Решение № 260054 от 05.03.2026, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№............. гр.

София, 05.03.2026 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 26 състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав: съдия: даниела попова при секретар КИРИЛКА ИЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 1097 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно и обективно съединени искове срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за вреди /неимуществени/ от ПТП, настъпило на територията на Република Сърбия

Ищците твърдят, че на 17.07.2016г. в близост до гр.Пирот, РСъбрия техният наследодател, съпруг и баща, е претърпял ПТП, в резултат на което е починал. Твърдят, че виновен за ПТП е водачът на л.а.Ауди А6, сръбски гражданин, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Сочат, че смъртта на техния баща и съпруг им е причинила много болка и страдание, необратима загуба, обстоятелства които подробно описват в исковата молба. Сочат, че са предявили претенция пред ответника извънсъдебно, но последният е определил много занижено по размер обезщетение. Заради това предявяват претенциите си по съдебен ред.

Претендират и законната лихва от датата на увреждането, както и разноските по делото.

Ответникът оспорва исковете по основание и по размер. Ответникът оспорва твърдения механизъм на ПТП, описан в исковата молба, оспорва твърдяното противоправно поведение и вината на водача на МПС – л.а. Ауди А6, наличието на причинна връзка между поведението му и смъртта на наследодателя на ищците. Оспорват наличието на близка връзка между ищците и наследодателя им. Евентуално, прави възражение за съпричиняване от страна на наследодателя на ищците на вредоносния резултат, като твърди, че той е пътувал без поставен предпазен колан, управлявал е лекия автомобил с превишена скорост.

Твърди, че е платил дължимото на ищците обезщетение и моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Ищците А.Х., М.М. и М.М. са съответно съпруга и синове на М.Х., поч.на 18.07.2016г., след пътен инцидент, настъпил на територията на Република Сърбия.

Установено е по делото, че на

17.07.2016г., на магистрален път 1А-А4, в м.Цървенчево, в участъка на детелината Бела Паланка, на отклонението за гр.Пирот, е настъпило ПТП между л.а, управляван от М.С., л.а, управляван от А.Д.и л.а, управляван от М.Х..

Последният получил множество наранявания на главата и тялото – изкълчване на първи шиен прешлен и основата на черепа, фрактура на костите на крайниците и ребрата и разкъсване на коремната ципа, съставляващи безусловно смъртоносно нараняване, в резултат от което М.Х. починал в Общинската болница в Пирот.

С влязла в сила присъда на Върховния съд в Пирот, М.С. е признат за виновен в това, че на 17.07.2016г., на магистрален път 1А-А4, в м.Цървенчево, в участъка на детелината Бела Паланка, на отклонението за гр.Пирот, при управление на МПС е нарушил чл.55 и чл.187 от Закона за движение по пътищата / на Република Сърбия/, при което е причинил смъртта на М.Х., както и лека телесна повреда на С.М., тежки телесни наранявания на М.С.и леки телесни увреди на А.Д., с което е извършил тежко престъпление по чл.297, ал.2, вр.чл.268, ал.1 от НК /на РС/.

В присъдата е прието, че вина за настъпването на ПТП има водачът М.С., които при управление на МПС е предприел маневра изпреварване без да спазва необходимата дистанция, пресичайки двойна непрекъсната лента

Установено е по делото и не е спорно между страните, че за управляваното от

М.С. МПС, с което е реализирано ПТП, е имало сключена застраховка Гражданска отговоронст в Акса имуществено застраховане Белград АД, чиито правоприемник е ответника.

Не е спорно и от представените писмени доказателства се установява, че при ответното дружество е заведена щета, по която застрахователят определил и изплатил на М.М. и М.М. по 6 000 евро, а на А.Х. - 5 000 евро.

На 15.06.2017г. били представени допълнителни документи пред застрахователя, по които последният не се произнесъл.

От показанията на свидетелите А.М.и

Ш.Ш., които съдът не намира основание да не цени, и ги възприема изцяло като неопровергани от останалите, събрани по делото доказателства, се установяват взаимоотношенията между членовете на семейството на М.Х., грижите, които последният е полагал за съпругата и децата си /така св.М./, както и негативните емоции, търпени от ищците от смъртта на М.Х. /св.Ш./. Свидетелите установяват, че починалият е бил опората на семейството, работел в Германия, за да може да се грижи за децата и съпругата си, с които имал изключително близки отношения. Сочат, че смъртта му се отразила тежко на ищците – всички се затворили в себе си, тъгували, не можели да преодолеят смъртта на съпруга, респ.баща си.

От заключението на приетата по делото комплексна експертиза, което съдът не намира основание да не цени се установява, механизма на настъпване на ПТП, вида и характера на травматичните увреди, получени от М.Х., довели до смъртта му. Вещите лица установяват освен това, че М.Х. е управлявал МПС със скорост от 75 км.ч. при разрешена такава – 60 км.ч., както и, че към момента на удара е бил с предпазен колан.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е пряк иск на увредени лица с местоживеене на територията на България срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, който е със седалище и адрес на управление на територията на Република Сърбия за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта М.Х., загинал при ПТП, настъпило на територията на Република Сърбия.

Според общата разпоредба на чл.2, ал.1, изр.1 от КМЧП частноправните отношения с международен елемент се уреждат от правото на държавата, с която те се намират в най-тясна връзка. На осн. чл.105, ал.1 от КМЧП задълженията

/т.е. отговорностите/, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди, а на осн. чл.116 от

КМЧП правото на увреденото или ощетеното лице да предяви иск пряко срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси, се урежда от правото, приложимо към задължението, произтичащо от съответното извъндоговорно отношение, освен ако увреденото или ощетеното лице е избрало да основе иска си на правото, приложимо към застрахователния договор /в случая и в двете хипотези това е правото по чл.105, ал. 1 от КМЧП/. Според посочените разпоредби приложимо при разглеждане спора между страните е сръбското материално право, защото непосредствена по смисъла на цитираната разпоредба е претърпяната от родственика на ищците вследствие на ПТП вреда - болките и страданията, довели до неговата смърт, настъпили на територията на Република Сърбия.

