Решение № 17542 от 14.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17542 гр. София, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110112684 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против Д. А. Д..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 6, находящ се в гр. ******.

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 496, 77 евро, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2023 г. – м.04.2025 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 70, 78 евро, представляваща мораторна лихва за периода 15.08.2024 г. – 02.03.2026 г.; с у м а т а 26, 70 евро, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2023 г. – м.04.2025 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 6, 54 евро, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2023 г. – 02.03.2026 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 16.03.2026 г. по ч.гр.д. № 380/2026 г. на РС-Павликени.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта 1 за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. А. Д., с който оспорва исковете. Твърди, че в имот няма радиатори. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 16.03.2026 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала РС-Павликени с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. А. Д. за: сумата 496, 77 евро, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2023 г. – м.04.2025 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 70, 78 евро, представляваща мораторна лихва за периода 15.08.2024 г. – 02.03.2026 г.; сумата 26, 70 евро, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2023 г. – м.04.2025 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 6, 54 евро, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2023 г. – 02.03.2026 г.,

С разпореждане от 16.03.2026 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя държавна такса в размер на 10, 86 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника. В същото се съдържа възражение, че в имота няма радиатори, както и възражение за давност.

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията по исков ред.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 13.11.2015 г. Донита Маринова Илиева продава на Д. А. Д. следния недвижим имот: апартамент № 6, находящ се в гр. ******, с площ от 63, 71 кв.м.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.

За процесния период е начислена топлинна енергия за отопление на 2 имота единствено за 1 бр. щранг-лира. Извършен е отчет на 1 бр. ИРРО, монтиран на отоплително тяло в имота, който е бил в размер на нула и за него няма начислена топлинна енергия. Съгласно констативен протокол на ФДР от 02.07.2024 г. посоченият радиатор е премахнат, като тръбите са затапени без наличие на спирателни кранове към тях. Начислена е топлинна енергия за БГВ въз основа на отчетите на 1 бр. водомер за топла вода, отчитан след края на отоплителния сезон. Начислена е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на база пълната отопляема кубатура в размер на 156 м3 съгласно акт за разпределение на кубатурата. Дяловото разпределение е извършвано от „Нелбо“ ЕАД.

Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период възлиза на сумата 497, 18 евро (972, 40 лв.), представляваща разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 2 175, 56 лв. и сумата за възстановяване от изравняване в размер на 1 203, 16 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Вещото лице е посочило и че цената на дялово разпределение за исковия периода възлиза на сумата 26, 70 евро.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 3

2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая ответникът не оспорва качеството си клиент на топлинна енергия за исковия период, което се потвърждава от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 13.11.2015 г., с който е закупил същия.

От качеството на ответника на собственик на процесния имот произтича качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно правоотношение между страните за исковия период.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на 4 границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно дължимата стойност на топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба.

Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия за исковия период възлиза на сумата 497, 18 евро (972, 40 лв.), представляваща разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 2 175, 56 лв. и сумата за възстановяване от изравняване в размер на 1 203, 16 лв.

Тази сума е в размер, по-голям от претендирания от ищеца такъв, възлизащ на 496, 77 евро.

Ответникът своевременно е заявил възражение за изтекла погасителна давност, във връзка с което съдът намира следното:

Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.

Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.