Решение № 255 от 22.07.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Перник, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500304 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 242/18.12.2023 г. по гр.д. № 353/2023 г., Районен съд - гр.

Радомир е осъдил В. Д. К., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Д. Д.

И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 4530,00 лева (четири хиляди петстотин и тридесет лева), дължима по договори за паричен заем, сключени в периода от 31.08.2020 г. до 09.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 09.05.2023 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата в размер на 636,72 лева (шестстотин тридесет и шест лева и седемдесет и две стотинки) мораторна лихва за забава за периода от 20.12.2021 г. до 09.05.2023 г. Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК В. Д. К., чрез адв. Б. Б. е обжалвала решението, като твърди, че същото е порочно, както и, че е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че съдът е постановил съдебния акт при липсата на обсъждане и преценка на всички налични по делото доказателства. Допълва, че първата инстанция е подходила избирателно, като не е взела предвид и не е обсъдила изложените доводи и възражения, направени от К.. Излагат се съображения като се твърди, че решаващият съд е изложил схематични и бланкетни мотиви, които не отразяват самостоятелната правораздавателна дейност на първоинстанционният съд. Твърди се, че при постановяване на своето решение Районен съд - Радомир се е отклонил от задължителната практика на 1

ВКС по значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос за съдържанието на мотивите към съдебното решение и е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и посочва такава в конкретика.

На следващо място с жалбата се сочи, че изводът на съда, че исковата претенция на ищеца е основателна и доказана е незаконосъобразен и необоснован, като се излагат подробни доводи, че правораздаващият орган не е взел предвид изложените от ответната страна доводи.

Въз основа на изложените съображения за неправилност на атакуваният съдебен акт, В. Д. К. моли съда да отмени първоинстанционното решение, като постанови ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искови претенции. Претендира присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.

Не представя и не сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна Д. Д. И., чрез адв. Н. М., с който депозираната въззивна жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Счита, че съдът в своите мотиви подробно и аргументирано е обсъдил наличните по делото доказателства. Намира за правилен и законосъобразен извода на съда, че между страните е налице облигационна връзка по договори за заем. Допълва, че въззивницата не твърди, а и не е доказала да е погасила задълженията си.

На следващо място с отговора на въззивната жалба се оспорват твърденията на ответната страна, че районният съд не е изследвал съвкупно и в пълнота доказателствата по делото, въз основа на което неправилно е достигнал до извода, че исковата претенция е основателна и доказана, като се излагат подробни съображения в тази насока. Оспорва доводът на ответницата, че не е налице покана за плащане на задължението, като се сочи, че на 21.12.2021 г. същата е поканена от Д. И. да върне сумата, като К. е поела ангажимент да го направи. В продължение за неотносими се сочат изложените в жалбата доводи, че липсват мотиви по отношение на евентуалната претенция по чл. 55 от ЗЗД.

Д. Д. И. моли съда да постанови решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено.

Алтернативно моли съда, в случай, че приеме, че жалбата е частично или изцяло основателна, с решението си да се произнесе и да уважи евентуално предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 от ЗЗД и да осъди въззивницата да заплати на И. сумите в размер на 4 530,00 лева /четири хиляди петстотин и тридесет лева/, както и сумата от 636,72 лева /шестстотин тридесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/ - обезщетение за забава от датата на поканата - 20.12.2021 г. до подаването на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претенциите. Претендира присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.

Не представя и не сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

С определение № 127 от 01.03.2024 г. Районен съд - гр. Радомир е изменил решение № 242/18.12.2023 г. по гр. дело № 353/2023 г. по описа на РС - Радомир в частта на разноските, като е осъдил В. Д. К. да заплати на Д. Д. И. допълнително сумата в размер на 500,00 лева /петстотин лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 1559/2023 г. по описа на РС - Перник.

2

В срок е постъпила частна въззивна жалба от В. Д. К., чрез адв. Бл. Б., с която се излагат аргументи като се твърди, че постановеното от първата инстанция определение е порочно и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че решаващият съд неправилно е приел, че са налице законовите предпоставки за изменение на постановеното по делото решение. По изложените съображения моли съда за отмяна на атакуваното определение и постановяване на нов съдебен акт, с който молбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

В указания срок е постъпил отговор на частна въззивна жалба от Д. Д. И., чрез адв. Н. М., с който моли съда същата да бъде оставена без уважение.

