Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1444 от 06.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1226/2026
Вид
Определение № 1444
Подписан
06.10.2026
В сила
06.10.2026
Състав
Николай Грънчаров, Атанас Иванов, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и 275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и 275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 14 · Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственостТекст от значение за ЕИП.
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1444 гр. Благоевград, 06.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20261200501226 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от А. З. Д. от САК, като пълномощник на Б. Д. Х., ЕГН **********, от гр. Б., срещу Определение № 1339 от 28.08.2026г., постановено по гр. дело № 707/2026г. по описа на Районен съд Благоевград, в частта му, с която е отхвърлена молбата за изменение на решението досежно възнаграждението по чл. 38 от ЗАдв.

С частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, при съображения за приложение по аналогия на разрешението, прието по дело С-57/15 на СЕС, с което е извършено тълкуване на чл. 14 от Директива 2004/48, във връзка със „съдебните разноски“, с което се предвижда че съдилищата на страните членки, следва да гарантират заплащането на разумни и пропорционални съдебни разноски и други разходи на загубилата делото страна, освен ако това не се позволява от съображения за справедливост. С частната жалба на адв. А. З. Д. от САК се поддържа, че съдебният акт е неправилен в атакуваната му част. Развиват се подробни съображения, основани на приложението на разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, съответно на смисъла и съдържанието на понятията разумност и пропорционалност на разноските за адвокатското възнаграждение, изведени с решението по дело С-57/15 на СЕС, съобразно специфичните особености на делото, при съобразяване на вида на предявените искове, предмета на спора и неговата цена или на труда, който следва да се положи за защитата на съответното право, като следва да бъде присъдено възнаграждение, с което спечелилата делото страна, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Отделно изложени са с частната жалба съображения, че СЕС в своите решения приема, че националният съд следва да провери съществуването на 1 корелация между нивото на хонорарите и качеството на оказаните адвокатски услуги с цел както на защита на потребителите на тези услуги, но така също и на качественото правосъдие. Поддържа се, че съдилищата при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение по съответното дело, следва да не допускат изкривяване на конкуренцията при предоставянето на адвокатски услуги, каквато не е целта визирана в чл.

101 от ДФЕС.

При изложените съображения, иска се с частната жалба на адв. А. З. Д. от САК от въззивния съд- отмяна и изменение на решението в частта на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА, като последното бъде увеличено.

Срещу Определение № 1339 от 28.08.2026г., постановено по гр. дело № 707/2026г. по описа на Районен съд Благоевград е подадена частна жалба и от „Вивус.БГ“ ЕООД, чрез пълномощника юрк Д.. Дружеството атакува обжалваното определение в частта, с която е отхвърлена неговата молба за изменение на решението и намаляване или неприсъждане на възнаграждението на адвокат Д.. Поддържа се с частната жалба от „Вивус.БГ“ ЕООД, че определеното от първоинстанционния съд вънаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. в полза на адв. А. З. Д. от САК е прекомерно, несправедливо и неоправдано завишено поради липсата на фактическа и правна сложност на делото, положените минимални юридически и практически усилия от страна на процесуалния представител и злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК. Възразява се срещу приложението на чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1/2004г. на ВАС, тъй като макар да са предявени два обективно съединени иска, същите с обусловени от едни и същи юридически факти и меродавен е общия интерес на защита по делото, така както се предвижда в чл. 7 ал. 2 от Наредбата. Излагат се съображения че положените процесуални усилия от адвоката в защита на неговия клиент, в настоящия казус се определят от стандартни и присъщи за всяко производство от този вид, като по своя характер не надхвърлят обичайните усилия за изготвяне на ИМ, запознаване с представените по делото доказателства и депозиране на кратки писмени становища.

Отделно акцентира се, че адвоката не се е явил лично и в единственото проведено по делото открито съдебно заседание. Развити са съображения с частната жалба на „Вивус.БГ“ ЕООД, че отделно Б. Д. Х. е предявила чрез адв. Д. множество идентични искове по които са образувани граждански производства при идентична фактическа обстановка, срещу същия ответник- „Вивус.БГ“ ЕООД и при еднакво правно основание за исковата претенция. В този смисъл оспорва се сложността на извършените от пълномощника на ищцата процесуални действия, а от друга страна наведени са доводи за злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 от ГПК.

При изложените съображения, иска се от съда отмяна на обжалваната част на определението и уважаване на молбата на фирмата с правно основание чл. 248 от ГПК.

