Решение № 10890 от 04.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10890 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110100406 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІI "Особени искови производства", Глава двадесет и пета „Бързо производство“, дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба, подадена от Р. Унгуреану, с ЛНЧ:**********, срещу „Аккодис България“ ЕООД, с ЕИК 204952162, с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове (конститутивни и осъдителен) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 221, ал. 2 КТ за признаване уволнението, извършено със Заповед № 390/10.11.2025 г. за незаконно и отмяната му, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението му длъжност, а именно:

„Level 1 Agent – Dutch and English“ при ответното дружество, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26700 лв. (с еквивалент от 13651.49 евро), представляваща обезщетение в размер на 6 брутни заплати, за което ищецът е останал без работа поради уволнението му, а именно за периода от 14.11.2025 г. до 14.05.2026 г. (съгласно уточнителна молба от 27.03.2026 г.), ведно със законната лихва начиная подаването на исковата молба в съда – 08.01.2026 г. до окончателното плащане, както и за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 8953,42 лв. (с еквивалент от 4577.81 евро), представляваща дължима според ответния работодател сума по чл. 221, ал. 2 от КТ, съгласно отразеното в Заповед № 589/14.11.2025 г.

Ищецът извежда съдебно предявените си материални права, при твърденията, че между него, в качеството на служител, и ответника, в качеството на работодател, е бил сключен Трудов договор № 828/18.07.2024 г., с който ищецът е бил назначен на длъжност „Level 1 Agent – Dutch and English“, с основно месечно трудово възнаграждение от 4450,00 лв. (2275,25 евро). Сочи, че със Заповед № 390/10/11/2025 г. незаконно му е било наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Въвежда, че на основа на тази заповед е била издадена и Заповед № 589/14.11.2025 г., с която е било прекратено трудовото правоотношение и е било незаконосъобразно постановено, че ищецът дължи на ответника сумата от 4577,81 евро, като обезщетение, дължимо при дисциплинарно уволнение.

Твърденията си за незаконосъобразност на заповедта за дисциплинарно уволнение ищецът обосновава, като сочи, че волеизявлението на работодателя не е било мотивирано по начин, 1 индивидуализиращ нарушенията, и не е отразявало действителни нарушения, извършени от ищеца. Ищецът навежда, че не е получавал негативна обратна връзка за работата си, не е извършвал дисциплинарни нарушения и че не са му били налагани дисциплинарни наказания по повод такива от дружеството работодател. Посочва също, че твърдяните нарушения, състоящи се в закъснения за работните смени, не са правилно определени по размер и не представляват основание за възникване на дисциплинарна отговорност, тъй като закъсненията са били резултат от технически проблеми, над които служителят не е имал контрол, и като така не могат да бъдат квалифицирани като виновни действия. Посочва се също, че нарушенията, за които работодателят твърди, че са били извършени през месец ни 2025 г., посочени и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, са били погасени по давност, тъй като към момента на издаването на заповедта, са изминали повече от два месеца от предполагаемото им откриване. Предвид незаконността на наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“, ищецът преценява, че претенцията на ответника за заплащане на обезщетение в размер от 4577,81 € е неоснователна. При горното изложение, моли съда да постанови решение, с което да уважи исковете му и да присъди направените разноски по делото.

Ответникът е получил редовно препис от исковата молба, ведно с приложенията й, и в срока по чл. 131 ГПК, е подал отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковете, предявени от ищеца. Възразява срещу твърденията, че ищецът не е бил уведомен за извършените от него нарушения. Твърди, че е била проведена среща на 24.10.2025 г. с участието на ищеца, неговия пряк ръководител и двама служители от отдел „Човешки ресурси“, на която е била представена Докладна записка, детайлизираща твърдяните нарушения. Излага, че всички твърдяни закъснения и други описани нарушения на работния ред са били записвани автоматично от системата за работа, която се използва от дружеството работодател. Сочи, че за тях на ищеца са били предоставени доказателства и са били поискани писмени обяснения, каквито той е дал, като не е отрекъл извършването на някои от нарушенията, а на други не е дал обяснение. Оспорва, че отсъствията и закъсненията на ищеца не са свързани с виновно поведение на същия, като аргументира, че системата за контрол и разпределение на работата в ответното дружество функционира така, че при неизрядност в нея, автоматично генерира нотификация до прекия ръководител на служителя.

