Решение № 23 от 02.04.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Ловеч, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ЕМИЛ ДАВИДОВ при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20244300600039 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази :

ПРОИЗВОДСТВО по чл. 328 и сл. от НПК.

Постъпила е жалба до Ловешки Окръжен съд /ЛОС/,от адвокат В.

Н.,защитник на Г. Х.,подсъдима по НЧХД73/2023г.по описа на РС-Л-ч,в която сочи,че обжалва Присъда от 19.10.2023 г. на Районен съд гр.Ловеч по НЧХД 73/2023 г. по описа на PC - Ловеч, в частта в която е призната Х. за виновна, освободена е от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и е и наложена глоба в размер на 1000 лева, уважен е частично предявения граждански иск и са и присъдени разноските, тъй като в тази си част приема,че тя е неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила.

Смята на първо място, че деянието на доверителката му е несъставомерно, тъй като не са осъществени елементите от престъпния състав. Това е така, тъй като от една страна, видно от съдържанието на протокола от съдебното заседание, не са използвани точно твърдените обидни думи. Те са в изречения, от които като цяло не стават ясни твърдените обидни 1 квалификации. От друга страна, следва да се съобрази и обстоятелството, че това, което е казано от Х. е направено в съдебно заседание по гражданско дело, по която и тя е страна и С. е страна. Счита, че в едно такова производство страната за да зашити тезата и правата си има една малко поголяма свобода в използваните изразни средства.

Заявява,че тъй като към момента не са обявени мотивите на съда,сочи,че след като се запознае с тях ще изложи допълнително конкретни възражения.

Поради изложеното, моли ЛОС, да отмени Присъда от 19.10.2023 г. на Районен съд гр.Ловеч по НЧХД 73/2023 г. по описа на PC - Ловеч, в обжалваната част, да оправдае подзащитната му, да отхвърли изцяло предявения граждански иск и да им присъди разноските за двете съдебни инстанции.

В проведеното открито съдебно заседание и по време на съдебните прения,защитника на въззивничката – адвокат В. Н. сочи,че с обжалваната присъда съдът е осъдил доверителката му, че обидила С. с думата „******“.

Видно от протокола от съдебно заседание, който е приет като доказателство по делото, думата „******“ е в края на изречение, което започва с това, че дъщерята на С. е знаела, че той е гледал **** преди години. Ясно доверителката му е приела, че това поведение нарушава закона.Заявява,че както е посочил и в първата инстанция, в България не се явява престъпление гледането на ****, но това възражение не е разгледано от съда. На следващо място, точният израз, в който фигурира думата „******“ е „****** ******“.

Тези две думи са с коренно различно значение, поради което,според него, няма логика да са свързани заедно в една мисъл.Взема становище,че ако приемем, че думите „безкористен човек“ е са казани с някакъв друг смисъл, например с ирония, то същото следва да приемем и за думата „******“, която е точно след това. Също тези възражения не са разгледани от съда. От обясненията на доверителката му става ясно, че силно влошените отношения между нея и С. са свързани с нейни неприятни изживявания отпреди много години, които тя подробно излага в своите обяснения, важни са за нея и затова тя е реагирала емоционално. Тези думи са казани от нея като страна в гражданско производство. Смята, че следва да се приеме за допустим един малко по-висок праг на възможностите, които има страната по дело и изразите, които може да ползва, за да защити своята теза и правото си в това 2 производство. В тази връзка следва да бъде съобразено при преценка на използваните от Х. думи дали те се явяват обидни. Това е разгледано в мотивите на съда, но той е стигнал до извода, че не е основателно, с което те не могат да се съгласят, поради което счита, че деянието е несъставомерно.

Поради всичко изложено, моли ЛОС да отмени присъдата в обжалваната и част, да оправдае подзащитната му и отхвърли изцяло предявения граждански иск и да им присъди разноските за двете инстанции.