Подадени са отговори на частните жалби.

Окръжен съд Благоевград констатира, че депозираните частни жалби отговарят на изискванията на чл. 274 и 275 от ГПК, подадени са срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в едноседмичния срок и от страни, които имат правен интерес от обжалването, с оглед 2 на което се явяват редовни и допустими.

Отговорите също съответстват на изискванията на процесуалния закон.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл.

278 ал. 2 от ГПК, въззивната инстанция е такава по същество- осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе на правно основание въз основа на собствената оценка и анализ на събраните доказателства, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания.

Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, то те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези, които са представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

В случая не е налице незаконосъобразност на акта на първата инстанция. Обжалваното определение е правилно и обосновано. Правилно е приложен материалният закон. Няма нарушение на съдопроизводствените правила. Определението е подробно обосновано, като са изложени ясни мотиви от първоинстанционния съд. Съставът на ОС Благоевград напълно споделя мотивите, изложени от районната инстанция, за което препраща към тях.

С оглед на преценката на процесуалната активност на пълномощника на ищцата по делото, въззивният съд намира че адекватната парична оценка на предоставената адвокатска услуга в случая може да се приравни по размер, отговарящ на възнаграждението, което адвокатът би получил по чл. 25 от НЗПП и каквото би му се присъдило, ако потребителят беше ползвал безплатна правна помощ по реда на чл. 95 и следв. от ГПК по конкретното дело, или каквото би се присъдило и за защита, осъществена от юрисконсулт. Правилно районният съд е преценил, че размерът на адвокатското възнаграждение не трябва да бъде увеличаван над 356,45 евро с ДДС, която сума изцяло съответства на положения труд. Възнаграждението следва да бъде справедливо и обосновано. Присъждане на адвокатско възнаграждение над този размер наистина не отговаря на въпросните критерии и би било прекомерно и категорично непропорционално спрямо извършената работа и действителната правна и фактическа сложност на конкретното първоинстанционно производство.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с цитираната Наредба №1/2004г на ВАдвС минимални адвокатски възнаграждения не са задължителни при определяне на размера на хонорара за правна 3 услуга, вкл. и в хипотезата на чл. 38 ал. 2 ЗАдв.

При това положение, дължимото се в полза на адв. А. З. Д. от САК, адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на Б. Д.

Х. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв следва да се определи като се съобразят вида на спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа (Определение № 1967 от 23.04.2024 г. по гр.д. № 3404/2023 г., III г.о. на ВКС).

В настоящия случай съобразно обема на реално извършената от адв. Д. работа, претендираното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, предвид вида и количеството на осъществената от същия правна дейност, която се изразява в подаване на искова молба, която е бланкова и е една от многобройните заведени еднотипни дела, както и в депозиране на молба по хода на делото. Адвокат Д. не се е явил в единственото състояло се открито съдебно заседание. По делото не са провеждани разпити на свидетели, не са изслушвани експертизи и не са извършвани процесуални действия с участието на адвоката. Делото е с ниска фактическа и правна сложност, доколкото се касае за предявени искове, по които има формирана трайна съдебна практика. Предявените претенции срещу ответника произтичат от взаимно свързани и обусловени правоотношения, като работата по исковете е една, тъй като на практика се осъществява защитата на един и същи правен интерес. Размерите на претендираните от адвоката възнаграждения действително са прекомерни с оглед на обема на свършената от него работа и материалния интерес по делото. Определената от районния съд сума е съобразена и с практиката на Окръжен съд Благоевград по идентични казуси.

Съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете. Според актуалното разбиране на ВКС, от значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединяване на искове се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не като сбор. Съобразно чл. 68 от ГПК, цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се има предвид цената на всеки един от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор, и за всеки иск се определя минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. Така се приема с Определение № 50 от 17.01.2023г. на ВКС по ч.гр.д. № 4735/2022г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов, Определение № 388 от 16.08.2022г. на ВКС по ч.т.д. № 1840/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Определение № 528 от 16.08.2022 г. на ВКС по т.д. № 1841/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Определение № 146 от 4

04.04.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 358/2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Определение № 92 от 28.02.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1809/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев, Определение № 64 от 14.02.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 2695/2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Камелия Ефремова, Определение № 404 от 26.10.2020 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2883/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев, Определение № 145 от 05.05.2020 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4642/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б. Стоилова, Определение № 90 от 07.02.2019 г. на ВКС по гр. д.