Решение № 5826 от 31.07.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 31.07.2019 г.

В И М Е

Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, I Гражданско отделение, 26-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6916 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.430, ал.1 от Търговския закон, вр. с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

С исковата молба „Ю.Б.“ твърди против Б.М.И., че 10.04.2008 г. между нея и „Ю.И Е.Д.Б." АД (сегашно „Ю.Б." АД) е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 36463/10.04.2008г., по силата на който Банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 190 260 евро по курс „купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 50 100 евро по курс „купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита - за покупка на описания в договора недвижим имот и равностойността в швейцарски франкове на 140 160 евро по курс „купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита - за други разплащания, а кредитополучателят се задължава да го върне, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Съгласно чл.3, ал. 1 от договора за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на „Ю.И Е.Д.Б." АД за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1.15 пункта. Кредитополучателят погасява договора на месечни вноски, включващи главница и лихва, във валутата в която е усвоен – швейцарски франка. При просрочие или при предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателят дължи и лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка от 10 пункта (десет пункта). Кредитополучателят заплаща на банката и следните такси: 1/ такса за управление 2/комисионна и 3/административна такса. С договора е уговорен краен срок на погасяване 240 месеца, считано от датата на усвояване. Страните са сключили допълнителни споразумения, съгласно които са променили условия по договора, в т.ч. и на размера на задълженията.

С нот.покана с рег.№ 1238 от 17.04.2018 г. на Нотариус А.Г., ответникът е бил уведомен за предсрочна изискуемост на целия кредит и поканен да заплати задълженията си в едноседмичен срок. С нотариална покана с peг. № 1239, том I, акт 183 от 17.04.2018 г. на нотариус А.Г. длъжникът бил уведомен, че вземанията по договора за кредит, прехвърлени на „Б.Р.С." АД, са прехвърлени обратно на „Ю.Б." АД с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 23.12.2016 г.

Поддържа се, че кредитополучателят е в забава относно задължението за плащане на дължими месечни вноски: 72 непогасени вноски за главница, считано от 10.06.2012 г. и 72 непогасени вноски за лихва, считано от 10.06.2012г. и тъй като не е погасил задълженията си, за Банката възниквал правен интерес от завеждане на настоящия иск за непогасените с предвидената в чл.110 и чл.111 от ЗЗД давност вземания, част от общо дължимите се от ответника.

ИСКАНЕТО е да се осъди ответника да заплати на ищеца сума, съставляваща ЧАСТ от общо дължимите суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 36463/10.04.2008г., ведно с прилежащите му Анекс от 23.01.2009г.; Допълнително споразумение от 30.08.2010 г., Допълнително споразумение от 16.02.2011 г., Допълнително споразумение от 28.02.2011 г., Допълнително споразумение от 07.09.2011г., Допълнително споразумение от 30.09.2011 г., Допълнително споразумение от 20.03.2012г. и Допълнително споразумение от 26.04.2012 г., в общ размер на 229

719, 61 швейцарски франка (двеста двадесет и девет хиляди седемстотин и деветнадесет швейцарски франка и шестдесет и един сантима), от които:

228 350,29 швейцарски франка (двеста двадесет и осем хиляди триста и петдесет швейцарски франка и двадесет и девет сантима) - ЧАСТ от главницата за периода от 10.06.2013 г. до 21.05.2018 г.;

899.66 швейцарски франка (осемстотин деветдесет и девет швейцарски франка и шестдесет и шест сантима) - банкови такси за периода от 10.06.2015г. до 21.05.2018г.;

469.66 швейцарски франка (четиристотин шестдесет и девет швейцарски франка и шестдесет и шест сантима) - застраховки за периода от 24.11.2015г. до 21.05.2018г., както и

1 997,00 лева (хиляда деветстотин деветдесет и седем лева) - нотариални разноски за периода от 26.03.2018г. до 21.05.2018г., ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да присъди направените по делото съдебни и деловодни разноски и разходи за адвокат.

В срока по 367, ал.1 от ГПК ответникът оспорва изцяло иска по основание и размер; оспорва наличието на договорно правоотношение с Банката; оспорва действието спрямо него на договора за цесия, с който вземането е прехвърлено обратно на Банката – кредитор; прави евентуално възражение за погасяване на вземанията по давност. Поддържа, че клаузата на чл.14, ал.5 от договора е неравноправна, тъй като поставя кредитополучателя в по-неблагоприятно положение, поради увеличаването на размера на дълга. Освен това не било ясно с кои именно просрочени задължения се увеличава същия – с просрочените главници, лихви, такси или просрочени плащания по застраховки, или те се претендират на друго основание. Със становище от 01.03.2019 г. от ответника се оспорва действителността на клаузите на договора за кредит, предвиждащи кредитът да се усвоява и погасява в швейцарски франкове, въпреки че това не е валутата, в която се дължат (чл.1, ал.1 ал.3 чл.2, ал.1 и ал.3, чл.6, ал.2 от договора и чл.22, ал.1 и ал.2 ), както и на клаузите предвиждащи едностранно увеличение на лихвите, тъй като Банката е събрала под формата на месечни погасителни вноски в повече от дължимата сума. Сочи се, че същите са нищожни на основание чл.26 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради липса на съгласие и основание. Кредитът на практика е усвоен в евро и следва да се погасява в тази валута, поради което клаузите, предвиждащи право на банката да се освободи от задължението си като го отпусне и събира вноски по кредита в различна валута са неравноправни, тъй като попадат в приложеното поле на чл.143, ал.1, т.2, т.11, т.13 и т.14 от ЗЗП и нищожни. Изтъква се, че към момента на сключване на договора за кредитополучателят не е имало яснота относно размера на отпуснатия кредит в шв.франка, не е знаел и не е могъл да знае какъв ще е размера на задължението му в същата валута, като той не е бил определен, нито е бил определяем, тъй като е поставен в зависимост единствено от волята на банката да определя валутния курс към бъдещ момент на неопределени в договора основания. Позовава се на неравноправност на клаузите, с които се прехвърля изцяло валутния риск върху потребителя, тъй като не съставени на ясен и разбираем език и не попадат в изключенията на чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП и несъответствие с изискванията на чл.58 от ЗКИ. Със становището си ответникът се позовава на нищожност на клаузите от договора, даващи право на Банката едностранно да увеличава лихвата и оттам и месечната погасителна вноска, на основание чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, по свое убеждение прие за установено следното:

