Решение № 4057 от 06.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4057 гр. София, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20211110160043 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Т. Б. А. срещу Г. Й. Г. кумулативно обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 9 850 лева, представляваща непогасена главница по договор за паричен заем от 15.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 788 лева, представляваща договорна (възнаградитела лихва) за периода от 15.01.2020 г. до 15.01.2021 г., както и сумата от 470,61 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.01.2016 г. до 06.07.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 42932/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.07.2021 г.

Ищцата Т. А. твърди, че на 15.01.2020 г. между нея, в качеството й на заемодател и ответника Г. Г., в качеството му на заемател, е сключен писмен договор за заем, по силата на който ищцата предоставила на ответника паричен заем в размер на сумата от 9 850 лева.

Посочва, че сумата реално е предадена на заемополучателя в деня на сключване на договора, което е удостоверено с волеизявление на ответника, обективирано в края на договора и в изрична разписка, издадена от него. Излага, че съгласно договора крайният срок за връщане на заемната сума е една година, считано от датата на сключването му, а именно до 15.01.2021 г. Поддържа, че по силата на клаузата на чл. 1.4 от договора ответникът Г. дължи връщане както на заемната сума, така и на възнаградителна лихва, която е фиксирана на 8 % и възлиза на сумата от 788 лева за целия срок на действието на договора – за периода от 15.01.2020 г. до 15.01.2021 г. В исковата молба се твърди, че въпреки поетото задължение и настъпилият падеж, ответникът Г. Г. не погасил задължението си по договора. С тези съображения ищцата Т. А. отправя искане за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът й дължи сумата от 9 850 лева, представляваща непогасена главница по договора за паричен заем от 15.01.2020 г., сумата от 788 лева, представляваща договорна 1

(възнаградитела лихва) за периода от 15.01.2020 г. до 15.01.2021 г., както и сумата от 470,61 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.01.2016 г. до 06.07.2021 г. Посочва, че за тези суми в хода на ч. гр. дело № 42932/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.07.2021 г. срещу която длъжникът възразил. С тези доводи ищцата обосновава правния си интерес от търсената установителна искова защита и отправя искане за уважаване на исковите претенции. Намира за дължива и претендира и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор от адв. В. Д., назначен за особен представител на ответника Г. Й. Г. по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК с определение на съда от 05.06.2023 г., предявените искове са оспорени като процесуално допустими, но по същество неоснователни. Оспорва се наличието на облигационна връзка между ответника и ищцата с доводи, че Г. Г. не е сключвал договора за заем от 15.01.2020 г. и не е получил заемната сума от 9 850 лева нито в брой, нито по банков път. Твърди се, че положените подписи в представените по делото договор за паричен заем от 15.01.2020 г. и разписка от 15.01.2020 г. не са изпълнени от ответника. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са установителни искове, при условията на кумулативно обективно съединяване, с искане за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата парични вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 42932/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК и съдържа оспорване на удостоверените в същата вземания, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК, намира процесните искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

Същевременно, съдът взе предвид, че заявеният в настоящото исково производство начален момент на периода на вземането за лихва за забава в размер от 470,61 лева – 16.01.2016 г. не съответства на началото на периода на това вземане, удостоверено в заповедта за изпълнение – 16.01.2021 г., съответно на изложените в исковата молба твърдения относно момента на настъпване на изискуемостта на вземането за главница.

Предвид това и доколкото се касае за предявен по-дълъг период, при запазване на размера на притезанието и крайния момент, за който се претендира, както и съобразявайки разясненията, дадени в т. 10б на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, то следва да се постанови прекратяване в частта относно периода на това вземане от 16.01.2016 г. до 15.01.2021 г., като недопустимо предявен в тази част.

По същество:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД:

Съгласно посочените разпоредби с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, заедно с договорна лихва – само когато това е уговорено писмено.

Касае се за неформална и реална двустранна правна сделка, при която заемното 2 правоотношение между страните възниква при кумулативното наличие и на двата елемента от така очертания фактически състав – постигнато съгласие между страните сумата да се предаде в собственост на заемателя със задължение за връщането й и реално предаване на сумата от заемодателя на заемателя с твърдяното предназначение – под формата на заемни средства (в този смисъл решение № 837/13.12.2010 г. по гр. дело № 1727/2009 г. на ВКС, IV г.о. по чл. 290 ГПК/. Следователно, договорът за заем се счита за сключен в момента, в който, въз основа на постигнато между страните по договора съгласие, едната страна даде, а другата получи в заем, пари или други заместими вещи. При този договор заемодателят дължи предаване на заемната сума, а заемателят връщане на същата в уговорения срок.

Следователно, възникването в полза на ищцата на процесните вземания е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните факти: възникването на облигационно правоотношение между нея и ответника по валиден договор за заем от 15.01.2021 г., по силата на което ищцата реално да е предоставила на ответника и заемополучател сумата от 9 850 лева; валидно постигната между страните уговорка за връщане на заемната сума заедно с договорна лихва в съответния размер и настъпване на изискуемостта на вземането.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи възражението за липсата на облигационно правоотношение между страните, както и, че е върнал сумата, в случай, че твърди това.

Основният спорен по делото въпрос е относно наличието на възникнала облигационноправна обвързаност между страните, породена от процесния договор за паричен заем, предвид проведеното оспорване от ответната страна на сключването на договора и реалното получаване на заемната сума.