Законовите разпоредби, регламентиращи на задължителната застраховка „Гражданска отковорност“, пределите на отговорността на водача, реализирал виновно ПТП и обезщетенията за имуществени/неимуществени вреди, в.т.ч. и относно активната легитимация на лицата, имащи право на обезщетение, се съдържа в Закона за задължителна застраховка в движението по пътищата /гражданска отговорност//ДВ на РС 51/2009г./ и Законът за задълженията и договорите

Съгласно чл.1 от Закона за задължителна застраховка в движението по пътищата, същият регламентира задължителната застраховка в транспорта, като съгласно чл.18, ал.1 собственикът на моторно превозно средство е длъжен да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди, причинени на трети лица от използването на моторното превозно средство поради смърт, телесна повреда, разстройство на здравето, унищожаване или повреда на вещи, с изключение на щети на вещи, които той е получил за транспортиране (наричана отговорност“). Чл.22 въвежда минимален размер за сключване на застрахователна полица от 1 000 000 евро за щети на хора при едно вредоносно събитие, независимо от броя на пострадалите. Предвидено е задължение за уведомяване за настъпило ПТП /чл.23/, предявяване на претенция пред застрахователя /чл.24/, процедурата и сроковете за вземане на решение по претенцията /чл.25/

Предвид това, съобразявайки сочените разпоредби съдът прие, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество - застраховател на деликвента спрямо увредения ищец. Установено е наличието на действителен застрахователен договор, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на водача на автомобила за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, извършване на противозаконно деяние от страна на прекия причинител на вредите - управление на МПС в нарушение правилата на Сръбския ЗДвП, причиняване на ПТП и смърт на лице; вредоносен резултат - причиняване на неимуществени вреди на ищците– негативни психични изживявания във връзка със смъртта на техния съпруг и баща; причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат; виновност на дееца. Тези изводи следват от постановената от Върховния съд в Пирот присъда, заключението на приетата експертиза и показанията на разпитаните свидетели. Съдът съобрази и приложения по делото отговор, с който представителят на застрахователната компания, правейки предложение с обосновка на обезщетението, приема, че задължението е настъпило безспорно, признал е настъпването на вредата, както и активната легитимация на ищците да получат обезщетение.

Материята относно видовете вреди, подлежащи на обезщетяване, начинът за тяхното обезщетяване и погасителната давност са уредени в Закон за задълженията и договорите /ДВ на СФРЮ бр.29/1978г./.

Съгласно чл.178 от Закона за задълженията и договорите на РСърбия, в случай на злополука, причинена от движещо се

МПС, причинена единствено по вина на един собственик, се прилагат правилата за отговорност въз основа на вина.

Съгласно чл.200 от

Закона за задълженията и договорите на РСърбия, съдът постановява справедливо парично обезщетение за претърпени физическа болка, за психическа болка, претърпени поради намалена жизнена активност, увреждане, нарушение на репутацията, чест, свобода или права на личността, смърт на близък човек както и поради страх, ако счете, че обстоятествата по делото, особено интензивността на болката и страха и продължителността им и го оправдават, независимо от обезщетението за материални щети, както и ако няма такова. Ал.2 на сочения член гласи, че когато взема решение по иск за обезщетение за неимуществени вреди, както и размера на обезщетението му, съдът взема предвид значението на увреденото благо и целта на това обезщетение, както и, че с него не могат да се удовлетворяват стремежи, които не кореспондират с естеството и обществената му цел. Чл.201, ал.1 от същия закон сочи, че в случай на смърт на лице, съдът може да присъди на членовете на неговото близко семейство/съпруг, деца и родители/ спраделиво парично обезщетение за душевната им болка.

По отношение размера на обезщетенията е необходимо да се посочи, че според установените разпоредби на сръбското материално право не са налице такива, уреждащи фиксирани размери на обезщетенията за претърпени неимуществени вреди, дължими от застрахователните дружества/за вреди от МПС, подлежащо на застраховане.

Фиксиран е само размерът на застрахователната сума/нивото на застрахователно покритие/ по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, който при телесни повреди от едно вредоносно събитие, независимо от броя на увредените лица, не може да бъде по-нисък от 1 000 000 евро. Вярно е, че по делото е представена Процедура относно критериите за определяне на обезщетение за всички видове неимуществени вреди на ответното дружество, уреждащи лимитите на отговорността му при различни видове щети, подлежащи на обезщетяване. Същите обаче не обвързват съда, предвид установените в сръбското законодателства правила за определяне на размера на дължимото обезщетение.

Представените по делото

2 съдебни решения на сръбски съдилища, постановени в периода 2021г. – 2022г.г., касаещи присъдени обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смърт на близък родственик с присъждани обезщетения в порядъка до 2 000 000 динара не съставляват задължителна съдебна практика и настоящият състав не съобразява размера на присъдените обезщетения, още повече, че в отговор от Върховния касационен съд на Република Сърбия е посочено, че в този съд няма отделно зарегистрирани дела според критерия размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, нито има прието на заседанието на отделението правно становище, свързано с размера на такова обезщетение.Неимуществената вреда е индивидуална и нейният размер се определя в зависимост от обстоятелствата за всеки конкретен случай, по смисъла на разпоредбата на чл.200 от Закон за облигационните отношения /вероятно се има предвид Закона за задълженията и договорите на РС/.