Разпореждане № 160269 от 05.11.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 160269 гр. София, 05.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Частно гражданско дело № 20241110156772 по описа за 2024 година

Производството е образувано по заявление на „АПС Бета България” ЕООД срещу Л. А. П. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми, както следва: 1/ сумата от 450 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит, ведно със законна лихва от 25.09.2024 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 38.09 лева за периода 10.06.2020 г. – 10.10.2020 г. .; 3/ лихва за забава върху главницата в размер на 324.24 лева за периода 10.10.2020 г. – 28.08.2024 г.; 4/ сумата от 1020.23 лева, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение, начислена на основание чл. 17 от договора;

За претендираните от заявителя главница, договорна лихва и лихва за забава, съдът приема, че искането е основателно и следва да се издаде заповед за изпълнение.

Съдът приема, че заявлението, в частта за сумата, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение, следва да се отхвърли по следните съображения:

Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че длъжникът дължи и неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, е нищожна и не поражда права и задължения за страните.

Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция.

Липсва и обезпечителният елемент на неустойката, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени 1 редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума.

Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчител и/или банкова гаранция не е определено като предварително условие за сключване на договора, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.

Ето защо съдът намира, че клаузата за неустойка в договора за заем, уговорена за непредставяне на обезпечение, е недействителна като противоречаща на закона, поради което, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, следва да откаже издаване на заповед за изпълнение /в този смисъл и т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС/ за сумата, претендирана въз основа на нея.

Заявлението следва да се отхвърли и пропорционално в частта за разноските, като се приеме, че размерът на юрисконсултското възнаграждение е в размер на 100,00 лева.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с вх. № 300409/25.09.2024 г., подадено от „АПС Бета България“ ЕООД срещу Л. А. П., В ЧАСТТА, с която се претендира издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1020.23 лева, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение, начислена на основание чл. 17 от договора за потребителски кредит, както и в частта за разноските, съразмерно на отхвърлената част от заявлението, а именно за разликата над 20.52 лева до 36.56 лева – заплатена държавна такса и за разликата над 56 лева до 100,00 лева – определено юрисконсултско възнаграждение.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2