Решение № 249 от 18.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. София, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20211001000733 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по жалби, както следва:

1) Въззивна жалба вх. № 266295/19.01.2021 г., подадена от „Ремотерм“ ЕООД срещу решение № 260367/16.11.2020 г. по търг. дело № 2167/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което жалбоподателят е осъден по предявен от „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. I-во ЗЗД да отстрани в съответствие с технически характеристики, материал, функции, надеждност, габаритни и присъединителни размери с тези по каталога на производителя на дизел-електрически локомотиви серия 07 по договор № ОП-60/18.07.2016 г. пукнатините в заварените участъци по цилиндрови глави с номера: 904421; 199152; 09865; 788410;

499277; 3051127; 898102; Д756; 0448281; 405378; 1531199; 39951; 499632; 988250; 58330; Д7633;

Д88987; 598444; 044055; 599181; 105751; 904986; 99848; 004455 и 0505137; както и жалбоподателят е осъден на основание чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД да заплати на „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД сумата от 1 568.88 лв. - разходи по чл. 9 от договор № ОП-60/18.07.2016 г. за изготвяне на акт за констатация на дефекти по цилиндровите глави, ведно със законната лихва от 16.10.2018 г. до окончателното плащане, както и съдебни разноски в размер на 3 248.76 лв.

Жалбоподателят счита решението за постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства, поради което моли апелативния съд да го отмени и постанови ново, с което отхвърли предявените от „БДЖТоварни превози“ ЕООД искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски.

1

Твърди, че при постановяване на съдебното решение съдът допуснал грешки при анализа на събраните по делото доказателства и направените въз основа на тях фактически и правни изводи, довело до неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, а именно: 1) изцяло неоснователно и необосновано съдът не кредитирал изготвената от доц. д-р инж. Т. П. и приета по делото съдебно-техническа експертиза, въпреки че кореспондирала изцяло със събраните по делото писмени доказателства и приетата по делото тройна и допълнителна съдебно-техническа експертиза; 2) въпреки събраните по делото писмени доказателства и изготвените и приети по делото съдебно-технически експертизи, съдът приел за недоказан факта, че възникналите спуквания на процесните цилиндрови глави били в причинна връзка с нарушения на правилата за експлоатация, допуснати от служители на ищцовото дружество; 3) съдът въобще не анализирал събраните по делото доказателства във връзка с направеното възражение, че освен на неправилна експлоатация, появилите се спуквания на процесните цилиндрови глави били свързани и с техническото състояние на локомотивите, на които били монтирани и по специално на охладителната им система (което се установявало от събраните по делото писмени доказателства и изготвените и приети по делото съдебно-технически експертизи); 4) съдът въобще не взел предвид, че съгласно заключенията на вещите лица, в голяма част от процесните цилиндрови глави се наблюдавали спуквания извън мястото на ремонтно-възстановително заваряване, тоест по отношение на тях липсвала каквато и да е отговорност за поправянето им от страна на ответника;

5) съдът въобще не обсъдил изводите на изготвената и приета по делото допълнителна съдебнотехническа експертиза на маг. инж. А. К. (каквито били и изводите на доц. д-р инж. Т. П.), че процесните цилиндрови глави не подлежали на ремонт поради силно занижените якостни характеристики на метала, от който били направени, съответно каквото и ремонтновъзстановително заваряване да било направено, то нямало да бъде в състояние да възстанови техническите характеристики на цилиндровите глави; 6) не на последно място, съдът неправилно и незаконосъобразно приел, че „Ремотерм“ ЕООД следвало да отговаря за възстановяване на появили се спуквания по отношение на процесните цилиндрови глави, при положение, че тези спуквания не се дължали на недостатъци при извършения ремонт, а на обстоятелства, които изключвали каквато и да било отговорност от негова страна.

Жалбоподателят излага подробни съображения, включващи анализ на събраните по делото доказателства, най-вече на съдебно-техническите експертизи, в подкрепа на доводите си, че: 1) най-вероятната причина за спукванията на процесните цилиндрови глави е рязкото им нагряване и охлаждане в процеса на тяхната експлоатация и са в пряка причинно-следствена връзка с нарушения на правилата за експлоатация, допуснати от служители на ищцовото дружество „БДЖТоварни превози“ ЕООД, съответно с техническото състояние на локомотивите, на които били монтирани и по специално на охладителната им система; 2) било установено по делото, че в голяма част от процесните цилиндрови глави се наблюдавали спуквания извън мястото на ремонтно-възстановителното заваряване, което по никакъв начин не било свързано с извършената от ответника работа, съответно процесните цилиндрови глави не подлежали на ремонт поради силно занижените якостни характеристики на метала, от който били направени - тоест каквото и ремонтно-възстановително заваряване да било направено, то нямало да бъде в състояние да възстанови технически им характеристики; 3) „Ремотерм“ ЕООД не следвало да отговаря за възстановяване на появили се спуквания по отношение на процесните цилиндрови глави, при положение, че тези спуквания не се дължали на недостатъци при извършения ремонт, а на обстоятелства, които изключвали каквато и да било отговорност от негова страна; 4) 2 неоснователен бил и предявения иск за заплащане на сумата от 1 568.88 лева, представляваща платена цена за изпълнение на услугата по изготвяне на констативен акт за повредите на цилиндровите глави, тъй като следвало да се има предвид, че използваният метод при изготвянето на становище peг. № 11-00-6817/19.12.2017 г. от „Мултитест“ ЕООД, по никакъв начин не можело да установи каква била причината за появата на спуквания на процесните цилиндрови глави, а освен това, едностранният избор на „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД дружеството „Мултитест“ ЕООД да установи причините, довели до рекламация на изработката по процесния договор било в нарушение на чл. 9 от същия, при положение, че между страните било постигнато взаимно съгласие въпросното изследване да бъде извършено от независим орган за оценка, а именно:

ИМСТЦХА „Акад. Ангел Балевски“ към БАН, Център по заваряване.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД чрез гл. юр.к. Я. Л. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение като потвърди обжалваното решение.

2) Частна жалба вх. № 280738/17.02.2021 г., подадена от „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД срещу определение № 260411/20.01.2021 г., постановено по същото дело на градския съд, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските като се присъди още и сумата от 450 лв.

„БДЖ-Товарни превози“ ЕООД не е подало отговор на частната жалба.

В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят „Ремотерм“ ЕООД чрез адвокат М. поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания, а от своя страна въззиваемият „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба и направените с него искания, както и поддържа частната си жалба срещу постановеното по чл. 248 ГПК определение.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира и двете жалби за процесуално допустими – всяка една от тях е подадена в законоустановения срок за обжалване от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледани по същество намира следното:

По въззивната жалба на „Ремотерм“ ЕООД с вх. № 266295/19.01.2021 г.:

Производството преде Софийски градски съд е образувано по искова молба на „БДЖТоварни превози“ ЕООД срещу „Ремотерм“ ЕООД, с която са предявени в условията на кумулативно обективно съединяване осъдителни искове, както следва: ответникът да бъде осъден да отстрани в съответствие с технически характеристики, материал, функции, надеждност, габаритни и присъединителни размери с тези по каталога на производителя на дизел-електрически локомотиви серия 07 по договор № ОП-60/18.07.2016 г. пукнатините в заварените участъци по цилиндрови глави с номера: 904421; 199152; 09865; 788410; 499277; 3051127; 898102; Д756;

0448281; 405378; 1531199; 39951; 499632; 988250; 58330; Д7633; Д88987; 598444; 044055; 599181;

105751; 904986; 99848; 004455 и 0505137; както и да заплати на ищеца сумата от 1 568.88 лв. разходи по чл. 9 от договор № ОП-60/18.07.2016 г. за изготвяне на акт за констатация на дефекти по цилиндровите глави, ведно със законната лихва от 16.10.2018 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 18.07.2016 г. сключил с ответника договор за ремонт на 32 бр. спукани цилиндрови глави за дизелови двигатели на дизел-електрически локомотиви серия 07, по който 3 ответникът поел задължението да възстанови главите в съответствие с първоначалните им технически характеристики чрез заваряване на спуканите участъци, а ищецът – да плати възнаграждение в размер на 32 960 лв. С протоколи от 14.10.2016 г. и от 25.11.2016 г. ищецът приел изпълнената от ответника работа, след което цилиндрови глави за дизелови двигатели били въведени в експлоатация в локомотивните депа в гр. Русе и гр. Димитровград, но при използването им се появили повторни спуквания на 25 броя цилиндрови глави в рамките на гаранционния срок.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че преди да предаде работата по процесния договор били изготвени 8 измервателни карти за извършени технически проби, от които се установявало точното изпълнение на задължението му за ремонт. Твърди, че появилите се последващи спуквания били поради неправилна експлоатация, респ. от неизправно техническо състояние на локомотивите, които следвало да бъдат оборудвани с електрически циркулационни помпи и електро-подгревател, а техническите изисквания били предвидени в Наредба № 58/02.08.2006 г.

Налице било съвпадение на дефектиралите глави, които били монтирани на едни и същи локомотиви. Искът за изплащане на разходи за констатиране на повредите се оспорва с довода, че от ответника не било поискано да представи техническа документация, а в становището на третото лице не били обсъдени техническите изисквания.

В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че повредите не били настъпили поради неправилна експлоатация и неизправно техническо състояние на локомотивите. Оспорва наличието на причинна връзка между поведението на ищеца и настъпване на повредите. Позовава се на научен труд относно технически изисквания, приложими в процесния случай.

В двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа оспорванията и възраженията срещу исковете с довода, че ищецът не бил представил технически паспорт по чл. 178, ал. 8 от Наредба № 58/02.08.2006 г. за подвижните състави, на които били монтирани процесните цилиндрови глави, а представената заповед № 611/20.10.2016 г. била в нарушение на техническите изисквания.

Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София намира, че така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. I-во ЗЗД; чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, са процесуално допустими и правилно са били разгледани по същество от първоинстанционния съд, с оглед на което обжалваното решение се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна: