Протокол № 333 от 13.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 333 гр. Пазарджик, 13.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20265200500284 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

На първо повикване страните не се явяват, редовно призовани.

На второ повикване също не се явяват и не се представляват.

И от двете страни са постъпили писмени становища.

От жалбоподателя Т. Х. е постъпила писмена молба, в която не възразява по хода на делото. Изразява принципно становище по съществото на спора и прави претенция за разноски.

От ответника „Моят кредит“ ЕООД е постъпила писмена молба, с която не възразява по хода на делото. Излага доводи по същество бланкетно. Излага и становище по частната жалба. Прави искане копие от протокола да бъде изпратен на електронен адрес. Представя договор за правна защита и съдействие.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК и в отсъствие на редовно призованите страни

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

Производството е по чл. 258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик, постановено по гр.д. № 5170 по описа за 2024 година са отхвърлени предявените от Т. Г. Х., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „В. А.“ № 3 против „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК 1

20939675, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 7, бул.

„Царица Йоана“ № 29, представлявано от управителя С. И. А., искове за прогласяване на сключения между страните договор за потребителски кредит № 104440/14.08.2024 г. за недействителен на основание противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави,поради невярно посочване на размера на ГПР в договора с оглед невключване в същия на неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Осъден е Т. Г. Х., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „В. А.“ № 3 да заплати на „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК 20939675, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Царица Йоана“ № 29, представлявано от управителя С. И. А. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

В срок решението е обжалвано от Т. Х., представляван от ЕАД Е. И..

Счита постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, постановен при съществени процесуални.

Незаконосъобразно съдът приел, че делото не се установяват наведените от ищеца основания за недействителност на договора за потребителски кредит с оглед вида на предявените искове- за недействителност на правна сделка.Приел още,че съдът не само, че няма задължение да проверява наличието на други, непосочени от ищеца пороци на договора, но и установяването на същите със сила на присъдено нещо в производство би било в очевидно противоречие с основния принцип на диспозитивното начало в гражданския процес.

Видно било от приложените писмени доказателства по делото индивидуален договор за заем и договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем,че последния бил неразделна част от договора за заем.

Съдът следвало да съобрази Решение на СЕС (девети състав) от 21 март 2024 година С-714/22, в което се приема, че клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.

Съдът следвало служебно да извърши проверка за неравноправност на договора за допълнителни услуги и договора за кредит.

Договорено било заплаща възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, заедно с всички останали задължения по договора, което реално оскъпявало договора за кредит, със сума в пъти по-голяма от уговорената лихва за ползване на заетата сума.С решение на СЕС било дадено разрешение за последиците от неточно и заблуждаващо посочване на ГПР в потребителски договор.

2

При сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги бил направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Това възнаграждение за пакет от допълнителни услуги имало характер на скрита възнаградителна лихва, уговорена в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон е нищожна. Кредиторът заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите били нищожни. Тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. I, т. 10 от ЗПК, с оглед характера на договора,съдът бил длъжен да извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи.

Ответното дружество било небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е ФЛ, което при сключване па договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ат. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Имало нарушение на закона, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита . Посочената годишна фиксирана лихва не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потреби телят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Имало и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР и общата сума на плащанията, не съответствали на действителните. Още при сключването на договора било предвидено уговореното възнаграждение за пакет от допълнителни услуги да се плаща разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски. Това водело до скрито оскъпяване на кредита.

Възнаграждението за пакет от допълнителни услуги всъщност се явявало добавък към възнаградителната лихва и представлявало сигурна печалба за заемодателя. Поради това договорът бил недействителен.

Не било достатъчно посочването на ГПР само като цифрово изражение.

3

Следвало изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса но кредита, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, договорът за потребителски кредит следвало да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

В приложения погасителен план била посочена само общата сума на дължимата месечна вноска - с оскъпяване за застраховки. Не било ясно месечната вноска какви компоненти включва, каква част от нея е главница и каква лихва. Това създавало затруднение за потребителя да разбере какви компоненти включвал вноските. Това било самостоятелно основание за недействителност на договора.

Моли решението да бъде отменено.

Писмен отговор от ответника не е постъпил.

С определение от 21.11.2025 година е оставена без уважение молбата на ищеца Т. Г. Х., подадена чрез пълномощника му ЕАД Е. И. за изменение на постановеното по делото Решение № 1259/17.10.2025 г. в частта за разноските.

Това определение е обжалвано от Т. Х. с частна жалба.

В решение по дело С-714/22 на СЕС, било прието, че „....не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно и ш прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потреби тел на връщане на посочените суми...."

Частният жалбоподател се позовава на Определение № 366 от 16.08.2022 г. по ч.т.д. № 1085/20221. па ВКС, І т.о., с което съставът на ВКС е приел, че въззивният състав, който не е зачел решение от 16.07.2020 г., но съединени дела С-224/19 и С-259/19 на Съда на Европейския съюз, е извършил нарушение по чл. 633 от ГПК. /ч.т.д. № 844/2020 г. на ВКС, I т.о./.

Излага съображенията си, че това разрешение е приложимо и в конкретния случай.

Моли определението да бъде отменено, евентуално да бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение.

Писмен отговор и на тази жалба от ответника не е постъпил.

4

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Съдът счете делото за разяснено от правна страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА устните състезания.

ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок до 13.06.2026 г.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:50 часа.