Решение № 338 от 27.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Пловдив, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20255300500380 по описа за 2025 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „Юробанк България“ АД, против решение №5124 от 19.12.2024 г., постановено по гражданско дело №4813/2024 г. по описа на ПдРС, ХІІ граждански състав, с което е осъдено на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД „Юробанк България“ АД (като правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България), да заплати на Н. И. Д., сумата от 329.49 лв., представляваща заплатена от ищеца и получена от ответника (в условията на универсално правоприемство чрез прехвърляне на търговското предприятие от кредитодателя на ответника) без основание сума по договор за потребителски кредит *** от 16.02.2022 г., сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.03.2024 г., до окончателното плащане; осъдено е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Юробанк България“ АД да заплати на Н. И. Д. сумата в размер на 292.50 лв. – сторени разноски в производството, както и на адв. К. Й. К. сумата в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото в полза на материално затруднено лице.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Неправилно е прието, че 1 застрахователната премия е следвало да бъде включена в разходите, формиращи ГПР, а в случая договорът за застраховка е сключен след сключване на договора за кредит. Застраховката „Защита на плащанията“ е незадължителна услуга, като няма нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Иска се отмяна изцяло на атакуваното решение и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и се иска първоинстанционното решение да се потвърди, а на страната да се присъдят разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

С оглед наведените от страните доводи, касаещи постановения съдебен акт, следва да се отбележи следното:

Предявен е иск за връщане на недължимо платени суми по договор за потребителски кредит с правна квалификация чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД.

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба, подадена от Н. И. Д. срещу „Юробанк България“ АД, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 лв., платена при 2 начална липса на основание по договор за потребителски кредит *** от 16.02.2022 г., сключен между ищеца Д. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ /правоприемник на което е „Юробанк България“ АД/, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 14.03.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

В съдебно заседание на 19.11.2024 г. е допуснато увеличение размера на иска от 50 лв. на 329.49 лв.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ договор за потребителски кредит *** от 16.02.2022 г., посоченото дружество е предоставило на ищеца заем в размер от 4000 лева при фиксиран лихвен процент от 18.06% и годишен процент на разходите от 21.34%. Ищецът следвало да върне сумата от 6782.40 лева, разпределена на 48 вноски в периода от 15.03.2022 г. до 15.02.2026 г., при месечна погасителна вноска в размер на 141.30 лева. Освен главницата по договора, заемателят следвало да заплати и премия по застраховка „Защита на плащанията“ по потребителски кредити на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, която възлизала на сумата от 1138.56 лева. Застраховката била сключена с Кардиф Животозастраховане, клон България с лиценз №5020054, като дружеството било регистрирано във Франция, а премията била за „защита на плащанията“ и покривала следните рискове: пакет „Стандарт“, независимо от размер на кредита, включваща смърт в резултат на злополука или заболяване; инвалидизация над 70% в резултат на злополука или заболяване; безработица над 30 дни, и пакет „Комбинирана защита“, включваща смърт в резултат на злополука или заболяване; инвалидизация над 70% в резултат на злополука или заболяване; безработица над 30 дни. Първият пакет покривал рискове до 100000 лева, а вторият - до 5000 лв. Допълнително следвало да бъде заплатена и такса ангажимент в размер на 100 лева. Ищецът счита, че сумите по договора са изцяло изплатени на ответника. Наведени са доводи, че процесният договор е недействителен поради противоречието му с изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - размерът на шрифта, на който е изготвен договора, е по-малък от 12, като същото се отнасяло за погасителния план и за застрахователния пакет по застрахователна програма „Защита на плащанията“. Изтъква, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 19 ЗПК застрахователните полици са част от договора за кредит. При изчисляване на ГПР по кредита не са взети предвид застрахователните премии по застраховката, както и таксата за разглеждане на искането за отпускане на кредит. Твърди се, че ГПР е неправилно изчислен, поради което посоченият в договора размер не е действително прилагания и се допуска нарушение на чл.143, ал.1, т.18 ЗЗП. Сочи се, че неправилното изчисляване на ГПР води до нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 19, ал. 2 ЗПК. Счита, че липсата на точен размер на ГПР, респективно оскъпяването на кредита, въвежда в заблуждение ищеца, което е в нарушение на добрите нрави и на чл.6, §1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики. С оглед 3 изложените съображения за недействителност на процесния договор се поддържа, че на връщане подлежи единствено заемната сума, която се твърди, че е изплатена от потребителя. Уточнява се, че поради прехвърляне на търговското предприятие насочва иска си срещу правоприемника „Юробанк България“ АД. Отправено е искане за присъждане на разноски, в това число и на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва иска. Твърди се, че процесният договор за кредит е съставен в писмена форма, на траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени на шрифт Garamond с размер 12, а погасителният план е инкорпориран в съдържанието на споразумението.

