Определение № 3037 от 26.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3037 гр. София, 25.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20241000503153 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 15.11.2024 г. на ищцата С. Г. С. срещу определението от 17.10.2024 г. по гр. д. № 14126/2016 г. на Софийския градски съд, І-19 състав, с която е оставена без уважение молбата от 9.10.2024 г. за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса по частната жалба с вх. № 278441/3.09.2024 г.

В жалбата бланкетно се твърди, че определението е недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Същото не било мотивирано, а и необходимите справки съдът служебно следвало да направи в Агенцията по вписванията, НАП, НОИ и др.

Предвид изложеното жалбоподателката моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Настоящият въззивен състав споделя мотивите на обжалваното определение, поради което и на осн. чл. 272 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към мотивите на СГС. Независимо от това следва да се добави и следното:

С разпореждане от 6.08.2024 г. първоинстанционният съд е върнал подадената от ищцата С. Г. С. частна жалба с вх. № 262483/23.01.2024 г. срещу определението от 6.01.2023 г., с което е била върната исковата молба и е прекратено производството. Разпореждането е връчено на ищцата на 26.08.2024 г., която е подала срещу него частна жалба с вх. № 278441/3.09.2024 г., подадена по пощата на 2.09.2024 г. /прикрепена на първата корица на 1 делото на СГС/.

С разпореждане от 9.09.2024 г. съдът е указал на ищцата в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на САС в размер на 15 лв., съобщението за което е връчено на ищцата на 8.10.2024 г.

С молба от 9.10.2024 г. ищцата е поискала освобождаване от задължението за внасяне на такса по частната жалба от 3.09.2024 г., което искане е отхвърлено с обжалваното определение от 17.10.2024 г.

Противно на бланкетните доводи в настоящата частна жалба обжалваното определение не е недопустимо, нито неправилно.

Настоящото искане е поредното такова за освобождаване от такси на ищцата, като депозираните по делото декларации и други данни за имущественото и лично положение на ищцата са подробно обсъдени в съдебните актове по предходните искания. В настоящото искане не се заявяват нови обстоятелства, нито се сочат нови доказателства.

Изискуемата от чл. 83, ал. 2 ГПК липса на достатъчно средства за заплащане на таксата следва да се преценява като се съпостави размера на таксата спрямо възможността на лицето да я плати, като се съобразят не само спрямо наличието на парични активи, а спрямо цялото имущество на лицето, както и спрямо възможността му да реализира доходи от трудова заетост.

В случая самият размер на таксата /15 лв./ е толкова нисък, че не оправдава по принцип освобождаване от нея. Този размер е такъв от 2008 г., когато е приета Тарифата за таксите по ГПК, която оттогава не е актуализирана. Размерите на простите такси /в абсолютен размер/ в нея отдавна не отговарят на съвременните икономически реалности, на фона на които тези такси са почти символични. По тази причина понастоящем заплащането на проста такса по тази тарифа принципно не може да бъде невъзможно за когото е да било, дори и лицето да е в социално затруднено положение. Същевременно, трудоспособната възраст, здравословното състояние, квалификацията на ищцата и състоянието на трудовия пазар напълно опровергават твърденията за липсата на възможност за генериране на доход за заплащане на сумата 15 лв. Ето защо не са налице условията на чл. 83, ал. 2 ГПК.

С оглед на изложеното частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 17.10.2024 г. по гр. д. № 14126/2016 г. на Софийския градски съд, І-19 състав.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в 1седмичен срок от връчването на препис на жалбоподателката.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3