Решение № 64 от 05.05.2023, Административен съд - Шумен
- Съд
- Административен съд - Шумен
- Дело
- Административно дело 407/2021
- Вид
- Решение № 64
- Подписан
- 05.05.2023
- Състав
- МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА СТЕРГИОВСКА
Цитирани разпоредби
- чл.145 ал.2 т.1 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 170, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 26, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.44 ал.2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.65 · Закон за общинската собственост
- чл.65 ал.1 · Закон за общинската собственост
- чл.65 ал.4 · Закон за общинската собственост
- чл.11 ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.19 ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.19 ал.1 и ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.34 ал.4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш
Е Н И Е
№............. град
Шумен, 05.05.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- град Шумен, в публично съдебно заседание на шести април две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Маргарита
Стергиовска при участието на секретаря Ив. Велчева, като разгледа докладваното от съдията АД № 407 по описа за 2021 година на Административен съд- гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.65 ал.4 от ЗОС, във връзка с чл.145 ал.2 т.1 и сл. от АПК, въз основа на жалба с вх.№ ДА-01-3181 от 17.12.2020год. по описа на ШАС, депозирана от М.Г.М. с ЕГН: ********** *** срещу Заповед № РД-25-2341 от 20.11.2020г. на Кмет на Община Шумен, с която е наредено да се изземе от жалбоподателя, като ползващ без правно основание, недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на с.Велино, общ.Шумен с начин на трайно ползване: нива с площ 1300кв.м., трета категория, местност „До селото“, определен е начин на изземването и е разпоредено в 7-дневен срок М.М. да внесе доброволно обезщетение за ползване без правно основание на недвижимия имот в размер на 214,50лв. по сметка на Община Шумен. В жалбата се изразява несъгласие с издадената заповед, като оспорващият счита, че същата е нищожна и издадена в противоречие с процесуалните правила и несъответствие с материалния закон и неговата цел, като са изложени подробни аргументи в тази насока. В заключение моли за отмяна на процесната заповед, като незаконосъобразна. В съдебно заседание не се явява лично. Изпраща процесуален представител адв.З. от АК Сливен, който поддържа жалбата и сочи доказателства. Претендира сторените по делото разноски.
Ответната страна, Кмет на Община
Шумен, чрез юрисконсулт В., оспорва жалбата. Моли за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и потвърждаване на оспорената заповед. Представя доказателства. Претендира деловодни разноски.
Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало с издаването на Заповед № РД-25-1199 от 16.06.2020г. от Кмета на Община Шумен, с която на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, във връзка с изискванията на чл.64 от НРПУРОИ на ОбС Шумен, е определена комисия, която да извърши проверка относно ползването на земеделските имоти от общински поземлен фонд и земите по чл.19 от ЗСПЗЗ в землищата на територията на общината. На
18.08.2020г. е съставен протокол, в който е обективирано, че процесният имот № ***, намиращ се в землището на с.Велино, ЕКАТТЕ 10464, община Шумен, който се води нива, трета категория в местността „До селото“ и представлява общинска земя по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, в момента на проверката има лозово насаждение. Посочено, е че Кметският наместник Б.М.следва да издири кой е ползвател на общинския имот, което е указано и с писмо изх.№10-00-315/20.10.2020г. да се предприемат мерки за установяване на нарушителя в поземления имот. С отговор, обективиран в писмо рег.№10-00-315-001 от 02.11.2020г., Кметският наместник е посочил, че жалбоподателят М.Г.М. *** е ползвател на имот № ***.
Била издадена
Заповед № РД-25-2341 от 20.11.2020г. на Кмет на Община Шумен, с която е наредено да се изземе от жалбоподателя, като ползващ без правно основание, недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на с.Велино, общ.Шумен с начин на трайно ползване: нива с площ 1300кв.м., трета категория, местност „До селото“, определен е начин на изземването- уведомяване на заинтересованата страна, описване, отнемане и предаване на имота и е насрочено принудително изземване на 30.11.2020г. от 10,30ч., за което е назначена комисия. Определен е срок за доброволно освобождаване на имота- 7 дни, от получаване на заповедта, но не по-късно от 27.11.2020г. и е разпоредено в 7-дневен срок М.М. да внесе доброволно обезщетение за ползване без правно основание на недвижимия имот в размер на 214,50лв. по сметка на Община Шумен.
