Решение № 3819 от 18.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3819 гр. Пловдив, 18.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330103701 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по субективносъединени искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД по искова молба на Ц. П. П., ЕГН: ************, от гр. ********, ул. ******№ *** чрез адв. М. срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър център”, етаж 2, офис 40- 46, представлявано от П. Д. за прогласяване нищожността договор за предоставяне на гаранция № ******** от 17.02.2022 г. и осъждане ответника да заплати на ищеца сумата 50 лв. недължимо платена по договора , ведно със законна лихва от завеждане на делото-13.03.2023 до окончателното плащане.

Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че ищеца е страна по договор за кредит във връзка, с който е сключен договор за гаранция между страните по делото. По последния се дължи сума от 553,95 лв. на вноски. Платени са 50 лв.

Договорът за гаранция е нищожен поради противоречие с добрите нрави и съдържа неравноправни клаузи.

В предоставения срок за отговор ответни к а оспорва исковете. Липсват 1 нарушения на ЗПК.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-погасителен план по договор за паричен заем № ********/19.07.2022 г. и договор за гаранция № ********/19.07.2022 г. е видно, че на 19.07.2022 г. ищеца е сключил договор за заем с “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД по повод, на който е подписал и договор за гарантиране задълженията по договора за кредит срещу дължимо от потребителя на гаранта възнаграждение 553,95 лв., дължимо на 15 вноски в периода 05.08.2022-17.02.2023 г. по 36,93 лв.

От представената справка от ответника е видно, че по договор са заплатени 553,95 лв. за възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Не се спори между страните, че "Файненшъл България" ЕООД предоставя по занятие услуги по гарантиране на вземания по договори за кредит, както и, че между него и ищеца е сключен на 19.07.2022 г. договор за гаранция. Същия има характер на потребителски и спрямо него се прилагат разпоредбите на ЗПК и следва да отговарят на условията в чл. 10, ал. 1 ЗПК , чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 ЗПК. При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника се установява, че едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД, с основен предмет на дейност гаранционни сделки, е "Изи Асет Мениджмънт" АД. Следователно печалбата на "Файненшъл България" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "Изи Асет Мениджмънт" АД, в случай кредитор по договара за заем по повод, на който е сключен и процесния договор за гаранция. Следователно с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на заема, а предоставяне на още едно възнаграждение на кредитодателя , което допълнително оскъпява договора за кредит. Следователно с него се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 , вр. с чл. 19, ал. 4 ГПК води до недействителност на договора за поръчителство и съответно на 2 уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение. Ето защо предявения иск в този смисъл следва да се уважи.

Тъй като се установява, че ищеца е платил по договора за гаранция сума от 553,95 лв., то тя се явява дадена при липса на основание и доколкото не се твърди и не се установява да е върната на ищеца подлежи на възстановяване.

Тъй като се притендира само част от нея в размер от 50 лв. съдът намира, че иска за нея е основателен и следва да се уважи до притендирания размер.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски относно двата иска или сумата от 100 лв. за държавна такса. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. М. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 800 лв. Не следва да се присъжда ДДС тъй като не е налице облагаема сделка по ЗДДС, доколкото предоставяната правна помощ между страните по договора е безвъзмездна, а и съдът не е задължено лице по ЗДДС за начисляване, отразяване в съответните регистри и справки декларации по ЗДДС, както и внасяне на дължим от регистрирано лице ДДС в полза на държавния бюджет.

На ответника разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожен договор за предоставяне на гаранция № ********/19.07.2022 г. сключен между Ц. П. П., ЕГН: ************, от гр.

*********, ул. ***** № *** и "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, поради липса на основание, неравноправност, противоречие на добрите нрави.

ОСЪЖДА "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28 да заплати на Ц. П. П., ЕГН: ************, от гр. *********, ул.

3

***** № *** сумата от 50 (петдесет) лв.-недължимо платени за възнаграждение по договор за гаранция № ********/19.07.2022 г. и сумата от 100(сто) лв. за разноски за производството.

ОСЪЖДА "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28 да заплати на адвокат М. В. М., с адрес: гр. *******, бул.

************ № ***, ет. **, ап. **, сумата от 800 (осемстотин) л е в а за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4