Определение № 12 от 10.01.2024, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Определение № 12/10.01.2024г. по ЧНД № 742/2023г. по описа на Окръжен съд С.

Производството по делото е по реда на чл.65 ал.3 от НПК и е образувано по искане на Д. П. Д., обвиняем по досъдебно производство № 170/2023г. по описа на ОД на МВР - С., вх.№ 1698/2023г., пор.№ 171/2023г. на Окръжна прокуратура – С., срещу взетата му мярка за неотклонение задържане под стража.

В искането, обв.Д. Д., чрез защитника си, моли за изменение на мярката за неотклонение задържане под стража в по-лека. Сочи се, че обвиняемият е с влошено здравословно състояние и има неотложна нужда от адекватно лечение, спокойна среда и специална диета. Прави се искане за назначаване на съдебно-медицинска експертиза относно здравословното състояние на обв.Д..

Съобразявайки искането на обвиняемият и неговият защитник, съдът назначи съдебно-медицинска експертиза с поставени въпроси, касаещи здравословното състояние на обв.Д.. Заключението по Комисионната съдебно-медицинска експертиза за преглед и освидетелстване на живо лице и по писмени данни № 3/2024г. беше изготвено от лекари специалисти съдебен лекар, хирург и уролог, и беше представено в съда на 08.01.2024г.

Представителят на Окръжна прокуратура С. в съдебно заседание счита, че не са налице основания за уважаване на искането на обв.Д. за изменение на мярката му за неотклонение задържане под стража. Сочи, че от доказателствата по ДП и от заключението на тройната СМЕ, се установява по безспорен и категоричен начин, че изложените твърдения от обвиняемия в искането му за изменение на мярката му за неотклонение, са абсолютно неоснователни. Посочва, че от заключението на СМЕ е видно, че здравословното състояние на обвиняемия е „…добро общо състояние, без съществени оплаквания и не се налага предприемане на специално лечение, което да не може да се осъществи от медицински екип към затвора и Ареста С.. Не се налага спешна оперативна интервенция“. Прокурорът намира искането за неоснователно и моли да се отхвърли, като се потвърдите мярката за неотклонение задържане под стража. Акцентира, че производството е почти един месец в съдебна фаза по особеното производство по чл.65 и сл. от НПК, което в голяма степен само по себе си забавя и приключването на разследването, тъй като е трудно да се извършват определен вид процесуално-следствени действия, за които самото дело е необходимо на разследващия орган, което рефлектира върху продължавания период на задържането под стража, и в този случай не е в интерес и на самия обвиняем.

Пледира за отклоняване на искането на обвиняемия и за потвърждаване на мярката му за неотклонение задържане под стража, като по този начин ще се даде възможност за своевременно и бързо приключване на производството по 1 делото.

В съдебно заседание обв.Д. Д. се явява лично и с упълномощения си в настоящото производство защитник – адв.С.Р. от АК С., който намира депозираното искане за основателно, като счита, че с изменение на мярката за неотклонение на обвиняемия в по-лека ще бъдат изпълнени целите в чл.57 от НПК. Посочва, че от заключението на изготвената експертиза е установено, че обвиняемият страда от заболяване и единственият начин да се излекува е планова оперативна намеса, като обвиняемият желае да се извърши такава извън С., като се възползва от правото си на избор на екип и заведение, където да се лекува, а в условията на ареста няма как да бъде извършена тази планова операция. Защитникът на обвиняемият сочи, че заболяването на обв.Д. е свързано с търпене на болки от негова страна, а целите на мерките за процесуална принуда не са такива. Посочва, че по ДП са извършени почти всички процесуално-следствени действия, като са разпитани голяма група от свидетели и по този начин няма как обвиняемият да затрудни разкриването на обективната истина по делото, като единствено трябва да бъдат извършени експертизи, които могат да се забавят във времето. Защитата заявява, че от справката за съдимост по делото е видно, че обвиняемият е осъждан последно 2015г., т.е. към извършване на деянието, в което е обвинен, същият найвероятно е реабилитиран по право, т.е. делото може да се приключи и със споразумение, като наказанието да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.

