Решение № 260083 от 24.11.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е № 260083 гр. Пловдив, 24.11.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, IІ търговски състав, в открито заседание на девети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР

СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА ЧОЛАКОВА при секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно търг. дело № 388 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от З.А.О., ЕГН **********,***, действаща чрез своята майка и законен представител А.Е.Ш. – чрез упълномощения адвокат Б.З. против решение №146/10.03.2020г., постановено по т.д. № 204/2019г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, в частта с която е отхвърлен предявения от жалбоподателката против Г. ф., Булстат ********, със седалище и адрес на управление *** иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от З.А.О., вследствие на пътно-транспортно произшествие, осъществило се на 17.09.2016 год. около 18,00-18,30 часа в с. Р., на кръстовището на ул. „П.Б.и ул. „П.С.“, причинено виновно и противоправно от лек автомобил, който е напуснал местопроизшествието и не е бил установен /неидентифицирано МПС/, които неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания, вследствие на причиненото й телесно увреждане: откъсване на нарастващия край на костта на малкопищялната кост /фибулата/ на десния крак, както и същото увреждане в областта на основата на пета ходилна кост на десния крак, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2017 год. до окончателното плащане за разликата над сумата 15 000 лева до пълния претендиран размер от 50 000 лева. Изложени са съображения за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт в обжалваната му част. Иска се неговата отмяна и уважаване на претенцията в пълния и заявен по делото размер.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Г. ф., Булстат ********, със седалище и адрес на управление *** – чрез упълномощения адв. С.М., с който се изразява становище за неоснователност на същата.

Постъпила е въззивна жалба и от Г. ф., Булстат ********, със седалище и адрес на управление *** против решение №146/10.03.2020г., постановено по т.д. № 204/2019г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, в частта с която осъден Г. ф., Булстат ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на З.А.О., ЕГН **********,***, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от З.А.О., вследствие на пътно-транспортно произшествие, осъществило се на 17.09.2016 год. около 18,00-18,30 часа в с. Р., на кръстовището на ул. „П.Б.и ул. „П.С.“, причинено виновно и противоправно от лек автомобил, който е напуснал местопроизшествието и не е бил установен /неидентифицирано МПС/, които неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания, вследствие на причиненото й телесно увреждане: откъсване на нарастващия край на костта на малкопищялната кост /фибулата/ на десния крак, както и същото увреждане в областта на основата на пета ходилна кост на десния крак, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2017 год. до окончателното плащане, както и в частта с която е осъден Г. ф. да заплати на адвокат Б.В.З., ЕГН **********,***, със служебен адрес гр. П., ул. „Ч.я.“ № **, офис *, сумата 980 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, пропорционално на уважената част от исковете, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд - Пловдив сумата 600 лева - държавна такса върху уважената част от исковете, както и сумата 60 лева - разноски от бюджета на съда, пропорционално на уважената част от иска.

В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното решение и по същество да отхвърли предявените искове против Г. ф. изцяло.

Въззиваемата страна З.А.О., ЕГН **********,***, действаща чрез своята майка и законен представител А.Е.Ш. – чрез упълномощения адвокат Б.З. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1, вр. чл. 558, ал. 5 КЗ, чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 497 КЗ.

Ищцата З.А.О., ЕГН **********,***, действаща чрез своята майка и законен представител А.Е.Ш. твърди, че на

17.09.2016г. около 18-18,30 ч. Малолетното дете З.О. е предприела пресичане на кръстовището на ул. „П.Б.“ и ул. „П.С.“ в с. Р., обл. П., като се е движела в посока от север на юг. По същото време неустановен лек автомобил, идващ от ул. „П.Б.“, навлязъл с несъобразена скорост в описаното кръстовище, завил рязко надясно по ул. „П.С.“, при което без да спре или намали скоростта, прегазил десния крак на пешеходката З.О.. От удара детето паднало на земята, за известно време загубило съзнание, а водачът на автомобила напуснал произшествието. Бил повикан екип на спешна помощ, който отвел детето в спешното отделение на „УМБАЛ Св. Г.“ ЕАД – П.. Извършена била диагностика, включително и рентгенография, от която се установило откъсване на нарастващия край на костта на малкопищялната кост /фибулата/ на десния крак, както и същото увреждане в областта на основата на пета ходилна кост на десния крак. На счупения десен глезен бил поставен гипсов ботуш и кракът бил обездвижен. Пострадалата З.О. била изписана за домашно лечение с указания по никакъв начин да не стъпва на десния крак и да не го натоварва в продължение на 40 дни.

Твърди, че в резултат на произшествието претърпяла изключително силни физически болки и страдания в увредения крайник, които не ѝ позволявали да спи. Била с гипсиран крак в продължение на 40 дни, през който период била само в дома си. След свалянето на гипса в продължение на две седмици започнала да раздвижва крака си и да стъпва на него. Твърди, че и към датата на исковата молба – 15.03.2019г. тявсе още не е напълно възстановена, въздържа се от бърз ход и бягане, не може да стои дълго време права на едно място или да ходи продължително, поради болки в крака. Твърди също, че вследствие на ПТП е преживяла тежък психо-емоционален шок, не може да спи спокойно и се буди многократно нощем. Във връзка с произшествието било образувано досъдебно производство № *** / 2016 год. по описа на РПУ – с. Т., но въпреки проведените оперативно-издирвателни работи извършителят на престъплението не бил установен. С постановление на наблюдаващия прокурор от 14.02.2018 г. досъдебното производство било спряно.

