Определение № 702 от 20.02.2020, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е

Н И Е

№ 702 гр. Бургас, 20.02.2020г.

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова

ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

2.Мл.с. Ваня Ванева като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №572 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №3382/17.02.2020г., подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, представлявана от главен комисар Николай Николов – директор, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, с която се обжалва Решение №1 от 03.01.2020г., постановено по гр.д. №744/2019г. по описа на Районен съд Средец.

С обжалваното решение районният съд e осъдил Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР, гр. София, ул. „Пиротска“ №171 А, представлявана от Директора - Главен комисар Николай Николов, да заплати на В.Т.П., ЕГН: **********,***, сумата от 1664,74 лева (хиляда шестстотин шестдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 242,53 часа за периода 01.07.2016г. - 31.07.2019г., които часове са разликата между отчетения и заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 226,66 лева (двеста двадесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща сбор от мораторни лихви върху сумата от 1664,74 лева, за периода от 01.07.2016г. до 07.08.2019г., както и сумата от 350, 00 лева

(триста и петдесет лева), представляваща направените от ищеца разноски по делото.

Осъдена е Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР, с адрес: гр. София, ул.

„Пиротска“ №171 А, представлявана от Директора -Главен комисар Николай Николов, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Средец държавна такса в размер на 116,59 лева (сто и шестнадесет лева и петдесет и девет стотинки) и сумата от 150, 00 лева (сто и петдесет лева)-възнаграждение за вещо лице.

Постановено е предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и лихва върху него.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

На първо място се посочва, че неправилно районният съд е проследил и анализирал действието на подзаконовите нормативни актове по прилагане на ЗМВР, които са регламентирали през процесния период реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Сочи се, че приложението на общите правила по

ЗДСл (и съответно

КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл.

187, ал. 9 от ЗМВР -2014 г., който делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Твърди се, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ,

ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Счита се, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Позовава се на докладна записка с рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР. Позовава се и на съдебна практика. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на който основава решението си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд. Представена е писмена правна консултация на проф. Васил Мръчков. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд.

Изложени са подробни съображения и се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да се отхвърли изцяло. Евентуално се иска от съда да вземе предвид разпоредбата на чл. 9г от

Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията ѝ за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Моли се делото да се гледа в отсъствие на въззивника. Не са ангажирани доказателства.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от В.Т.П., чрез адвокат З.Б., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати процесуални нарушения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът констатира, че към исковата молба е приложено адвокатско пълномощно за процесуално представителство по делото от адв. З.Б., до приключването му във всички съдебни инстанции, но в него не е посочен номер на делото. Поради това на въззиваемия следва да се укаже да представи пълномощно за процесуално представителство пред въззивната инстанция, с посочен в него номер на делото, най-късно до насроченото за 16.03.2020г., открито съдебно заседание.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА в.гр.д. №572 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.

УКАЗВА на В.Т.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, да представи адвокатско пълномощно, с посочен в него номер на делото, за производството пред въззивния съд в срок до 16.03.2020г.

Препис от определението да се връчи на страните за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.