Въззивника Г. Х. в защита сочи,че след осми клас, от 9 до 12 клас завършила средното си образование в гр. ******, *** гимназия. Поддържа това, което е казала в тази връзка в първата инстанция. Това, което адв. Н. посочил, че го е казала във връзка с подписване на споразумение за общ водомер, което се разглеждало. Сочи,че на предишното дело имало и вещо лице, което присъствало на огледа в имота. На този оглед присъствали адв.

Н.а, адв. М., техния адв. П., С. С. и С. С., съпругът й, майка й, и баща й. Още тогава се обърнала към г-н С..Заявява,че до този момент не е повдигала темата с оглед запазване на брака им. Но тогава с оглед запазване на имота, тя се обърнала към г-н С. и думите й били „**********“. Никакъв отговор не последва, тя (С. С.) чула тези думи и направила жест с ръце.Заявява,че всички присъствали там, включително и вещото лице.Сочи,че по време на съдебния процес, когато произнесла тези думи,от страна на вуйчо й, г-н С. не последвала никаква реакция от него. Адвокатът му бил този, който казал „какво каза, искам протоколите от делото“. Никаква реакция нито по време на огледа, нито по време на съдебния процес. Счита, че когато човек е виновен, ще реагира по някакъв начин,а той останал безмълвен.

Повереника на въззиваемия адвокат П.К. моли ЛОС да потвърди присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна, постановена в съответствие със събраните по делото доказателства, от които счита, че се установява по безспорен начин, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК. От протокола от съдебно заседание на 30.11.2022 г., който протокол не е оспорен и няма искане за поправка, е видно, че подсъдимата е казала в присъствието на тъжителя и всички присъстващи в залата думи, които накърняват честта и достойнството му, „******“, „******“. Счита, че тези изрази представляват обида по смисъла на чл. 146, ал. 1 от НК.Приема,че подсъдимата е съзнавала, че изразите, употребени от нея, са унизителни за 3 честта и достойнството на тъжителя и е искала да го засегне. Моли ЛОС да уважи гражданския иск, тъй като считат, че в следствие на нанесените обиди тъжителят е търпял неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени.

Моли ЛОС да постанови съдебен акт в този смисъл и им присъди направените разноски.

Въззиваемата С. С. заявява,че поддържа всичко, което каза адвоката им и няма какво да каже.

Въззиваемата С. Д. заявява,че поддържа всичко, което каза адвоката им.Изразява становище,че това, което чува, са такива лъжи и се чуди защо заради някакъв имот се стига чак до тук.

Въззивника Г. Х. в дадената й последна, дума сочи,че по репликата на С. Д., за този имот са водени толкова много дела отпреди 20 години,но тези дела са завеждани от тях, да не говори колко жалби са били депозирани,за което може да се погледне в прокуратура, в община, в полиция.Заявява,че тя и съпругът й не могат да се гледат нормално, не могат да ходят на работа, постоянно са привиквани, жалби се пускат за щяло и за нещяло. Те живеят в гр. ******. При всяко едно идване в гр. ****** се пуска някаква жалба.

Включително, че не са им давани ключове – те имат и всичко притежават.Счита,че това са такива безумия, което си проличава от жалбите, които са в прокуратурата. Моли ЛОС да се погледне реално и обективно на ситуацията,като заявява,че те години наред, майка й, и баща й са запознати с нейните преживявания в гр. ******,но не са им влошавали брака, думите са казани с оглед запазване на имота и моли да бъда оправдана.

Настоящата инстанция приема, че делото е подсъдно на Окръжен съд – Ловеч като въззивна инстанция с оглед разпоредбата на чл.36,ал.1 и чл.45,ал.1 от НПК.

Въззивната инстанция като съобрази наведените основания за необоснованост и незаконосъобразност в жалбата от страна на въззивника Г.

Х.,чрез нейния защитник-адвокат В. Н.,така и в хода на съдебни прения, възраженията на повереника на въззиваемия-адвокат П. К. по време на съдебните прения, събраните по делото доказателства, приетите съображения в мотивите към присъдата на Районен съд –Ловеч и сам като извърши проверка изцяло на правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно задължението си по чл.314,ал.1 от НПК, счете жалбата за подадена в законно установения срок, разгледана по същество 4 неоснователна.