Сочи, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Поддържа, че по желание на ищеца е сключена застраховка „Защита на плащанията“ при общи условия, като от застрахователя е издаден застрахователен сертификат. Счита, че в разпоредбите на Кодекса за застраховането не се съдържа изискване за определен вид или големина на шрифта, на който да бъдат съставяни документите по застрахователните правоотношения. Според ответника, в настоящия случай не е приложимо изискването на чл. 11, ал. 1, т. 19 ЗПК, тъй като застраховката е сключена по желание на ищеца, не е била предпоставка за отпускане на кредита или отпускането му при конкретно предлаганите условия. Оспорват се твърденията в исковата молба за неправилно изчисляване на ГПР по договора поради невключване на застрахователни премии по групов застрахователен договор №6/2009 и такса за разглеждане на искане за отпускане на кредита.

Поддържа се, че подобен застрахователен договор няма, както и, че в договор № *** от 16.02.2022 г. не е налице подобна такса. Навеждат се доводи, че в чл.

2 от кредитното споразумение е предвидена такса ангажимент, но същата е включена в ГПР по кредита. В ГПР не следва да се включва застраховката, понеже е по желание на ищеца и сключването не представлява условие за отпускане на заема или усвояването му при определени условия. Ищецът е имал възможност да прекрати застрахователното правоотношение по всяко време, без това да доведе до неблагоприятни правни последици по кредитното правоотношение. Сключването на кредита предхожда сключването на застраховката. Годишният процент на разходите е изчислен правилно и взетите предвид допускания са посочени, поради което не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Застраховката представлява допълнителна незадължителна услуга, а „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ е кредитор по договора за кредит и застрахователен посредник по застрахователното правоотношение. Посочва се, че в качеството си на кредитор същият е имал правото да получи съответното месечно плащане по кредита, а в качеството си на застрахователен посредник е имал законово задължение да опосредява превода на сумата по застрахователната премия от застрахования към застрахователя, което е за улеснение за потребителя. Ищецът не е въведен в заблуждение, тъй като същият е 4 подробно информиран за параметрите както на кредитното, така и на допълнителното застрахователно правоотношение и е направил обоснован избор да встъпи и в двете. Отправено е искане за присъждане на разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено следното:

Между ищеца и кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България с ЕИК *** е сключен по електронен път договор за потребителски кредит *** от 16.02.2022 г., като на кредитополучателя е предоставена сумата от 4000 лв., от която 3900 лв. са реално получени съгласно платежно нареждане от 16.02.2022 г., а 100 лв. от кредита са удържани за такса ангажимент. В договора е уговорена възнаградителна лихва в размер на 18.06%, а ГПР е посочен като 21.34%. Цялата сума за плащане по кредита възлиза на 6782.40 лв., а срокът за издължаване е 48 месеца.

Сключен е и договор за застрахователно посредничество между страните по договора за кредит, във връзка с който е издаден и сертификат № *** за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от MediGuide International. Предвидено е в договора за кредит заплащането на застрахователна премия в размер на 1138.56 лв.