Поради неустановяване на МПС, причинило произшествието, ищцата е предявила претенция пред Г. ф. за получаване на обезщетение на основание чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ. Твърди, че по образуваната по молбата и преписка по щета № ******/01.06.2017 г., ф. е отказал изплащане на обезщетение. За горното тя била уведомена с писмо от 31.08.2017 г.

Претендира осъждане на Г. ф. да ѝ заплати сумата 50 000 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на произшествие, осъществило се на 17.09.2016 год. около 18,00-18,30 часа в с. Р., на кръстовището на ул. „П.Б.и ул. „П.С.“, причинено виновно и противоправно от лек автомобил, който е напуснал местопроизшествието и не е бил установен /неидентифицирано МПС/, които неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания, вследствие на причиненото й телесно увреждане: откъсване на нарастващия край на костта на малкопищялната кост /фибулата/ на десния крак, както и същото увреждане в областта на основата на пета ходилна кост на десния крак, ведно със законната лихва от датата на отказа за плащане на обезщетение – 31.08.2017 г. до окончателното плащане, както и разноските по делото като на адв. З., предоставил безплатна правна защита и съдействие на ищеца, на основание чл. 38 ЗА да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

Ответникът Г. ф.,

Булстат ********, със седалище и адрес на управление *** оспорва предявените искове. Твърди, че не са налице доказателства за виновно и противоправно поведение на водача на автомобила, за механизма на произшествието и за поведението на пострадалата. Оспорва се причинната връзка между физическите увреждания на ищцата и ПТП от 17.09.2016г. Твърди, че констативният протокол за ПТП, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП, се явява съставен изцяло по данни на пострадалата. Счита, че поради това той няма качеството на официален свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила. Счита, че ищцата не установява нито механизма на произшествието, нито обстоятелствата, при които то е настъпило, какви са причините за него, както и поведението на самата ищца по време на ПТП.

Оспорва се наличието на противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС и наличието на причинна връзка с описаните телесни увреждания. Твърди, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекалено завишено по размер. Оспорва се претенцията за законна лихва от датата на отказа за плащане на обезщетение.

Действително налице е съставен протокол за ПТП с пострадали лица № 48 / 17.09.2016 год. В него е отразено, че на същата дата около 18,35 ч. в с. Р., на ул. „П.С.“ неизвестен автомобил е извършил завой надясно от ул. „П.Б.“ към ул. „П.С.“, при което е пострадала пешеходката З.А. С., с първоначални данни за счупен глезен. Доколкото съставилия протокола служител на РПУ – Т. не е възприел непосредствено описаното ПТП, нито е констатирал на място участвали в него превозни средства, този акт няма доказателствена стойност за механизма на произшествието.

Видно от приложеното досъдебно производство № *** / 2016 год. по описа на РУ – с. Т. при ОД на МВР – П., то е образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 17.09.2016 год. в с. Р., водачът на неизвестно МПС е нарушил правилата за движение и е допуснал причиняване на средна телесна повреда на З.А.О., тогава на 10 години, след което е напуснал произшествието. Видно от материалите по същото на 17.09.2016 год. е извършен оглед на местопроизшествието в присъствието на поемни лица след подаден сигнал на телефон 112 за блъснато дете. С постановление на РП – П. от 14.02.2018 год. наказателното производство е спряно.

Така по досъдебното производство водачът на лекия автомобил, за който се твърди да е причинил ПТП, е останал неустановен, а самият автомобил – неидентифициран.

По досъдебното производство обаче са събрани данни /справка от 28.09.2016г., придружена с магнитен носител, съдържащ аудиозаписи и снимки на електронни картони на приети повиквания на тел. 112/, че на 17.09.2016г. е имало четири обаждания на спешния телефон в периода от 18.24 ч. до 19.12 часа за пострадало лице – пешеходец в с. Р.. Двама от обаждащите се са се представили като Г.Й.О.и Д.Й.О..

За установяване на механизма на ПТП по делото са събрани свидетелските показания на М.Й.О., чичо на ищцата и А.Й.О. – неин баща. И двамата твърдят да са очевидни на произшествието, посочват кога и къде се е осъществило то. Свидетелят М.О. по време на ПТП бил в близост до дома си в с. Р., на ул. „П.С.“ №**. С него бил и брат му, който е баща на ищцата, както и други съседи. Малолетната З. също била близо до тях, защото дошла да вземе пари от баща си. В този момент голям джип взел остър завой с висока скорост, бутнал З. и избягал. Макар че е разпознал марката на колата, свидетелят не е успял да запомни регистрационния номер и не е разпознал шофьора. Освен това посочва, че по улицата, по която се е движил автомобила и е станало ПТП, нямало асфалт и при високата скорост колата вдигнала пушилка. Събраните се видели, че З. пада, притекли ѝ се на помощ, веднага извикали бърза помощ. Дошла линейка на бърза помощ, медиците установили счупване на крака на детето и го откарали в болница. Бащата на ищцата свидетелят А.Й.О. също твърди да е очевидец на процесното ПТП. Автомобилът, който блъснал детето, дошъл с висока скорост. Той ударил дъщеря му по десния крак, но не спрял и не намалил скоростта. Бащата не си спомня марката, цвета, нито регистрационния номер на колата, тъй като всичко станало много бързо, а и първо са се втурнали на помощ на падналото дете. Веднага извикали бърза помощ. В болницата гипсирали крака ѝ, който бил счупен.