Въззивната инстанция приема,че Районен съд-Ловеч /РС/ обосновано е приел за установено следното :

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

Въззиваемият С. А. С. и въззивничката Г. А. Х. били роднини и от години семействата им спорели за определен имот, по повод на които спорове С. завел гр.д.№ 243/2022 г. по описа на ЛРС с правно основание чл.109 от ЗС.

В съдебно заседание по посоченото дело, проведено на 30.11.2022 г., около 10.00 часа пред съдия И.М., съдебен секретар М.К., адвоката на ищеца - П.Д. и други присъстващи в залата, въззивничката Х. нарекла въззиваемия,според процесната тъжба „******", „*****", както и че й е посягал ***** и още усеща *****".

Въззиваемия С. С. посочил,че когато е чул тези думи е изпаднал в шок, вдигнал високо кръвно, зачервил се, като от този ден не можел да спи, спрял да се храни, станал неспокоен и напрегнат.

По делото е прието от РС като доказателство заверено копие от протокол от проведеното на 30.11.2022 г. съдебно заседание по гр.д.

№243/2022 г. на ЛРС.

От показанията на свидетеля П.Д. се установява, че е присъствал в с.з. на 30.11.2022 г. по гр.д.№ 243/2022 г. по описа на ЛРС, и че е възприел изречените от въззивничката Х. думи, че още чувствала гадните ръце на тъжителя по тялото си, но няма спомен да е чул Х. да нарича С. „*****", а само, че С.и са придобили имота с измама. Посочил е, че е възприел,че след като е чул изречените от Х. думи въззиваемия е бил афектиран,но той го помолил да не реагира и да не създава напрежение в съдебната зала.Впоследствие пътували с автомобила на Д.,като въззиваемия редувал състояния на крайна унилост с такива на експресивност при излагане на твърдения защо заявеното от въззивничката не е вярно.Дъщерята на въззиваемия

С. Д. заявила,че след проведеното съдебно заседание състоянието на баща й било лошо за месец-два,не можел да спи и да се храни и повтарял,че заявеното от въззивничката е лъжа,наложило се и да потърсят лекарска помощ след 3-4 дни.За влошените отношения между семейството на С. и това на Х. свиделката Й. А. - майка на въззивничката Х.,че са по повод 5 на заведеното между тях дело и заявеното пред нея от въззивничката,че въззиваемия плъзнал ръцете си към гърдите й .

От така установената фактическа обстановка обосновано РС е приел,че въззивничката Г. А. Х. е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.148, ал.1,т.1, във връзка с чл.

146, ал.1 от НК, като на 30.11.2022 г., в сградата на съда, публично по време на съдебното заседание по гр.д.№ 243/2022 г. по описа на ЛРС, около 10,00 часа е казала нещо унизително за честта и достойноството на С. А. С., в негово присъствие, като го нарекла „******" и „че още усеща *****".

Обоснован в тази връзка е извода на РС,че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява по несъмнен начин, че въззивничката Х. е осъществила деянието в тази му част и за което е предадена на съд. Обидата е престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на гражданите и цели да измени обществената им оценка. За да е налице обида, то следва въззивника да е казал в присъствието на въззиваемия думи, които са годни да накърнят достойнството му, които са неприлични, вулгарни или цинични, съотносими към съвременните стандарти.

От обективна страна - с действията си въззивника,както е приел и РС е реализирал обективните признаци на престъплението "обида", тъй като чрез отправянето на посочените по-горе израз по адрес на въззиваемия, той е казал нещо унизително за честта и достойнството му. Употребената по адрес на пострадалия обидна реплика е отправена към него в негово присъствие, като той ги е възприел непосредствено след изричането им,както и от останалите лица присъстващи в съдебно заседание.