Решение № 3016 от 09.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3016 гр. София, 09.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110211265 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-2400120 от 17.05.2024г., издадено от К.Й.В. – ***”, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ на „***“ ЕООД с ЕИК *** е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Срещу така издаденото Наказателно постановление е подадена жалба от „***“ ЕООД (чрез адв. С.). В нея се посочва, че изложената в Наказателното постановление фактическа обстановка не отговаря на обективната истина, а правните основания за издаване на процесното НП са неправилни, неясни и неточни. Твърди се, че при провеждане на административно – наказателното производство са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Поради това се приема, че НП е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Посочва се, че Дружеството – жалбоподател не е извършило вмененото му нарушение. В жалбата се твърди, че не е спазен чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и че НП не е обосновано и мотивирано. Иска се съдът да отмени Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Пред СРС, НО, 10 състав „***“ ЕООД се представлява от адв. С.. В съдебно заседание на 09.10.2024г. той заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав на 20.05.2025г. адвокатът моли съда да уважи жалбата и да отмени процесното Наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Според него в хода на съдебното следствие не било доказано по безспорен начин, че констатациите от процесното Наказателно постановление обективират всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая и за изясняване на обективната истина. Според адв. С. не е била извършена 1 цялостна проверка за наличие на основание за съставяне на АУАН спрямо Дружествотожалбоподател, както и за издаване на процесното Наказателно постановление. Защитата посочва, че свидетелят Д. е заявил, че не е сключвал трудов договор с което и да било Дружеството, а на практика било установено, че работодател на лицето е било „***“ ЕООД.

Според адвоката инспекторите от Инспекция по труда не са положили усилия да съберат всички относими доказателства, в следствие на което е издадено процесното Наказателно постановление, което се определя като изцяло незаконосъобразно. Поради това адв. С. пледира за отмяна на Наказателното постановление.

Пред СРС, НО, 10 състав въззиваемата страна ***“ се представлява от юрк. Г., която в съдебно заседание на 09.10.2024г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред районния съд на 20.05.2025г. тя моли СРС да остави жалбата без уважение и да потвърди Наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Според юрк. Г. при постановяване на процесното Наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на работодателя. С оглед на събраните доказателства се прави извод, че контролните органи са положили всички необходими усилия и са изчерпали всички законови механизми да потърсят посочения в последствие работодател „***“ ЕООД, като са изискали съдействие от органите на МВР, посетили са адреса, който е посочен по седалище в Търговския регистър и където нямало данни това Дружество да упражнява дейност. По отношение показанията на свидетеля В. Д. се твърди, че те са противоречиви, тъй като веднъж свидетелят посочил, че работодател му е „***“ ЕООД, а след това посочил, че работодател му е „***“ ЕООД. Поради това процесуалният представител на въззиваемата страна счита, че тези свидетелски показания не са достоверни. Иска се при преценка на доказателствата, въпреки свидетелските показания на Д., съдът да вземе предвид, че почеркът и подписът в декларацията, писана пред контролните органи на Инспекция по труда от В. Д. и почеркът и подписът в Уведомителното писмо, положени от В. Д. по никакъв начин не съвпадали. Въпросното Уведомително писмо било представено в хода на проверката по документи не от В. Д., а от представителя на „***“ ЕООД. Процесуалният представител на въззиваемата страна посочва, че в хода на проверката не бил представен Трудов договор, сключен между „***“ ЕООД и В. Д. Д.. Такъв бил представен от П.П., който е възложител на обекта и няма пълномощно от „***“ ЕООД да представя документи. С оглед изложеното юрк. Г. счита, че правилно е приложен материалният закон и е било налице прикрито трудово правоотношение между В. Д. и „***“ ЕООД. Освен потвърждаване на НП се иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

На 28.12.2023г. между П.Г.П. (като възложител) и „***“ ЕООД (като изпълнител) бил сключен Договор за строителство на обект : еднофамилна жилищна сграда с допълващо застрояване в *** ***.

През месец февруари 2024г. била открита строителната площадка на обект :

2 еднофамилна жилищна сграда с допълващо застрояване в *** ***, Столична община и на обекта била поставена информационна табела, според която възложител е П.Г.П., а главен изпълнител е „***“ ЕООД.

На 01.03.2024г. между „***“ ЕООД (като възложител) и „***“ ЕООД (като изпълнител) бил сключен Договор, по силата на който изпълнителят приема да изпълни на свой риск и със собствена работна сила, но с материали на възложителя и в съответствие с представените от него работни проекти, строителните работи на обект : район „***, еднофамилна жилищна сграда с допълващо застрояване в *** – за срок от 6 месеца, считано от датата на подписване на този Договор и предоставяне на достъп до обекта.

На 05.03.2024г. било подписано Споразумение между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД относно обекта в ***, ***, еднофамилна жилищна сграда с допълващо застрояване в ***.

На 05.03.2024г. бил сключен Трудов договор № 1/05.03.2024г. между „***“ ЕООД (в качеството на работодател) и В. Д. Д. (в качеството му на работник/служител). По силата на този договор В. Д. следвало да работи като „общ работник“ с място на работа : еднофамилна жилищна сграда в *** за срок от 6 месеца, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на ***. Във връзка с този Трудов договор било изпратено и Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ до Национална агенция за приходите.