Обвиняемият Д. иска да му се измени мярката за неотклонение от задържане под стража в домашен арест, за да му се извърши планова операция на заболяването, което е констатирано и в изготвената експертиза.

Сочи, че не е осъждан, има постоянен адрес, месторабота. Твърди, че са извършени всички действия по разследването и се чака само една експертиза и има право на споразумение.

В реплика прокурорът посочва, че има и други планирани процесуалноследствени действия по ДП, освен назначената експертиза, които предстоят да бъдат извършени.

В последната си дума обв.Д. иска по-лека мярка за неотклонение домашен арест.

Съдът, като съобрази доводите на страните и с оглед представените по делото доказателства, намира следното:

Досъдебното производство по делото е започнало на 30.09.2023г. за престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 от НК и чл.354а ал.1 изр.2 предл.1 и 3, вр.изр.1 предл.4 от НК, с първото действие по разследването - извършен обиск и изземване.

С постановление на разследващия орган от 01.10.2023г., предявено на 01.10.2023г., Д. П. Д. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 алт.1 от НК за това, че е на 30.09.2023г. в гр.С. и в с.К., общ.С., без надлежно разрешително по смисъла на ЗКНВП, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - около 250 грама 2 метамфетамин и около 50 грама марихуана и за престъпление по чл.354а ал.1 изр.2 предл.1 и 3, вр. изр.1 предл.4 алт.1 от НК за това, че на 30.09.2023 г. в с.К., общ.С., ул.**, без надлежно разрешително по смисъла на ЗКНВП, държал прекурсори и материали за производство на високорисково наркотично вещество - метамфетамин, с цел разпространение.

В разпита си от 01.10.2023г., обвиняемият е заявил, че разбира обвинението, но не се признава за виновен по него и е посочил, че на този етап няма да дава обяснения, което е негово право.

С Определение № 415/03.10.2023г. по ЧНД № 563/2023г. по описа на СлОС, влязло в сила на 09.10.2023г., на обв. Д. П. Д. е взета мярка за неотклонение задържане под стража.

Обвиняемият Д. е привлечен в това качество за извършено деяние по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 алт.1 от НК, което е тежко умишлено престъпление и е наказуемо по закон с лишаване от свобода от 2 до 8 години и глоба от 5 000лв до 20 000лв, както и за извършено деяние по чл.354а ал.1 изр.2 предл.1 и 3, вр. изр.1 предл.4 алт.1 от НК, което също е тежко умишлено престъпление и е наказуемо по закон с лишаване от свобода за срок от 3 до 12 години и глоба от 20 000лв до 100 000лв.

По делото са извършени процесуално-следствени действия, някои от тях още в началния етап, а именно обиск на обвиняемия, претърсвания и изземване в неотложен случай, които са одобрени в законоустановения срок, разпити на свидетелите А.О.Б., Д.Ч.Г., Т. Д. Д., А.С. Х., А.Д.М., С.Т.И., З.З.К., С.Н.Д. и С.С.Я., попълнена е декларация за СМПИС, изискана е и приложена справка за съдимост на обв.Д., както и характеристична справка, справка от АИС-КАТ С., справка от Служба по вписванията, справка от ОДМВР С. в АИФ на МВР, справка от ЕКОНТ, медицински документи на обв.Д. Д..

Назначена е физико-химическа експертиза в НИК МВР София.

Настоящият съдебен състав намира, че от събрания доказателствен материал по делото, може да се направи едно разумно предположение за възможността обв.Д. да е съпричастен към осъществяването на вменените му престъпления. В производството по чл.65 от НПК тази преценка съответства на стандарта на доказване на предположението за авторството на деянието, като не е необходимо категоричното му установяване. Следва да се отбележи, че произнасянето на съда по въпроса за мярката за неотклонение, която обвиняемият следва да търпи на съответния етап от развитие на наказателното производство, няма отношение към крайния съдебен акт, решаващ въпроса за вината на лицето. По делото са налице достатъчно данни, включително надлежно събрани доказателствени източници – показания на свидетелите Д., Х., М., И., К., извършените обиск, претърсвания и изземване, приложените писмени и веществени доказателства, които подкрепят обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил разследваните деяния. Събраните до момента на досъдебното производство доказателствени материали са достатъчни, за да се аргументира извод за наличието на 3 обосновано подозрение относно авторството на деянието в лицето на обвиняемия. По досъдебното производство предстои извършването на планирани процесуално-следствени действия, като разследването към настоящия момент е в законоустановения срок. Съдът е длъжен да подчертае, че в конкретния случай, във връзка с производство за изменение на мярка за неотклонение задържане под стража, не е необходимо наличието на категорични, безспорни и несъмнени доказателства относно вината на обвиненото лице и за съпричастността на обвиняемия към повдигнатото му обвинение.

