколко години след като а. М. се е оженил.

Последният се е занимавал с млекопроизводство, което му е позволявало да подпомага освен емоционално, също така и финансово своята сестра. След като И.М.

***, той е пътувал с автомобила си, за да я прибира за почивните дни, при завръщането си тя от своя страна му е помагала, като се е включвала активно в неговия бизнес по млекопроизводство. А.М. е приобщил сестра си към своя приятелски кръг, съобразявал се е с мнението на сестра си при подбора на приятелите си, а с неговата съпруга И.М. е била много добра приятелка. Двете семейства са отглеждали своите деца заедно. След смъртта на А.М. ищцата е оказала основна подкрепа на децата му (съпругата на А.М. е пътувала в автомобила при настъпване на ПТП и също е починала). Преместила се е да живее и работи в гр.Русе, за да може да се грижи за своя племенник, който е отишъл да учи там. Подкрепяла е активно и племенницата си, която е завършила медицинско образование в гр.Стара Загора. При всяка възможност ищцата се прибира на село и всеки път посещава гроба на своя брат. Установява се от заключението на вещото лице по съдебно-психологическата експертиза, че смъртта на А.М. е причинила психо-емоционален стрес на ищцата, изразяващ се в тъга, плач, гняв и тревожност, както и в промяна на поведението – нарушение на съня, безапетитие, социално отдръпване (за тези проявления обясняват и свидетелите). Според научните норми справянето със стреса продължава от една до три години, след което би трябвало да настъпи оттегляне от травмиращото събитие. От извършеното от вещото лице психологическо изследване на ищцата обаче се установява, че след преминаването на обичайните за явлението стадии, при И.М. се наблюдават симптоми, които остават непреработени и които водят до емоционален дисбаланс, наличие на лека депресивност и тревожност и нарушават в някои аспекти обичайното социално функциониране на личността. Емоционалното й състояние вследствие на травмиращото събитие представлява хронично стресово състояние, нарушаващо емоционалния баланс, т.нар. жизнена криза или психотравма, притежаваща силен емоционален оттенък, водещ до значима промяна в семейното функциониране и здравословното състояние.