На 06.03.2024г. около 13:30 - 13:45 часа служители на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ (свидетелите И. Г., К. К., А. К. и Р. С.) извършили проверка на обект : еднофамилна жилищна сграда с допълващо застрояване в *** ***, Столична община. На място свидетелките установили няколко лица да полагат труд. Едно от лицата бил В. Д. Д., който извършвал монтажни дейности – сглобяване на колони в цитирания по-горе обект. На заварените лица, включително и на В. Д., били раздадени декларации за попълване. В декларацията от 06.03.2024г., попълнена от В. Д. Д., лицето първоначално посочило, че работи за П.Г.П., но след проведен телефонен разговор с последния, Д. променил съдържанието на декларацията като задраскал името на П.П. и написал, че работи за „***“ ЕООД като „общ работник“, с работно време от 10:00 часа до 14:00 часа, на обект в ***, ***, ***трудово възнаграждение от ***, с почивни дни събота и неделя, а също и че няма сключен трудов договор.

От „***“ ЕООД били изискани документи, подробно посочени в призовка, с която Дружеството било призовано да се яви на 12.03.2024г. в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“. Призовката била връчена на В. Д..

На 12.03.2024г. от Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област“ била изпратена призовка и до „***“ ЕООД, с която изискали документи, подробно посочени в призовката и поканили представител на Дружеството да се яви на 15.03.2024г. в Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област“. Призовката била изпратена на електронната поща на Дружеството, без данни дали е била получена.

До Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област“ било изпратено уведомително писмо от В. Д. Д. за това, че бил попълнил некоректно декларацията на място, тъй като 3 отбелязал фирмата, посочена на информационната табела, а не името на действителния му работодател : „***“ ЕООД.

Въпреки това до управителя на „***“ ЕООД била адресирана покана с изх. № 24017302/15.03.2024г. да се яви на 18.03.2024г. в Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област“ за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение. Поканата била получена от тогавашния Управител на „***“ ЕООД – Д.В.Т..

На 18.03.2024г. св. И. Г., в присъствието на свидетелите К. К. и А. К., съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-2400120 от 18.03.2024г. срещу „***“ ЕООД за извършено на 06.03.2024г. нарушение на чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Актът бил връчен на 18.03.2024г. срещу подпис на тогавашния Управител на „***“ ЕООД – Д.В.Т..

Въпреки съставянето на Акта, на 21.03.2024г. от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ била изпратена призовка до „***“ ЕООД, с която изискали документи, подробно посочени в призовката, като поканили представител на Дружеството да се яви на 29.03.2024г. в Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област“. Призовката била изпратена по пощата, но се върнала като непотърсена. На 18.04.2024г. отново от Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област“ изпратили призовка до „***“ ЕООД, изискали документи /подробно посочени в призовката/ и поканили представител на Дружеството да се яви на 10.05.2024г. в Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област“. И тази призовка била изпратена по пощата, но се върнала с отбелязването, че адресатът на пратката е „непознат“. На 29.04.2024г. от Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област“ изпратили писмо до Началника на 01 РУ – СДВР и поискали съдействие – да се издири Н.К. – Управител и едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД с ЕИК : 206016846. Писмото било получено в полицията на 02.05.2024г., но не довело до желания резултат.

Въз основа на АУАН № 23-2400120 от 18.03.2024г. К.Й.В. – ***“ издала процесното Наказателно постановление № 23-2400120 от 17.05.2024г., с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ наложила на „***“ ЕООД „имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева. Това Наказателно постановление било получено на 17.07.2024г. от тогавашния Управител на „***“ ЕООД – Д.Т..

На 31.07.2024г. по пощата (чрез ***) адв. С. изпратил жалбата на „***“ ЕООД срещу НП № 23-2400120 от 17.05.2024г. чрез Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област“ до СРС и след препращане на жалбата и административно – наказателната преписка в съда, на 09.08.2024г. било образувано настоящото дело пред СРС.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства : АУАН № 23-2400120 от 18.03.2024г.; копие на плик от жалба; призовка до „***“ ЕООД; покана до „***“ ЕООД с изх. № 24017302/15.03.2024г.; Договор от 01.03.2024г. между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД; Споразумение от 05.03.2024г. между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД; Удостоверение за актуално състояние на „***“ ЕООД; копие на 4 информационна табела; снимков материал; Договор за строителство от 28.12.2023г.;

Уведомително писмо до Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ от В. Д.; Трудов договор № 1/05.03.2024г. между „***“ ЕООД и В. Д. Д.; декларация от В. Д. Д.; Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за В. Д. Д.; призовки до „***“ ЕООД от 21.03.2024г., от 12.03.2024г. и от 18.04.2024г., ведно с писмата, с които са изпратени; писмо до Началника на 01 РУ – СДВР с изх. № 2404035/29.04.2024г. и известие за доставянето му; Заповеди на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с № ЧР-43/30.01.2023г., № З-0864/17.10.2022г. и № ЧР-878/24.06.2022г.; длъжностни характеристики на К.В. и на И. Г., както и показанията на свидетелите И. Г., К. К., А. К., В. Д. и Р. С..