Излагат се съображения, че решаващият съд правилно е приложил разясненията дадени с т. 5 от ТР № 6/06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, въз основа на което изводите на съда се явяват обосновани и следва да бъдат потвърдени.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбите са допустими и са съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С жалбите и отговорите към тях страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.

В съдебно заседание жалбоподателката чрез процесуалния си представител – адв. Б. моли да бъде уважена въззивната жалба с всички законни последици, включително да й бъдат присъдени направените разноски, представя писмена защита, прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.

Въззиваемият, чрез процесуалния си представител – адв. М. моли да бъде потвърдено изцяло решението на РС Радомир като правилно и законосъобразно, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за установено следното:

Производството пред Районен съд Радомир е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, съединени при условията на евентуалност с искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът Д. И. е предоставял в заем парични средства на ответницата В. К. в общ размер на 4530 лева. Въпреки множеството опити за доброволно уреждане на взаимоотношенията между страните, и към настоящия момент дължимата сума не била върната. Сочи, че в периода от 31.08.2020 г. до 29.01.2021 г. ищецът превел по банкова сметка на 3 ответницата заемните средства, както следва: сумата от 800 лева на 31.08.2020 г.; сумата от 200 лева на 04.09.2020 г.; сумата от 700 лева на 18.09.2020 г.; сумата от 100 лева на 08.10.2020 г.; сумата от 50 лева на 19.10.2020 г.; сумата от 220 лева на 23.10.2020 г.; сумата от 150 лева на 30.10.2020 г., сумата от 200 лева на 26.11.2020 г.; сумата от 500 лева на 18.12.2020 г.;сумата от 250 лева на 09.02.2021 г.; сумата от 400 лева на 13.01.2021 г.; сумата от 400 лева на 19.01.2021 г. сумата от 560 лева на 29.01.2021 г.

Видно било от електронната кореспонденция между страните, че на 20.12.2021 г., ищецът поканил ответницата да върне заетата сума, като последната не оспорила същата, а точно обратното - потвърдила задължението си, като заявила, че ще опита да възстанови част от заетите средства в началото на 2022 г. Това така и не се е случило, като през м. март 2022 г. комуникацията между двете страни била преустановена.

С оглед изложеното, моли да бъде осъдена ответницата В. К. да заплати на ищеца Д. И. сумата от 4530,00 лева, дължима по договори за паричен заем, сключени в периода от 31.08.2020 г. до 09.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 09.05.2023 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата в размер на 636,72 лева - мораторна лихва за забава за периода от 20.12.2021 г. до 09.05.2023 г.

При условията на евентуалност и в случай, че по делото не се съберат доказателства за наличието на облигационно правоотношение между страните, произтичащо от сключен договор за заем, ищецът претендира връщане на сумата по реда на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като дадена без основание.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от В.

К., с който ответницата е оспорила предявените искове, с твърдения, че ищецът не твърди, а и не сочи доказателства, че между него и ответницата е постигнато съгласие за сключване на договор за заем и че е предал заемната сума на ответницата, както и че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата. Наред с това, в приложеното към исковата молба извлечение по сметка не се сочело основанието за превода, не било посочено кога е сключен договорът за заем, между кои страни и за каква сума и дали посоченият превод представлява даване на заемната сума. Липсата на писмен договор съставлявало индиция, че такъв не съществува, като твърди, че сумите 4 били преведени на друго основание, различно от сключен договор за заем.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :

За основателността на иска с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД следва да се установи от ищеца сключването на неформален договор за заем, по който претендираната сума е предадена в заем на ответника, както и настъпването на падежа на задължението за връщане на заемната сума.

В тежест на ответника е да докаже правопогасяващите и правоизключващите възражения.

По своята правна същност договорът за заем е двустранен, неформален и реален договор. За да е налице облигационно отношение по договор за паричен заем /като разновидност на договора за заем/, следва да се докаже наличието на съществените му елементи - размер на заемната сума и предаването й в заем на заемополучателя. Ако не е уговорено друго, заемната сума следва да се върне в срок от един месец от поканата /арг. от чл. 240, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗЗД/.