Настоящата инстанция счита, че от датата на задържането на обвиняемия до момента не са настъпили обстоятелства, които да обусловят изменение на взетата най-тежка мярка за неотклонение в рамките на воденото срещу него наказателно производство, както и не са настъпили нови обстоятелства, имащи значение за вида на мярката за неотклонение. По делото са налични гласни, писмени и веществени доказателства, които създават подозрение за авторството на деянието относно обв.Д. Д..

Съдът, обсъждайки данните по делото, имащи значение в преценката за законност на задържането на обвиняемия, от гледна точка на продължителността на същото, отчита фактическата сложност на разследвания казус, изготвянето на необходимите експертизи и планирани ПСД, обусловено от обективните характеристики на акта на посегателство, обезпечаване на делото с доказателствен материал, и последващо повдигане и предявяване на обвинение с прецизиране на квалификацията на обвинението, съобразно събраната доказателствена съвкупност по делото, както и приключване на разследването в срок. Обосновано на това, съдът възприема, че към момента продължителността на задържане на обвиняемия, установена от три месеца и половина, все още е в рамките на разумен срок, съгласно чл.5 § 3 от ЕКПЧ и разпоредбата на чл.63 ал.4 от НПК. Имайки предвид, че преценката за разумна продължителност на задържането във всеки отделен случай е обвързана с конкретните данни за характера и сложността на делото, причините за забавянето му, каквото в случая не е налице, както и със съотносимостта на срока на задържане към наказанието, което евентуално може да бъде наложено, основателно може да се заключи, че в настоящия случай задържането на обвиняемия не попада в хипотезата на прекомерност и необоснованост. Разследването не е забавило своя ход, извършвани са процесуално-следствени действия с необходимата ритмичност в законовите процесуални срокове. По този начин е обезпечено обективното, всестранно и пълно разследване по делото, способстващо разкриването на обективната истина, включително и гарантиране правото на защита на обвиняемия.

Според настоящата инстанция е налична и втората кумулативна предпоставка по чл.63 ал.1 от НПК – реална опасност от извършване на престъпление и укриване. Както към момента на първоначалното задържане на обвиняемия, така и към настоящия момент, продължава да е налице със същия интензитет реалната опасност обв.Д. да извърши престъпление или да 4 се укрие. Обвиняемият, предвид спецификата на разследваната престъпна дейност – привлечен е като обвиняем за две тежки умишлени престъпления против общественото здраве, с висока степен на обществена опасност, предвид процесните количества наркотични вещества и значителния брой на престъпленията, свързани с производство и държане с цел разпространение на наркотични вещества, както в съдебния район, така и в страната, от които потърпевши са главно младите хора, според настоящия съд представлява лице със завишена степен на обществена опасност, както и предвид обстоятелството, че разследваните престъпления не се явяват изолиран случай в живота му. Неоснователно е твърдяното от обвиняемия и защитата му, че обв.Д. има месторабота. Видно от приложената декларация за СМПИС, както и при установяване на самоличността му, обвиняемият е безработен и няма доходи, а липсата на работа и легален източник на доходи определя по принцип, че процесния вид престъпна дейност осигурява финансови средства на осъществяващите я лица. Наведеното обстоятелство за наличие на постоянен адрес и грижи за възрастен родител са били налични и към инкриминирания период, като те не са от обстоятелствата, които изключват реалната опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление и не налагат извод за определяне на по-лека мярка за неотклонение. Същите обстоятелства са били налични и преди извършване на процесните престъпления и по никакъв начин не са не са попречили на обвиняемия при осъществяването на престъпната му деятелност.