Решение № 8 от 18.01.2022, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Самоков, 18.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Параскева Хр. Г.а като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Административно наказателно дело № 20211870200307 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

М. Е. И.. от гр.С. е обжалвала наказателно постановление № ...год. на кмета на Община С. ,с което на основание чл.57,ал.1,т.1 от Наредба № 1 за обществения ред и опазване на обществените имоти на територията на Община С. й е наложена глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл.2,ал.1 от същата наредба.Твърди се ,че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила –не е предявен на жалбоподателката акта по съответния ред.Жалбоподателката твърди

,че не извършила административното нарушение.Поддържа ,че наложеното наказание е несправедливо.Иска се отмяна на наказателното постановление.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателката М. Е.. И.. се явява лично и с пълномощника си адв.М. ,който поддържа жалбата и изложените в нея съображения,като моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

Юрисконсулт О.-процесуален представител на Община С. оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление като 1 правилно и законосъобразно.

Съдът, като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните ,намери за установено следното :

Видно от обжалваното наказателно постановление № .. год. на кмета на Община С. на М. Е.. И.. на основание 57,ал.1,т.1 от Наредба № 1 за обществения ред и опазване на обществените имоти на територията на Община С. й е наложена глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл.2,ал.1 от същата наредба.В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено,че на 30.08.2020 год. около 00.30 часа в с.К.

,община С. М. Е. И. е използвала озвучителна техника и други електронни устройства и е нарушила обществения ред и спокойствието на гражданите.

Наказателното постановление е издадено въз основа на акт № .. год. за установяване на административно нарушение от Л.. Б. Г.-полицай ООР при РУ-С..Актът е съставен в присъствието на свидетеля А.. Р. Д. –служител в РУС..Актът е съставен в присъствието на нарушителя М. Е.. И.. и й е предявен при отказ,удостоверен с подписа на свидетеля И.. Г. Г.-служител в РУ-С..

Констатациите в акта са напълно идентични с отразените в обстоятелствената част на наказателното постановление.

От показанията на свидетелите Л.. Б. Г. и А.. Р. Д. се установява ,че по подаден сигнал са изпратени от дежурния в РУ-С. в .К. затова ,че в селото звучи силна музика и се нарушава нощната тишина.Музиката се чувала от главната улица.Отишли на адреса и установили ,че звучи силна музика.Там била собственичката на имота –М. Е.. И.. ,сина й компания от празнуващи.Съставили й акт на място.Свидетелят Л.Г.-актосъставител сочи ,че не си спомня дали жалбоподателката е подписала АУАН.

От показанията на свидетеля И.. Г. Г.-свидетел на отказа нарушителят М. Е.. И.. да подпише акта се установява ,че същият не е присъствал при съставянето на акта и не е присъствал на връчването му на нарушителя и нейния отказ да го подпише.Той го е подписал впоследствие ,по обяснения на неговите колеги ,че жалбоподателката и нарушител М.И. е отказала да подпише акта.По същото време свидетелят е бил на работа ,друг автопатрул.

По делото е разпитан свидетеля Г. Й. С..

2

При така установената фактическа обстановка съдът стигна да следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е допустима.Същата е подадена в срок от лице легитимирано да обжалва наказателното постановление. Същото е издадено от компетентен орган. Разгледана по същество е основателна.

След служебно извършена проверка съдът констатира,че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила-както актът за установяване на административното нарушение,така и наказателното постановление са съставени в противоречие с изискванията на чл.42 ,съотв. на чл.57 от ЗАНН и при неспазване на правилата за установяване на административното нарушение и налагане на наказанието ,установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.

Актът за установяване на административно нарушение има установителна, сезираща и обвинителна функция.С него се установяват фактите, елемент от състава на нарушението, повдига се обвинение срещу извършителя и се сезира административно-наказващия орган за налагане на административно наказание.При това положение, за да бъде гарантирано правото на защита на лицето срещу което е съставен АУАН, то трябва да бъде запознато с фактите, които са му вменени във вина и с правната норма, която въздига осъществяването им в административно нарушение. Това се постига чрез предявяване на АУАН на нарушителя /чл. 43, ал. 1 от ЗАНН/. По съществото си това е запознаване на последния със съдържанието на АУАН.Извършването на предявяването е абсолютна предпоставка за законосъобразно продължаване на административно-наказателното производство.Аргумент за това са разпоредбите на чл. 43, ал 6 от ЗАНН и чл.

52, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно първата – производството се спира в случай, че нарушителят, след щателно издирване не е открит, за да му бъда предявен АУАН. А съгласно втората – когато административно наказващият орган констатира, че не е извършено предявяване, връща на АУАН на актосъставителя. Следователно АУАН не може да изпълни която и да било от функциите си без да бъде осигурена възможност на нарушителя да се запознае със съдържанието му.Предявяването е процесуално действие, което законът вменява в задължение на актосъставителя. Фактическото му 3 извършване е обусловено и от волята на нарушителя.Затова в ЗАНН е предвидена хипотезата, при която административно-наказателното производство може да продължи, независимо, че нарушителят не се е запознал с АУАН и не го е подписал/чл. 43, ал. 2 от ЗАНН/. Това е случаят, в който привлеченото към административно-наказателна отговорност лице откаже да се запознае с АУАН и/или да го подпише. В този случай, за да се развие и приключи законосъобразно административно-наказателното производство обстоятелството, че актосъставителят е изпълнил задължението си да предостави възможност на нарушителя да се запознае с АУАН и да го подпише, следва да бъда надлежно удостоверено. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН това става с полагането на подпис от един свидетел, името и точният адрес, на който се отбелязват в акта. За да е спазена нормата на чл. 43,ал.2 от ЗАНН, свидетелят трябва да е възприел лично както извършените от актосъставителя действия по предявяването, така и манифестираното от нарушителя нежелание да се запознае и/или да подпише АУАН.Полагането на подпис от свидетеля и вписването на имената и адреса му, без той да е възприел действията на актосъставителя и на нарушителя не представлява надлежно удостоверяване на отказа. Това е така, защото функцията на свидетеля е, като незаинтересовано от изхода на административнонаказателното производство лице, да удостовери, че са спазени процесуалните правила, предвидени за гарантиране упражняване правото на защита на нарушителя. Той не може да стори това без лично да е възприел фактите, настъпването на които удостоверява с подписа си.

В случая се установява ,че съставения срещу жалбоподателката АУАН е оформен при наличие на отказ от нарушителя да се запознае с него и да го подпише.Отказът е удостоверен от И.. Г. Г.-служител в РУ-С. ,който не е присъствал при съставянето и предявяването на акта от актосъставителя ,както и на отказа нарушителят да го подпише.Затова и положеният от него подпис не удостоверява по надлежен начин наличието на отказ на нарушителя да се запознае и да подпише АУАН. При това положение не може да се направи категоричен извод, че актосъставителят е изпълнил задължението си по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за предоставяне на възможност на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице да се запознае със съдържанието на съставения срещу него акт за установяване на административно нарушение и да го подпише.Налице е съществено 4 нарушение на процесуалните правила при образуване на административнонаказателното производство, което ограничава правото на защита на нарушителя.

На следващо място при съставянето на акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на чл. 42,т. 4 и т.5 и чл. 57, ал.1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН.

Съгласно посочените разпоредби на закона актът и наказателното постановление трябва да съдържат описание на нарушението, което е установено, както и обстоятелствата, при които е извършено,законните разпоредби, които са нарушени.Пълното, ясно и точно описание на всички елементи от състава на административното нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено и посочването на законовите разпоредби, които са нарушени, дава възможност на лицето, сочено като нарушител, да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило и съответно за какво нарушение е наказано, за да упражни правото си на защита и има своята значимост за законосъобразността на акта и издаденото, въз основа на него наказателното постановление.В случая в АУАН и НП липсва пълно описание на фактическата обстановка на извършеното нарушение.Липсва описание на използваната от нарушителката озвучителна система ,както и описание на използвани други електронни устройства, нарушаващи обществения ред и спокойствието на гражданите, както и описание на мястото –дали се касае за обществени места или за частни имоти .В АУАН и НП е посочено единствено населеното място –с.К.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По разноските.

Административнонаказаващият орган –Община С., чрез пълномощника си юрисконсулт О. е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение .

По силата на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира ГПК.Жалбоподателят е направил разноски в размер на 300 лева, представляващи договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие.Размерите на 5 адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 7.09.2004г., за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв. В чл.18, ал.2 от с.н. е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. А според чл.18, ал.3 - за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.2 възнаграждението е

300 лв.В случая се касае за въззивно административнонаказателно съдебно производство, което е образувано във връзка с обжалване на наказателно постановление, с което е наложено административно наказание глоба в размер 3 000 лева. При това положение разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 7.09.2004г. не са приложими, тъй като са относими единствено към производства, по които се обжалват наказателни постановления с имуществени санкции. Изложеното обосновава извода, че размерът на адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.18, ал.3 от Наредба № 1 от 7 .09.2004г., предвиждаща, че във всички оста нали случаи извън изброените в предходните алинеи по административнонаказателни дела се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.В случая е договорено възнаграждение в минимален размер 300 лева .С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК, която допуска намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер, предвиден в чл.36 от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение, заплатен о т М. Е.. И.. не е прекомерно.Ето защо възражението на АНО за прекомерност на същото се явява неоснователно.