Решение № 1069 от 28.10.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1069 гр. Варна, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Деница Славова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20263100502367 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435 ал.2 ГПК, и е образувано по жалба от Н. Г. М. срещу действията на ЧСИ Станчева, рег.№ 712 - насочване на принудително изпълнение върху ½ ид.част от имот 770, в град Варна, район „Приморски“ с.о. Ален мак, с площ от 600 кв.м., ведно с ½ ид.част от Вилна сграда в имота, цялата с площ от 106 кв.м., както върху ½ ид.част от самостоятелен обект ГАРАЖ, находящ се на първи етаж с сграда 2.

В жалбата, която е насочена против изпълнителното действие се обръща внимание, че Длъжника въобще не е бил уведомен за насрочване на публичната продан и че имота се явява несеквустируем, т.к. молителя е разтрогнал брачния си съюз. Отправя искане и за спиране на изпълнението.

С нарочен отговор Взискателя С. М. С. намира, че жалбата се явява недопустима, респективно неоснователна.

Подобно е виждането и на Взискателя П. С. К..

В мотивите си ЧСИ Станчева сочи, че жалбата се явява изцяло неоснователна, т.к. е съобразен принципа на несеквестируемостта.

След като се запозна с жалбата, съдът приема, че е неоснователна, и съображенията са следните:

1

Изпълнителното производство по изп. дело № 20257120400411 по описа на ЧСИ Ил. Станчева е образувано по молба от 29.09.2025 година на П. С. К. от с. Тополи, общ. Варна и въз основа на приложен изпълнителен лист № 437/05.09.2025 год., изд. по търг. дело № 711/2024 год. по описа на ОС Варна, с който длъжникът Н. Г. М. е осъден да заплати на кредитора П. К. сумата от 739 235, 28 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.12.2024 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 30 156, 48 лева – разноски.

От молбата за образуване става ясно, че взискателят е поискал изпълнението да се насочи върху два недвижими имота на длъжника– гараж, находящ се в гр. Варна, съставляващ обект с идентификатор *** по КККР на гр. Варна и върху ПИ с идентификатор

*** по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, с. о. „Ален мак“, с площ от 600 кв. м., ведно с построената в поземления имот еднофамилна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 106 кв. м., съставляваща обект с идентификатор *** по КККР на гр. Варна.

След констатация, че застроеният със сграда терен е придобит от длъжника в режим на съпружеска имуществена общност със съпругата му Михаела Николаева М. – върху 1 / 2 ид. част от имота е наложена възбрана, вписана в СлВп-Варна на 06.10.2025 год.

От извършените от ЧСИ справки в СлВп-Варна и НБД „Население“ е видно, че съпругата на длъжника – Михаела М. притежава в индивидуална собственост жилище – апартамент в гр. Варна, ***, вх. А, ет. 4, ап. 14, върху който с договор, скл. с нот. акт № 7/26.02.2018 год. по описа на СлВп-Варна, е учредила на родителите си пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване за всеки от тях.

Присъединен кредитор е и Държавата, в лицето на НАП-Варна, за публичните й вземания към длъжника Н. М., съгласно удостоверение по чл.

191, ал. 4 от ДОПК.

По писмена молба от С. М. С. и удостоверение по чл. 456 от ГПК, издадено по изп. дело № 20257120400593 по описа на същия съдебен изпълнител, С. С. е присъединен като взискател по изп. дело № 411/2025 год. на ЧСИ Ил. Станчева. Възбраненият имот, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, с. о. „Ален мак“, е описан на 18.02.2026 год. В кадастралната карта сградата с идентификатор *** е отразена с предназначение – еднофамилна вилна сграда, а съгласно Удостоверението за въвеждането й в експлоатация от 01.07.2025 год. – сграда за вилен отдих и туризъм. След изготвяне на оценки от вещи лица относно пазарната стойност на имота (след проведена процедура по чл. 485, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и извършена повторна експертиза по искане на длъжника), с разпореждане на ЧСИ от 21.04.2026 год.

1 / 2 ид. част от имота (застроен с двутажна еднофамилна вилна сграда УПИ) е изнесен на публична продан за времето от 01.05.2026 год. до 01.06.2026 год., с отваряне на наддавателните предложения на 02.06.2026 год.

2

От заключенията на оценителните експертизи, депозирани в изпълнителното производство, е видно, че сградата се състои от два надземни етажа, полусутеренен етаж и сутерен; полусутеренният етаж е със застроена площ от 150 кв. м., вкл. и тераса; първи и втори етаж са с площ от 106 кв. м. всеки; двата надземни етажа и полусутеренният етаж се ползват за жилищни нужди.

Жалбата е неоснователна!

Разпоредбата на чл.444 т.7 от ГПК създава забрана изпълнението да бъде насочено върху имот и / или ценност, които има характеристиките на несеквестируем. Също закона обаче и то в нормата на чл.445 ал.1 ГПК предвижда отпадане на несеквестируемостта, тогава когато изпълнението е насочено върху вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор. Независимо от твърденията, че жилището е единствено за длъжника, в конкретната хипотеза последния не може да се ползва от закрилата на чл. 444, т. 7 ГПК за несеквестируемост на процесния недвижим имот.

По смисъла на ТР № 2 от 2015 година на ВКС, длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането, върху което е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител или отказва да плати на длъжника поради наложения запор.

Съгласно дадените в ТР 2 от 2015 година разяснения, насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако 3 приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ.

В конкретния случай обаче се атакува изпълнително действие – насочване на изпълнението върху имот, със съображения за несеквестируемост. Следователно, съобразно ТР № 2 от 2015 година жалбата да се явява процесуално допустима, но тя се явява неоснователна и съображенията са следните:

Неоснователни са и оплакванията за нарушение на чл. 444, т. 7 ГПК с насочване на изпълнението към несеквестируемо жилище.

Съгласно чл.133 от ЗЗД - цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, като изключение е предвидено в чл. 444, ал. 1 ГПК, съгласно т. 7 - несеквестируемо е жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище /в този смисъл и Определение № 118 от 19.02.2019 г. по гр. д. № 3637/2018 г. по описа на ВКС, 3-то гр. отд. /.

Видно от наличните по делото материали, че към датата на възбраната Длъжника е бил семеен, като според трайно установената практика и доктрина е достатъчно е правото да е секвестируемо в деня на запора или възбраната. Ирелевантни са последващи факти, каквито са разтрогването на брачния съюз, в резултат на които формално възникват предпоставките за несеквестируемост. Съгласно нормата на чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане", с оглед на което взискателят е упражнил правото си да насочи изпълнението върху цялото имущество на длъжника, в това число срещу притежаваните от него 1/2 ид. част от процесния недвижим имот и гараж.

Доколкото имуществото е съсобствен имот и един от съсобствениците е длъжник по делото, то изпълнението върху имота се извършено по реда на чл.

500 от ГПК, съгласно който имотът се описва изцяло, но се продава само 4 идеалната част на длъжника. Отделно от това е видно, че Длъжника продължава да съжителства с бившата си вече съпруга и детето на посочения адрес.

И накрая - спирането на изпълнителното производство означава временно преустановяване на следващите се изпълнителни действия, като извършените до спирането действия остават в сила заедно с възможността изпълнението да се възобнови, когато основанието за спиране отпадне.

Основанията за спиране са императивно определени в закона – чл. 432, ал. 1 ГПК, чл. 454 ГПК, чл. 638, ал. 1 ТЗ – при спор относно законността на изпълнителния процес, смърт или недееспособност на страна в изпълнителния процес, очаквано доброволно изпълнение и откриване на производство за несъстоятелност по отношение на длъжника-търговец. Спирането настъпва съответно по разпореждане на съда, по искане на взискателя, с постановление на съдебния изпълнител /в случаите на чл. 432, т. 3 вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК и на чл. 454 ГПК/.

В този смисъл доколкото спирането на изпълнителното производство е допустимо само в предвидените в закона случаи, а в разглеждания случай длъжникът не се позовава на такова основание, то настоящият съдебен състав приема, че не са налице и основания за това, и предвид факта, че жалбата му се явява неоснователна.

Останалите въведени в жалбата възражения, касаещи нередовно уведомяване не се споделят от съда и не могат да бъда основание за отмяна действията на ЧСИ. Те, впрочем не се и доказват.

Предвид изложеното и на основание чл.437 ал.2 от ГПК, съдът, РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба Вх.№ 15 855 от 28.09.2026 година от Н. Г. М., ЕГН ********** против действията на ЧСИ Станчева, рег.№ 712 насочване на принудително изпълнение върху ½ ид.част от имот ***, в град Варна, район „Приморски“ с.о. Ален мак, с площ от 600 кв.м., ведно с ½ ид.част от Вилна сграда в имота, цялата с площ от 106 кв.м., както върху ½ ид.част от самостоятелен обект ГАРАЖ, находящ се на първи етаж с сграда 2.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнително 5 дело № 411/2025 година, по описа на ЧСИ Станчева – рег. № 712.

На осн.чл.437 ал.4 пр.2 от ГПК, решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6