Решение № 341 от 26.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Пловдив, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20255330206884 по описа за 2025 година Обжалвано е Наказателно постановление №25-0333-001507 /27.11.2025. издадено от Началник група в ОДМВР РУ –Пловдив ,РУСтамболийски , с което на К. Й. Д. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в еврова равностойност от 102.26 евро лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП .

В жалбата и в доплънителни мотиви от пълномощника на жалбоподателя

-адв.Т. се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок,от процесуално 1 легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление намери следното:

От фактическа страна се установява, че на 17.10.2025г, в 08.44 ч.в гр.Перущица на кръстовището образувано от ул.Професор Константин Гълъбов с ул.Цар Симеон І ,собственост на „ОТП Лизинг“ клон Пловдив ,ползвател ДИН -17 ЕООД ЕИК *** и предстоящ собственик Й. К.ов Д. ЕГН ********** водача на автомобила К. Й. Д. ЕГН ********** е бил спрян за проверка от полицейски служители, сред които бил св.И. Ю..При извършената проверка се установило, че автомобила , управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата. За така установеното, св. Ю . съставил АУА Н . Като на 27.11.2025г било съставено и НП.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Ю. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка и по съставянето на акта за установяване на нарушението. Свидетелят изяснява, че в хода на проверката е извършил справка, от която се е изяснил статусът на автомобила .В АУАН е изписано,че регистрлацията на автомобила е прекратена на 23.07.2025г.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че НП е издадено от надлежно оправомощено лице – т.

3. 7. от Заповедта.

От разпитите на св.Ю. –актосъставител се доизяснява фактическата обстановка по делото и показанията му се възприемат в цялост от съда.Такива са и показанията на свидетеля добрева ,която потвърждава и факта по делото ,че лекия автомобил е бил чужда собственост ,а Тонев е бил само негов 2 водач.Като по този въпрос не се спори .И съдът кредитира и нейните показания като правдиви и спомагащи за изясняване не обективната истина по делото.

При съставянето на НП ,обаче настоящия съд ,счита,че е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Докато в АУАН има изрично изписване на датата ,на която е прекратена регистрацията на автомобила-23 07.2025г,то в НП този факт не е описан.А същият е от съществено значение,тъй като именно тази дата определя от обективна страна съставомерността на деянието.И е част от фактите ,които следва да бъдат описани ,за да може да се запознае с тях жалбоподателя и да се брани по тях.

При така приетото в оспорваното НП -без посочване на датата на дерегистрацията на товарния автомобил от фактическа страна, не може безспорно да се установи от правна страна, дали процесният автомобил при управлението му от жалбоподателя Д. на дата 17.10.2025г. не е бил регистриран по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.Невписването на тази дата води до невъзможност да се прецени и дали регистрацията на МПС-то е била прекратена към датата на нарушението . Тоест, това води до извод,че не е доказано по безспорен начин ,дали на посочената дата 17.10.2025г.Д. е управлява нерегистрирано МПС по смисъла на чл.140 ал.вр.чл.143 ал.15 от ЗДВП.

За пълнота на произнасянето настоящия съд следва да обсъди и възраженията на адв.Т. в жалбата ,досежно субективната страна на деянието.

Така изрично Решение № 246 от 25.06.2015 г. по н. д. № 244/2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 659 по н. д. № 502/93 г., I н. о на Върховен съд.

В конкретния случай безспорно деецът е бил длъжен да направи всичко зависещо от него, за да се увери, че управлява автомобил, който е надлежно регистриран в страната, като това пряко следва от правилото на чл.

140, ал. 1 ЗДвП.

Относно водач, който е и собственик на МПС със служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП регистрация, практиката е еднопосочна и безпротиворечива, че макар да не е знаел за служебната 3 дерегистрация на автомобила, той отговаря при форма на вина непредпазливост, защото именно върху е тежало задължението да пререгистрира МПС в двумесечен срок от реализиране на придобивното основание. Същевременно незнанието на закона (в случая, че при неизпълнение на задължението по чл. 143, ал. 15 ЗДвП ще последва служебно прекратяване на регистрацията) не освобождава никого.

В част от практиката се приема, че водачът, въпреки че не е собственик на автомобила, е можел да провери, че същият не е регистриран по надлежния ред, който извод произтичал:

-от една страна от възможността да направи справка в сектор "пътна полиция",

-а от друга страна от задължението при предприемане на управление на МПС, чужда собственост, да се снабди с малък талон на същото, като при преглед на СРМПС можел да установи, че в него като собственик е вписано друго лице, а не това, от което получава фактическата власт върху автомобила.

Разпоредбата на чл.143 ал.15 от Закона за движение по пътищата е изменена в ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г., по силата на ко йто след тази дата служебното прекратяване на регистрацията вече ще се извършва не чрез вписване в АИС-КАТ, а чрез вписване в новосъздадения Национален регистър на пътните превозни средства, до който да имат общ отдалечен достъп всички граждани.

При направена справка от съда по искане на пълномощника на жалбоподателя с писмо до сектор Пътна полиция гр.Пловдив е отговорено ,че същата няма информация за съществуването на обществен сайт или друг интернет портал за проверка дали дадено МПС е със служебно прекратена регистрация.

Това още веднъж е обективна пречка водача /несобственик/ на автомобила да може да направи съответната справка и да се осведоми за процесния автомобил,който управлява.

Като в конкретния случай е налице процесуално нарушение посочено по-горе,водещо до отмяна на наказателното постановление.

Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, 4 предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро.

ПО РАЗНОСКИТЕ.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят.

В случая жалбоподателят е доказал заплащането на 613.55 евро адвокатски хонорар, доколкото съгласно ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС договорът за правна защита и съдействие има сила на разписка.

От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно.

Предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, приключване на делото в две съдебни заседания,представена писмена защита по делото от пълномощника ,обстоятелството, че освен глоба на жалбоподателя е наложена и санкция лишаване от права, която в доста позначителна степен накърнява правата му, съдът намира, че определения и искан размер е основателен и не е прекомерен.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, XVІІ н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0333-001507

/27.11.2025. издадено от Началник група в ОДМВР РУ –Пловдив ,РУСтамболийски , с което на К. Й. Д. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в еврова равностойност от 102.26 евро лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП .

ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на К. Й. Д. ЕГН ********** сумата от 613.55 евро лева, представляваща възнаграждение в настоящото производство за процесуално представителство .

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за 5 постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6