Определение № 873 от 07.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 873 гр. Пловдив, 06.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300500825 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“

ЕАД – гр. София, ЕИК 203670940; против Разпореждане №

4475/20,02,2023 г., постановено по ч. гр. д. № 1531/2023 г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление с вх. № 10082/04,02,2023 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник А. С. К., ЕГН **********; за вземания по договор за потребителски кредит № CREX17461429/24,11,2019 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“, ЕИК 204915054, вземанията по който са прехвърлени с Приложение 1 от 09,03,2020 г. към Рамков договор от 19,08,2019 г., както следва: сумата от 1083,19 лв. главница, както и сумата от 69,30 лв. - договорна лихва, както и сумата от 123,18 лв. обезщетение за забава, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и иска да се отмени първоинстанционното разпореждане и да се разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. № 10082/04,02,2023 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр.

1

София, ЕИК 203670940; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу А. С. К., ЕГН **********; за вземания по посочения по-горе договор за кредит, които дружеството-заявител е придобило въз основа на договор за цесия.

С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като неоснователно като е приел, че е налице обоснована вероятност вземанията да се основават на неравноправни клаузи.

Настоящата инстанция споделя този извод по следните съображения:

Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем, предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП. Поради това заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

В договора за потребителски кредит се предвижда предоставяне на револвиращ потребителски кредит за финансиране закупуване на стоки и услуги на стойност 1169 лв. Посочен е размер на кредита 1274,21 лв. който кредитополучателят се задължава да върне на 12 месечни вноски при фиксиран годишен лихвен процент в размер 21,34 %, и ГПР в размер на 23,56 %; като дължими в него се предвижда и сумата от 105,21 лв. – застрахователна премия. Като „обща стойност на плащанията“ се предвижда 1457,64 лв., без да е ясно по какъв начин е формирана същата, както и без да се конкретизира по какъв начин е формиран ГПР и какво се включва в същия.

Наред с това, при липса на данни относно риска за заемодателя вземането му да остане неудовлетворено и при липса на възможност за съб5иране на доказателства в настоящото производство, не би могло да се формира преценка дали размерът на така определения фиксиран годишен лихвен процент е необосновано завишен, респ. дали е в съответствие с добросъвестността и добрите нрави.

С оглед изложеното и предвид нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която всяка клауза уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, въззивният съд приема, че съществува вероятност уговорката за дължимата по договора възнаградителна лихва да е неравноправна.

И доколкото от заявлението не става ясно дали са заплащани суми по кредита и съответно дали са отнасяни като погашения по договорни лихви и неустойки, то не би могло да се приеме, че цялата претендирана със заявлението главница е дължима, поради което заявлението следва да се отхвърли изцяло.

Следователно като е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение РС е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

По изложените съображения съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4475/20,02,2023 г., постановено по ч. гр. д.

№ 1531/2023 г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление с вх. № 10082/04,02,2023 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр.

София, ЕИК 203670940; за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник А. С. К., ЕГН **********; за вземания по договор за потребителски кредит № CREX-17461429/24,11,2019 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“, ЕИК 204915054, вземанията по който са прехвърлени с Приложение 1 от 09,03,2020 г. към Рамков договор от 19,08,2019 г., както следва: сумата от 1083,19 лв. - главница, както и сумата от 69,30 лв. - договорна лихва, както и сумата от 123,18 лв. - обезщетение за забава, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3