Установи се, че правоотношенията между страните са породени от сключен на 10.04.2008 г. между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, със сегашно наименование „Ю.Б.„ АД и ответницата Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 36463, по силата на който Банката е предоставила кредит, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 190 260 евро по курс „купува“ на шв.франк към евро в деня на усвояване, който се е задължил да го върне при условията и срокове посочени в договора с краен срок 240 месеца. С договора е уговорено /чл.1, ал.3/, че в деня на усвояването страните подписват Приложение №1, в което се посочва приложимия към същата дата курс „купува“ на швейцарския франк, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в тази валута. В ал.5 е посочен механизма, по който се определя приложимия курс „купува“ на швейцарския франк. Съгласно чл.2, ал.3 от договора усвоеният кредит в шв.франка се превалутира служебно в евро по търговски курс „купува“ на шв.франк към еврото на Банката и се превежда по посочена по банкова сметка ***, срещу заплащането на такси и комисионни, съгласно Тарифата на банката. Уговорена е годишна лихва по кредита в размер на БЛП на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (към момента на сключване 4, 5 %) плюс договорна надбавка 1, 15 пункта. Съгласно чл.6, ал.2 от договора погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен. В ал. 4 е посочен механизма, по който се определя курс „продава“ при погасяването и служебното превалутиране на средства по сметки на кредитополучателя. Съгласно чл.6, ал.3 от договора е предвидено право на Банката едностранно автоматично да промени размера на лихвения процент и погасителни вноски, в случай на промяна на БЛП за жилищни кредити по време на действието на договора. За промяната на лихвения процент по кредита в шв.франка, или в друга валута, Банката се е задължила да уведомява кредитополучателите чрез съобщения в банковите салони или интернет страницата й /чл.12, ал.2/.

От допълнителното заключението на вещото лице по ССчЕ е видно, че на датата на подписване на Приложение № 1 от 16.04.2008 г. сума в размер на 308 673 шв.франка е постъпила по банкова сметка ***, но същата е блокирана и при това положение от титулярът не може да се извършва разпореждане със средствата по нея. Извършеното в деня на усвояване превалутиране на кредита е по търговски курс/кръстосан курс на „Ю.Б.“ АД от 1, 622371 шв.франка към 1 евро, по механизъм описан в допълнителното заключение на вещото лице от 17.06.2019 г., като в резултат на това не се е получила курсова разлика. Получената сума в евро след превалутирането е 190 260, 43 евро.

Видно от представения договор за цесия и приложение №1, на 15.05.2008 г. между „Ю.И Е.Д.Б.” АД и "Б.Р.С." АД е сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит. Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора, Банката и Кредитополучателите са се съгласили, че във всеки един момент от действието на договора за кредит, Банката има право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от същия на дружества или институции от EUROBANK EFG GROUP, вкл. на „Б.Р.С.“ АД или финансови или нефинансови институции или дружества включително такива, чиято дейност включва секюритизация. Съгласно изр. последно Банката се задължава да уведоми за това кредитополучателя, като прехвърлянето ще има действие от дата на уведомяването. Видно от договора за цесия и Приложението, представляващо неразделна част от него и на основание чл.27 от Договор за кредит от 10.04.2008 г., всички вземания по кредитите, сред които е и процесното вземане, с всички обезпечения са прехвърлени на "Б.Р.С." АД. На основание чл.3, във връзка с чл. 1 от Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит дружеството встъпва в правата на удовлетворения кредитор –Банката.

По делото са представени и приети като доказателства, както Договора за кредит HL36463/2008 г., Приложение 1 от 016.04.2008 г. и погасителен план, така и сключените в последствие с цесионера Анекс от 23.01.2009 г. за частично предсрочно погасяване, Споразумение от 16.02.2011 г., Допълнително споразумение от 30.08.2010 г., Допълнително споразумение от 16.02.2011 г., Допълнително споразумение от 28.02.2011 г., Допълнително споразумение от 07.09.2011 г., Допълнително споразумение от 30.09.2011 г., Допълнително споразумение от 20.03.2012 г. и Допълнително споразумение от 26.04.2012 г., както и погасителни планове.