Заповедта е съобщена на 27.11.2020г. по пощата с обратна разписка до адресата и е обжалвана на 11.12.2020. с жалба депозирана чрез поща до административния орган.
Към доказателствения материал по делото са приобщени писмените доказателства, съставляващи част от административната преписка по издаване на обжалваната заповед- Протоколно решение № 34-19/28.02.2011 г. на комисията по чл.19 ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД 27-30/03.03.2011г. на Директор Областна дирекция „Земеделие“ гр.Шумен в което фигурира процесния имот с площ 1,3 дка, начин на ползване- нива, категория трета, като отстранена допусната непълнота в предходно издадено Протоколно решение №206-19/18.11.2008г., одобрено със Заповед № РД-27-128/26.11.2008г. в приложение №1 към раздел 1 т.1 т.А- земи общинска собственост на осн.чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, в което е пропуснат процесния имот за землището на с.Велино. Като начин на възстановяване е посочен- „стари граници“.
С оглед установяване компетентността на органа, издал обжалваната заповед, ответната страна представя Заповед № РД-25-2298 от 16.11.2020г. на Кмета на Община Шумен, с която на Заместник- кмет „Икономическо развитие“ се възлага да замества кмета при отсъствието му през периода, в който е издаден процесния административен акт.
В хода на съдебното производство са представени и приети по делото съдебно решение, постановено по гр.д.№ 2164/2011г. по описа на РС-гр.Шумен, потвърдено с решение по въззивно гражданско дело № 303/2012г. по описа на Окръжен съд- гр.Шумен, с което е отхвърлен предявен от жалбоподателя М. иск за признаване за установено по отношение на Община Шумен, че ищецът е собственик по давност на процесния поземлен имот, като неоснователен и недоказан. В мотивите си, съдът приема, че още преди издаването на Протоколно решение № 34-19/28.02.2011г. на комисията по чл.19 ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ, имотът следва да се счита за общински, по силата на отчуждителното действие на влязлата в сила регулация от 1963г., съгласно чл.2 от ЗОС. Посочил е още, че плана за земеразделяне на населеното място е обнародван в ДВ бр.109 от 21.11.1997г. и в него имотът е записан като общински.
Липсвали предявени реституционни претенции в ОСЗ- Шумен. Съдът е съобразил изготвена по делото и приета експертиза и отхвърлен с предходно съдебно решение по г.д.№1165/2007г. по описа на ШРС иск с правно основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, предявен от жалбоподателя, като е констатирал, че не е налице възстановяване на имота.
Постановено е решение №36/26.02.2021 г. по АД
№463/2020 г. по описа на ШАС, с което е отхвърлена жалбата на М.Г.М. с ЕГН: ********** *** срещу Заповед № РД-25-2341 от 20.11.2020г. на Кмет на Община Шумен, с която е наредено да се изземе от жалбоподателя, като ползващ без правно основание, недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на с.Велино, общ.Шумен с начин на трайно ползване: нива с площ 1300кв.м., трета категория, местност „До селото“, определен е начин на изземването и е разпоредено в 7-дневен срок М.М. да внесе доброволно обезщетение за ползване без правно основание на недвижимия имот в размер на 214,50лв. по сметка на Община Шумен.
Това решение е обжалвано с касационна жалба пред
ВАС, който със свое решение № 10849/27.10.2021 г., постановено по АД № 5609/21 г. по описа на същия съд е отменил решение №36/26.02.2021 г. по АД №463/2020 г. по описа на ШАС и е върнал делото за разглеждане от друг съдебен състав, във връзка с което е образувано настоящото дело №407/2021 г. по описа на ШАС.