По делото са приети като писмени доказателства – в заверени преписи и в оригинали (предвид задължаването на ищцата по реда на чл. 193, ал. 2, вр. чл. 183, ал. 1 ГПК) договор за паричен заем от 15.01.2020 г. и разписка от 15.01.2020 г. за получаване на парична сума от ответника Г. Г.. Данните от тези доказателствени източници сочат, че договорът е сключен между ищцата Т. Б. А., в качеството й на заемодател и ответника Г. Й. Г., в качеството му на заемател за предоставяне на паричен заем в размер от 9 850 лева. Съгласно клаузите на чл.

1.2 и чл. 1.3 от договора заемната сума следва да бъде предоставена на заемателя в брой или по банков път в деня на подписването му, като за всяко предаване на същата (транш) заемателят издава на заемодателя разписка – арг. чл. 3.1. Срещу това, заемателят дължи връщане на заемната сума заедно с възнаграждение под формата на лихва – чл. 2.4 от договора в размер на 8 % за целия срок на договора – чл. 1.4. Съгласно посочената договорна клауза лихвата е дължима върху всяка погасена сума заедно с погасяване на последната. В клаузата на чл. 1.6 от договора е предвидено, че същият влиза в сила от момента на предоставяне на първия транш от заемната сума и се прекратява в момента на окончателното й връщане, заедно с начислените лихви, в който смисъл е и клаузата на чл.

4.1.2 от договора за паричен заем. В чл. 1.5 е установено, че договорът е със срок от 1 година, считано от 15.01.2020 г. Върху последния с ръкописно написан текст е декларирано с подпис, че на 15.01.2020 г. ответникът Г. Г. е получил от ищцата Т. А. сумата от 9 850 лева по договора от 15.01.2020 г. Същото по съдържание изявление е обективирано и в нарочна писмена разписка от 15.01.2020 г. от ответника Г..

За изясняване на делото от фактическа страна, предвид проведеното оспорване от ответника, е допуснато, изслушано и прието заключението на вещото лице по съдебнопочерковата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК като компетентно и обосновано, изготвено от съответен специалист, при използване на материалите по делото и относим сравнителен материал, отговарящо на поставените задачи и уточнителните такива в съдебно заседание, по същество неоспорено от страните, съдът кредитира. В експертизата, имаща за обект на изследване ръкописно изписаните текстове в процесния договор за 3 паричен заем и разписка от 15.01.2020 г. и положените подписи в двата документа за ответника Г. Г., при използване на сравнителен материал – ръкописни текстове и подписи на ответника в заявления за издаване на документи за самоличност от 08.11.2022 г., 15.12.2017 г. и 28.11.2011 г., както и в решения на ТЕЛК от заседание 144/21.09.2017 г. и от заседание 123/04.07.2011 г., е изяснено, че изследваните ръкописни текстове и положени подписи действително са изпълнени върху документите, като не е извършена техническа подправка чрез пренасянето им от друг документ. Не са констатирани признаци на имитация, като колебливи движения, необосновани точки на спиране, обръщане на посоката и направлението на движение, нарушаване целостта на хартиената повърхност. Касае се за изписване с техническо средство тип „химикалка“, синя на цвят. При извършено разделно изследване на подписите и почерка в обектите на експертизата и на подписите и почерка на ответника Г. Г. в използваните сравнителни образци, съответно сравнително такова между двете групи, вещото лице формира извод, че са налице съвпадения в степента на обработеност, в общ вид, структурната сложност и съдържанието на транскрипцията, в преобладаващата форма и посока на движенията, в размера и наклона, в степента на свързаност и в темпа на изпълнение, както и в конкретни по-характерни частни графически признаци. Изяснено е, че такива са: сложност на движението при изписване на буква „е“; разтегнатост по вертикал и количество на движението при изписване на втори елемент на буква „з“; посока на движение при изписване на първи елемент на буква „д“; форма и количество на движение при изписване на втори елемент на цифра „9“; форма и количество на движение при изписване на първи елемент на буква „Г“; сложност на движението при изписване на цифра „8“; форма на движение и вид на връзката при свързване на букви „е-о“; форма на движение и вид на връзката при свързване на елементите на цифра „7“. В заключението е отразено, че констатираните съвпадения в общите и частните признаци на почерка са характерни, устойчиви и достатъчни за извод, че ръкописните буквени и цифрови текстове, обекти на експертизата, са изпълнени от Г. Й. Г.. Посочено е, че се наблюдава и съвпадение на общи/частни признаци при извършеното сравнително графическо изследване и на подписите, които обуславят извод, че са изпълнени от Г. Г.. Именно до този краен извод достига експертът при отговор на поставените задачи, посочвайки, че ръкописно изписаните текстове в процесния договор за паричен заем и разписка от 15.01.2020 г., както и положените подписи в същите, в частност в графа „заемател“, обекти на експертизата, са изпълнени от Г. Г.. В констативната част на заключението вещото лице е посочило, че използваните за изследването сравнителни образци са годни в качествено отношение за решаване на задачите на експертизата, произходът им е гарантиран от източника им и са достатъчно в количествено отношение за формиране на експертните изводи, поради което отговарят на изискванията на общата методика на почерковата експертиза. При изслушването си в съдебно заседание експертът отново посочва, че използваният сравнителене материал е достатъчен за формиране на крайните изводи, уточнявайки, че в случая се касае за действително написани текстове/положени подписи, а не са допълнително пренесени такива.