Решение № 324 от 16.02.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Варна , 16.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Жана И. Маркова

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20203100503676 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 271405/08.10.2020г., подадена от Д. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. *******, чрез назначения й особен представител – адв. П. Д., срещу решение №260250/08.09.2020г., постановено по гр.д. № 6711/2019г. на ВРС, 20 съдебен състав, в частта, с която e прието за установено в отношенията между страните, че Д. А. А. дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, сумата от 218,44 лв., представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1344265 за периода 12.09.2016 г. до 10.01.2019 г. за обект, находящ се в гр. Варна, жк. Вл.Варненчик, бл. 303, вх.7, ап.83, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.02.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 21,61 лв., представляваща обезщетение за забава за 1 плащане на главницата за периода от 29.01.2017г. до 05.02.2019 г., които суми са предмет на Заповед за изпълнение № 339/21.01.2019 г., издадена по ч. гр. д.

№ 2072/2019 г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В жалбата се поддържа, че изводът на първоинстанционния съд, че между страните съществува облигационно отношение, е необоснован. В тази връзка се излагат съображения, че не би могло само въз основа на вписана възбрана по партидата на лицето да се приеме, че именно това лице е собственик. Оспорват се и изводите на съда, че приложение намира методиката на чл.39, ал.5 от Наредба №4/2004г., както и че в имота няма водомер. Счита се, че съдът не е обсъдил противоречията в показанията на свидетеля, както и че потребителят не е потвърдил с подписа си изявлението, че няма водомер. Настоява се, че от самите карнети е видно, че от 12.04.2016г. до 12.02.2019г. в имота има монтиран водомер с номер 1635917.

Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. В открито съдебно заседание особеният представител поддържа въззивната жалба и прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение от насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага се, че правото на собственост може да е придобито чрез различни способи, включително преди 1993г., поради което не следва ВиК операторът да носи негативните последици от невъзможността да представи документ за собственост върху конкретния имот. Излагат се съображения, че ВиК операторът няма нормативно регламентирано задължение да издирва кои лица са потребители в конкретен имот, а задължение на потребителя е да се легитимира като собственик и да заяви съответната промяна. Сочи се, че по силата на препращащата норма на чл.39, ал.4, т.3 от наредбата, за потребителите без индивидуални водомери количествата вода се определят по реда на чл.39, ал.5 и 6. Счита се, че фактът, че в обекта липсва водомер, се установява от карнета и показанията на разпитания свидетел. Задължение на потребителя е да осигури работещ водомер, а неизпълнението на това задължение препятства дружеството да извършва измерване и отчитане.

2

Моли се за потвърждаване на решението в частта, с която предявените искове са уважени и за присъждане на сторените разноски.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба вх. №277343/29.10.2020г. от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД срещу решение №260250/08.09.2020г., постановено по гр.д. № 6711/2019г. на ВРС, 20 съдебен състав, в частта, с която са отхвърлени исковете за разликата над 218,44 лв. за главница за ползвани В и К услуги за периода от 12.09.2016 г. до 10.01.2019 г., по партида с абонатен номер 1344265 за обект, находящ се в ***** до пълния претендиран размер от 436,89 лв.; за разликата над 21,61 лв. за обезщетение за забава върху главницата от 218,44 лева, начислена за периода от 29.01.2017г. до 05.02.2019 г. до пълния претендиран размер от 43,22 лв.

В насрещната жалба се поддържа, че изводът на съда, че всеки съсобственик отговаря до размера на квотата си в собствеността, е в противоречие с чл.61 и сл. От Общите условия. Излагат се съображения, че ВиК операторът няма нормативно регламентирано задължение да издирва кои лица са потребители в конкретен имот, а задължение на потребителя е да се легитимира като собственик и да заяви съответната промяна, като в противен случай той се явява недобросъвестна страна и се достига до резултат, при който черпи права от своето противоправно бездействие. Моли се за отмяна на обжалваното решение в частта, с която предявените искове са отхвърлени и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени в тази част.

Претендират се и сторените разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание насрещната въззивна жалба се поддържа.

В срока по чл.263, ал.3 ГПК не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба.

Въззивната и насрещна въззивни жалби са редовни по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадени са в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси 3

– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по предявени от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253, срещу Д. А.

А. обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 436,89 лв., представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1344265 за периода 12.09.2016 г. до 10.01.2019 г. за обект, находящ се в гр. Варна, жк.Вл.Варненчик бл. 303, вх.7, ап.83, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 43,22 лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата за периода от 29.01.2017г. до 05.02.2019 г., които суми са предмет на Заповед за изпълнение № 339/21.01.2019 г., издадена по ч. гр. д.

№ 2072/2019г. по описа на ВРС.

В исковата и уточняващата молба ищецът „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД излага, че в качеството си на ВиК оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ, предоставя ВиК услуги на ответницата Д. А.

А. за имот, находящ се в гр. Варна, жк.Вл.Варненчик, бл. 303, вх.7, ап.83.

Твърди, че съгласно общите условия на дружеството потребителите на ВиК услуги следва да ги заплащат в тридесетдневен срок след датата на фактуриране, след което изпадат в забава. Сочи се, че ответницата не е изпълнила задължението да заплаща потребените ВиК услуги, които се отчитат по партида с абонатен № 1344265 и е изпаднала в забава. Посочва, че 4 в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2072/2019 г. по описа на ВРС, за дължимите от ответницата суми за ползваните, но неплатени ВиК услуги в обекта, която била връчена при условията на чл.47 ГПК. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в исковото производство съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Д. А. А., чрез назначения от съда особен представител адв. П. Д., е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който исковете са оспорени като неоснователни. Оспорено е реалното доставяне на ВиК услуги за процесния имот, както и ответницата да е потребител по смисъла на ОУ. Поддържа се, че дружеството иска да извлече изгода от неизпълнение на задължението си да извършва редовен отчет на СТИ. Оспорена е и доказателствената стойност на справката за недобора.

Направено е възражение за погасяване на сумите по давност. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Приети са като доказателства по делото „Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор“ на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД и решения на ДКЕВР от 11.08.2014 г. за одобряването им. Приложени са и доказателства за публикуването на ОУ в един централен и един местен вестник, поради което същите са влезли в сила.

Съгласно предоставените справки за недобора се установява, че при ищеца, титуляр на партида с абонатен и клиентски № 1344265 се води ответницата Д. А. А. за обект на потребление гр.Варна, жк. „Вл. Варненчик“ бл. 303, вх.7, ап.83.

Като доказателство по делото са представени неоспорени карнетни листи за отчитане на потреблението на ВиК услуги по партидата на частен абонат №1344265 за адрес в гр.Варна, жк. „Вл. Варненчик“ бл. 303, вх.7, ап.83, с потребител Д. А. А., ЕГН ***, за периода от 12.04.2016г. до 12.02.2019г. Карнетите съдържат отразяване в графа „забележка“ за 5

11.05.2016 г., че „нямат водомер“, както и подпис на абоната при отчитането от 10.10.2017 г.

В справка от Имотния регистър към Агенцията по вписванията е видно, че върху собствена на ответницата ½ ид.ч. от апартамент с идентификатор *** и адрес ****** са наложени възбрани през 2015 г. и 2018 г., в полза на „Енерго- Про Продажби“ АД и на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД.

Като доказателство по делото е прието удостоверение от Район „Владислав Варненчик“ на адрес ****** по постоянен адрес са регистрирани девет лица, а по настоящ осем.

Ищецът е ангажирал и гласни доказателства по делото, чрез разпит на свидетелката Р. И. Б., която сочи, че работи при ищеца на длъжност инкасатор плащания и отчита процесния обект на потребление от 2014г., и попълва карнетните показания Сочи, че е влизала няколко пъти в имота, но не е виждала водомер. Излага, че в обекта живее един човек.

Съседи обяснили липсата на водмер като резултат от авария с гръмнал бойлер преди години.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ на вещото Я.Л., се установява, че общият размер на служебно начислените месечни задължения за заплащане на ВиК услуги по партида с абонатен № 1344265 за периода 12.09.2016 г. – 10.01.2019 г. възлиза на 436,89 лв. , при обезщетение за забава от 43,37 лв. изчислено от датата на падежа на всяко от задълженията до 05.02.2019г. Установено е съответствие между начислените суми и отразяванията в карнетите за потребени количества консумирана вода.

Вещото лице сочи, че не е успяло да влезе във водоснабдения имот, който по сведения на домоуправителя не се обитавал от няколко месеца, като в о.с.з. излага, че доколкото знае, в апартамента живее синът на ответницата.

Експертът сочи, че до датата на изготвяне на експертизата не са извършвани погашения по фактурите, издадени за установените задължения.

При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна: