Решение № 232 от 14.06.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Варна, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело № 20213100900798 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба вх. № 23582/17.11.2021 г. на „ВГ – 3“ ЕООД, ЕИК 124710515, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„България“, № 51Б, ет. 4 за осъждането на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.

Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, при участието на подпомагаща го страна „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК

000649348, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, *** да заплати сумата 78130.31 лв., с ДДС, представляваща дължима и незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВяЕЦ „ВГ-6“ и „ВГ-3“, през м. октомври 2018 г., обективирана в дебитно известие № 146/30.11.2018 г. към фактура № 145/12.11.2018 г., сумата 23157.03 лв., обезщетение забава за периода 16.12.2018 г. – 17.11.2021 г., сумата 170022.48 лв., с ДДС, представляваща дължима и незаплатена преференциална цена за изкупуване на ел. енергия, произведена от ВяЕЦ, през м. ноември 2018 г., обективирана във фактура № 147/30.11.2018 г. и сумата 50392.70 лв., обезщетение за забава за периода 16.12.2018 г. – 17.11.2021 г., ведно със законната лихва върху посочените суми за главница от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Претендира разноски в производството.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на вятърна електроцентрала, състояща се от 2 бр. ветрогенератори „ВГ-3“ и „ВГ-6“, находящи се в землището на с. Вранино, общ. Каварна и гр. Каварна, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване

№

ДУА-1012/17.08.2007-3063/17.08.2007-4021-ВГ27.05.2008, сключен на 15.02.2010 г. между него и „Електроразпределение Варна“ АД (впоследствие „Енерго-Про Мрежи“ АД). Твърди, че за 1 изкупуване на произведената енергия е сключил с ответника Договор за изкупуване № 90/17.02.2010 г., по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциалната цена, определена от ДКЕВР с Решение № Ц-010/31.03.2011 г. и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

Сочи, че през м. октомври 2018 г. е произвел и доставил ел. енергия в общо в размер на 983.380 МВтч. За 611.547 МВтч била издадена фактура № 144/31.10.2018 г., на стойност 138177.82 лв., с ДДС, при продажна цена в размер на 188.29 лв./МВтч (приложимата преференциална цена по т. 8 от Р № Ц-010), тъй като енергията била произведена преди достигане на прага от 2000 МВтч НСП. Фактурата била изцяло заплатена от ответника. За 371.833 МВтч била издадена фактура № 145/12.11.2018 г., на стойност 5884.62 лв., с ДДС при продажна цена 13.18 лв. (цена за излишък на балансиращия пазар), тъй като централата била прехвърлила прага от 2000 МВтч НСП, но без да е достигнала 2250 часа работа и без да е достигнала прага от 2300 МВтч НСП.

Тази фактура също била заплатена от ответника. Тъй като през м. ноември 2018 г. централата достигнала 2300 КВтч НСП, без да достига 2250 часа работа, било издадено дебитно известие № 145/30.11.2018 г., към фактура № 145/12.11.2018 г., за сумата 78130.31 лв., с ДДС, с което коригирал продажната цена до размера на преференциалната цена от 188.29 лв./МВтч, дължима по т. 1.7 от Решение № СП-1. Сумата по издаденото дебитно известие не била заплатена от ответника. За м. ноември 2018 г. била произведена ел. енергия в размер на 828.167 МВтч, за която издал фактура № 147/30.11.2018 г., на стойност 183441.08 лв., с ДДС. От цялото количество, 628.167 МВтч били остойностени по преференциална цена от 188.29 лв./МВтч (т. 8 от Р № Ц-010), която счита за приложима за енергията произведена преди достигане на 2250 часа работа, а количеството 200 МВтч по цена от 172.95 лв./МВтч (т. 9 от Р № Ц-010), която била приложима след достигане на 2250 часа работа и преди достигане на 2300 МВтч НСП. По издадената фактура № 147 ответникът заплатил само сумата 13418.60 лв., с ДДС. Твърди, че считано от 16.12.2018 г. ответникът е в забава и дължи освен претендираните главници и обезщетение за забава в размер на законната лихва, предмет на вторият от предявените искове.

Пространно излага виждането си относно определените преференциални цени на ел. енергия и прилагането им, както и по законодателната уредба по въпроса. Отправя искане за извършване на инцидентен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК на Решение № СП5/28.03.2019 г. на КЕВР.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва факта на сключен между страните договор за изкупуване на ел.енергия. Сочи, че е заплатил сумата по издадената за м. октомври 2018 г. фактура № 145/12.11.2018 г. – 5884.62 лв., а за м. ноември 2018 г., е заплатена сумата 13418.60 лв. Счита, че приложимата цена за произведената ел.енергия до размера на нетното специфично производство е преференциалната цена, определена с Решение № Ц10/30.03.2011 г., а за количеството, надхвърлящо НСП приложима се явява цената за излишък на балансиращия пазар, съгласно разпоредбата на чл. 31, 2 ал. 5 ЗЕВИ. Твърди, че с оглед становище на „НЕК“ ЕАД, на когото ответникът продавал изкупените количества ел.енергия, по въпроса за приложимата цена при изкупуването, ответникът заплащал произведената ел.енергия над НСП по цена за излишък. Намира за неправилно твърдението на ищеца за приложимост последователно на две преференциални цени към една и съща ВяЕЦ. Счита, че като е заплатил по цена за излишък процесните количества ел.енергия, е изпълнил точно задължението си. Изразява становище кои обстоятелства са безспорни между страните, както и от своя страна излага анализ на приложимата към отношенията с ищеца правна уредба.

В срока по чл. 372 ГПК, ищецът в допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника, изложени в депозирания отговор. Допълнително сочи, че с Решение № 3312/04.03.2020 г., адм.д. № 14112/2018 г. на ВАС, е потвърдено Решение № 5483/26.09.2018 г., по адм.д. № 8493/2015г. на АС - София-град, с което е отменено Решение № СП-1, в частта по т. 2.7 и т. 2.8. Позовава се на мотивите на решението, за да обоснове тезата си, че е юридически възможно процесната централа да попада и в двете групи производители на електрическа енергия. Счита, че с отмяната на посочените точки от Решение № СП-1 с обратна сила са отпаднали праговете на НСП, поради което за ищеца не съществува нормативно ограничение да продава произведената от него ел. енергия през 2017 г. на преференциални цени, поради което правилно е фактурирал същата по двете преференциални цени.

Моли също така да бъдат разгледани, като релевантни аргументите за нищожност на ретроактивното приложение на Решение № СП-5, поради противоречие с разпоредбите на закона, както и с диспозитива на Решение № 1115/28.01.2019 г., по адм.д. № 5284/2018 г. по описа на ВАС, които не предоставят на КЕВР възможност да приеме ново решение, с което да замести и то ретроактивно, отмененото Решение № СП-1.

В срока по чл. 373 ГПК , ответникът в допълнителен отговор, поддържа становището си, изложено в отговора и репликира депозираната допълнителна искова молба. Сочи, че действително произведената от ищеца енергия е била изкупувана последователно по двете цени, по т. 8 и т. 9 от Решение № Ц10/30.03.2010 г., но този начин на изкупуване не е противоречал на приложимия към датата на сключване на договора ЗЕВИ, в който не е съществувало ограничение. По този начин са били уредени отношенията до 24.07.2015 г., когато е въведена принципна промяна в тях, посредством редакцията на чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ. По релевираното искане за инцидентен съдебен контрол за валидност и законосъобразност на Решение № СП5/28.03.2019 г., по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК възразява, че същото не е от преюдициално значение за изхода на търговския спор, поради което искането е недопустимо. Сочи, че Решение № 6355/29.10.2019 г., постановено по адм.

Д. № 4422/2019 г., на АС – София-град, с което е обявено за нищожно Решение № СП-5/28.03.2019 г., на КЕВР, е отменено с влязло в сила Решение № 1873/12.02.2021 г., по адм. Д. № 2016/2020 г., на ВАС и делото е върнато за разглеждане от друг състав на АС – София - град като ВАС е приел, че срокът въведен с § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, не установява изрично времева компетентност на административния орган, а цели своевременно регулиране на нововъведените с изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, отношения.

Подпомагащата ответника страна „НАЦИОНАЛНА

3

ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, в писмено становище излага съображения по правната страна на спора като счита предявените искове за неоснователни. За основатени се считат твърденията на ответника за начина, по който следва да бъде извършвано остойностяването на произведената електроенергия от възобновяеми източни от ВяЕЦ на ищеца. По същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ищецът и ответникът, чрез процесуални представители, поддържат твърденията, възраженията и доводите изложени в исковата молба, допълнителната такава и отговорите.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в съвкупност, становищата на страните и приложимите материални и процесуалноправни норми, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК ПРИЕМА за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: – ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ; - ответникът е краен снабдител на електрическа енергия; - наличието на договорно правоотношение между страните за изкупуване на ел.енергия; - „НЕК“ ЕАД е обществен доставчик, изкупуващ от ответника закупената от последния ел.енергия; - количествата продадена енергия за м. октомври и м. ноември 2018 г., за които са издадени процесните фактури, са заплатени на ищеца от ответника по цена на излишък.

Не се спори между страните, че ищецът е собственик на енергиен обект – ВяЕЦ „ВГ6“ и ВяЕЦ „ВГ3“, с обща инсталирана мощност 4000 kW, находяща се в ПИ с кад. № ***, по плана за земеразделяне на с.

Могилище, общ. Каварна и № ***, по плана за земеразделяне на с.

Вранино, общ. Каварна, която е присъединена към енергопреносната мрежа.

Представен по делото е и Договор за изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 90/17.02.2010 г.

Видно от представената фактура № 144/31.10.2018 г. е, че произведената през м. октомври 2018 г. ел. енергия до достигане на 2000 ч., нетно специфично производство, в размер на 611.547 МВтч е остойностена по единична цена от 188.29 лв., без ДДС. Общата стойност на фактурата възлиза на 138177.82 лв., с ДДС. Не се спори между страните, че това е стойността на енергията по приложимата преференциална цена по т. 8 от Р № Ц-010 и тя е била заплатена от ответника.

Видно от представената фактура № 145/12.11.2018 г. е, че произведената през м. октомври 2018 г. ел. енергия надхвърляща 2000 ч., нетно специфично производство, в размер на 371.833 МВтч е остойностена по единична цена от 13.1883 лв., без ДДС. Общата стойност на фактурата възлиза на 5884.62 лв., с ДДС. Не се спори между страните, че това е стойността на енергията по цени за излишък и тя също е била заплатена от ответника.

Видно от представеното дебитно известие № 146/30.11.2018 г., издадено към фактура № 145/12.11.2018 г. е, че то е издадено за корекция на цената с посочено основание „до 2250 ч. НСП“, при което произведената през м. октомври 2018 г., енергия надхвърляща 2000 ч. НСП – 371.833 МВтч, е била остойностена по ед. Цена от 175.1017 лв., без ДДС. При което общата 4 стойност възлиза на 79130.31 лв., с ДДС.