Приобщени са материалите по АД №463/2020 г. по описа на съда, както и във връзка с дадените от ВАС указания са изискани доказателства във връзка с : гр.д. № 2164/2011 г. по описа на ШРС; гр.д. № 303/2012 г. на ШОС;, гр. д. № 1165/2007 г. на ШРС; АД № 26/2010 г. на ШАС; Протокол от 22.05.2014 г., който е цитиран в съдебно решение № 36/26.02.2021 г., постановено по АД № 463/2020 г. по описа на ШАС, но не е приобщен към доказателствата към същото.
Освен това, във връзка с указания на ВАС за събиране на допълнителни доказателства за адресата на заповедта от кметски наместник на с. Велино е изискана информация относно начина на установяване на факта на ползване на процесния имот от оспорващия. В отговор № 086/21.03.2023 г. същият сочи, че от разговор с хора от селото е установил, че имота е собственост на Община Шумен. След повторно изискана информация е получено писмо от 28.03.2023 г., в което кметския наместник заявява, че от разговори с хора от селото, на които не може да посочи имената узнал, че имот с с идентификатор № ***, находящ се в землището на с.Велино, общ.Шумен към момента се обработва от М. Г. М..
По искане на оспорващия бяха събрани гласни доказателства – разпит на свидетелите Ж.М.– дъщеря на оспорващия и Н.Р., от разпита на които се установява, че първата е придобила имот по силата на н.а.
№124 т. I рег. № 2170, д.110/2019 г. /приложен към касационната жалба до ВАС/, който с процесния имот бил едно цяло, липсвала фактическа ограда и тя го обработвала и ползвала, както частта, на която е собственик, така и на останалата част, съставляваща имот, описан в процесната заповед. Тези показания са потвърдени и от разпита на св. Р., който сочи, че от 2019 г., когато имота е прехвърлен на св. М., именно тя ползва и обработва целият имот.
При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Заповед № РД-25-2341 от
20.11.2020г. на Кмет на Община Шумен, издадена на осн. чл.34 ал.4 от ЗСПЗЗ, за изземване на недвижим имот. Същата съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е депозирана в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от адресата на акта- надлежна страна с право и интерес от обжалване. С оглед изложеното съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира следното:
При разглеждането й по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.34 ал.4 от ЗСПЗЗ, земите от общинския поземлен фонд се изземват от лицата, които ги ползват без правно основание, по реда на чл.65 от ЗОС, която заповед за изземване подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК, на основание чл.65 ал.4 от ЗОС. Нормата на чл.65 ал.1 от ЗОС регламентира, че общински имот, който се владее или държи без правно основание, се изземва въз основа на заповед на кмета на съответната община. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че поземлен имот с начин на трайно ползване нива с площ от 1,3 дка, с идентификатор № ***, находящ се в землището на с.Велино, общ.Шумен, местност „До селото“ принадлежи към общинския поземлен фонд, поради което Кметът на Община Шумен по реда на чл.65 от ЗОС, във връзка с чл.34 ал.4 от ЗСПЗЗ е разполагал с материалната компетентност да издаде оспорената заповед.
Реквизитите на съдържанието на административния акт са определени в чл. 59, ал.2, от АПК. Съобразно т.4 на същата разпоредба акта трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т.е. актът трябва да бъде мотивиран. Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС допуска възможност мотивите да предхождат издаването на административния акт и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта.
В конкретния случай в текста на заповедта, не се съдържа обосноваване на фактите, които административният орган е приел за осъществени, за да приложи посоченото като правно основание чл. 65, ал.1 от ЗОС и се изземе посоченият в заповедта от общинския поземлен фонд. Посочено е че неправомерното ползване е установено от писмо №129/02.11.2020 г. на кметски наместник на с. Велино, съдържащо информация, че именно оспорващият е ползвал и обработвал процесния имот, като липсва протокол или друг свидетелстващ документ за извършена проверка, при която въз основа на конкретно установени факти е направен този извод, нито се сочат имена на лица, които са възприели извършвана дейност от оспорващия в процесния имот.
Разпечатката съдържа 38 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11a97c68-74fa-4ece-8973-f7915d04bea1