Твърди, че такива нотификации не са се появявали в системата за никой от периодите, в които са били извършвани нарушенията от ищеца и затова предполагаем проблем в системата следва да бъде изключен. Въвежда и аргумент за задължението на ищеца да уведомява останалите служители в екипа си, както и прекия си ръководител при наличие на технически проблеми със системата, оборудването, или връзката с интернет пространството на служителя. Афишира, че закъсненията на ищеца и системното неизпълнение на трудовите му задължения в документираните периоди се дължат на съзнателно поведение и са основание за неговата вина и дисциплинарна отговорност. Твърди, че Заповед № 390/10.11.2025 г. е била съставена изцяло в рамките на законовите изисквания, била е мотивирана в детайли, като са били посочени конкретните системни нарушения, извършени от ищеца във връзка с възложената му трудова дейност, индивидуализирани с дати и часове.

Посочва, че наказанието „дисциплинарно уволнение“ е било наложено на ищеца законосъобразно поради системните констатирани нарушения на трудовата дисциплина. В отговор на твърдението за преклудирана давност за преследване на нарушенията, за които се твърди, че са извършени през месец юни 2025 г., ответникът цитира съдебната практика на Върховния касационен съд във връзка с възможността за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ за системни нарушения на трудовата дисциплина на повече от едно основание, като сочи, че е достатъчно поне едно от посочените основания да се е осъществило в действителност в срока, за да бъде уволнението законосъобразно. След излагане на обобщените аргументи за законност на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“, ответникът моли съда да постанови решение, с което отхвърля изцяло всички искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от 2 фактическа и правна страна следното:

Предявени са предявени обективно и кумулативно съединени искове (конститутивни и осъдителен) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 221, ал. 2 КТ.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение.

В тежест на ответника е да докаже, че дисциплинарното наказание на ищеца е наложено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца за вмененото й дисциплинарно/и нарушение/я (че заповедта е мотивирана; че ищецът е извършил виновно твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, както и че наложеното му наказание е съответно на нарушението).

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставките за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен характер.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че в резултат на уволнението е останал без работа за процесния период, поради което е претърпял имуществени вреди в претендирания размер, както и какъв е размерът на брутното му трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец преди уволнението му.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане.

По иска по чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 221, ал. 2 от КТ в тежест на ищеца е да докаже, че претендираната от ответника сума в размер на исковата стойност, описана в Заповед № 589/14.11.2025 г., не се дължи от него поради липса на законосъобразна процедура по налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.

В тежест на ответника е да докаже факта на валидно, изискуемо вземане в размер на посочената от ищеца стойност, което последният не е погасил.

С доклада по делото, обективиран в определение № 10358 от 16.03.2026 г., приет при липса на възражения от страните, съдът на основание чл. 153 ГПК е отделил като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Level 1 Agent – Dutch and English“ в ответното дружество, което е прекратено със Заповед № 390/10.11.2025 г.

Така изведените за безспорни обстоятелства се потвърждават и от ангажираните по делото доказателства – Трудов договор № 828/18.07.2024 г. (на л. 19-24), с който страните в процеса са влезли в договорна връзка по повод престиране на труд от страна на ищеца в ответното дружество – работодател, при заемана от ищеца длъжност „Техник компютърни системи/Първа линия аналитик техническа поддръжка-холандски и английски език“ (Level 1 Agent – Dutch and English“). Видно от Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ № 390/10.11.2025 г. (на л. 46-46 от делото) на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 195, ал. 1 КТ и чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. с чл. 188, т. 3, чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 10 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, поради извършени системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в закъснения и преждевременни напускания на работното място извън установения график в екипа, допуснати фатални грешки и неизпълнение на възложената работа (служителят многократно е използвал статус „Не отговаря“/“Не е на разположение“), както и извършени системни нарушения на техническите и технологични правила при обработване на случаи с клиенти, сред които: погрешно въвеждане на информация, не обработване /създаване на случаи/ имейли; затваряне на обаждане от клиент преждевременно; липса на актуализиране на случаите; липса на оторизация при обработване на случаи „смяна на парола“, не вдигане на обаждания от клиенти и прехвърлянето им към други агенти и др. С оглед предходното трудовият 3 договор е прекратен със Заповед № 589/14.11.2025 г. (на л. 47-48 от делото), представляваща неразделна част от Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ № 390/10.11.2025 г.)

Видно от приложената по делото длъжностна характеристика на ищеца (на л. 2527), неразделна част от трудовия договор и относима към позицията му и по-точно за длъжността „Техник компютърни системи/Първа линия аналитик техническа поддръжкахоландски и английски език“ (Level 1 Agent – Dutch and English“), ищецът е имал задължения да предоставя цялостна поддръжка на крайния потребител и да се стреми да постига висока ниво на разрешаване възникналите проблеми още при първата кореспонденция с крайния потребител. Според длъжностната характеристика ищецът е следвало да отговаря за регистриране на обажданията, класификация, решаване на проблема, проследяване на заявката и цялостно обработване на заявката във връзка с всички услуги и приложения, определени за клиента, както и да регистрира и препраща останалите заявки за услуги.