Решение № 253 от 02.08.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Варна, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20223001000322 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по образувано по жалби на Н.

АХМ. ИСМ. и З. М. ИСМ., и двамата от с.Р., област Ш., срещу решение № 260045 от 03.08.2021г. по търг.дело № 7/20г. по описа на Окръжен съд – Ш., в частите му, с които са отхвърлени предявените от тях срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ със седалище гр.София исковете за разликата над 130 000лв. до 200 000лв., предявени като частични от 220 000лв. за всеки от тях, претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от смъртта на сина им А. Н.А., вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 05.07.2019г. по вина на водача на товарен влекач „MAH TGA18.540“ с рег.

№ IF38MER с прикачено към него ремарке „Шмиц С1“ с рег. № IF38MER със сключени застраховки „Гражданска отговорност“ – Зелена карта с румънски застраховател и по въззивна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ срещу същото решение, но в частите му, с които сдружението е осъдено да заплати на родителите на починалия обезщетения за причинени им неимуществени вреди в резултат от смъртта на 1 сина им А. Н.А., вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 05.07.2019г. по вина на водача на товарен влекач „MAH TGA18.540“ с рег.

№ IF38MER с прикачено към него ремарке „Шмиц С1“ с рег. № IF38MER със сключени застраховки „Гражданска отговорност“ – Зелена карта с румънски застраховател за разликата над 70 000лв. до присъдените 130 000лв. за всеки от двамата.

В жалбата на Н. АХМ. ИСМ. и З. М. ИСМ. се твърди че съдът неправилно е определил размера на паричния еквивалент на търпените от тях морални вреди, че исковете им са уважени в изключително занижен размер, който не съответства на претърпените и от тях морални вреди, в противоречие е с принципа на справедливостта и не може да репарира нанесените им морални вреди, както и че не е съобразено с действащия лимит на застрахователя и не съответства на съдебната практика.

Твърдят че установените по делото факти и обстоятелства показват изключително тежко страдание, което не е отчетено при определяне на обезщетението, а определеното обезщетение е занижено за претърпените от тях морални вреди. Твърдят че липсва задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, без да се изследват в дълбочина отношенията между родителите и детето, на тяхната взаимна зависимост и близост. Не е отчетено че починалият е младо и здраво момче, на когото е предстояло да изживее най-хубавите моменти в живота си. Твърдят че те не могат да преодолеят случилото се, мъката им е огромна, изчезнал е смисълът на живота им. Сочат че претърпените от тях морални страдания и претърпяна скръб са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот.

Твърдят че за да е справедливо обезщетението за неимуществени вреди трябва да е точен паричен еквивалент на търпените морални вреди. Твърдят че определеният от съда размер не е установен с установените все по-високи лимити на отговорност на застрахователя. Сочат че процесното произшествие е настъпило през 2019г. когато лимитът на отговорност на застрахователя е 10 000 000лв. Твърдят че първоинстанционният съд не е отчел лимитът на застрахователя като критерий, имащ значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Молят съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните от тях части и да постанови друго, с което на всеки от тях да 2 бъде присъдена още сумата по 70 000лв., ведно със законна лихва от 14.11.2019г. до окончателното и изплащане. Претендират адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

Въззиваемата страна по тази жалба Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваните от ищците части.

Във въззивната жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ се твърди че решението в обжалваните от тях осъдителни части е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалните норми.

Оспорва извода на съда, че предявените искове са доказани по основание. Оспорват извода, че водачът на тежкотоварния автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, с което е причинил процесното ПТП. Оспорват приетия от съда механизъм на ПТП. Твърдят че съдът е кредитирал изцяло заключението на КМАТЕ, което е непълно и неясно и е формирало неправилни изводи у съда. Позовават се на противоречие между приетия по делото протокол за оглед на местопроизшествие, в който е посочено че платното е с две ленти за движение, с непрекъсната осева линия в дясно и с прекъсна отляво на ляв завой и заявеното от експерта в съдебно заседание на 13.01.2021г., който не е посещавал местопроизшествието.

Поставят под съмнение и всички измервания, разстояния и други параметри, въведени от вещото лице. Твърди, че изводът за изключителна вина на водача на тежкотоварния автомобил поради навлизане в лентата за насрещно движение е направен само на протриване на асфалта, описано в протокола за оглед, за което се приема, че е настъпило в резултат на сблъсъка между двата автомобила. Твърдят че данни за това няма събрани по делото, поради което и това протриване не може да бъде прието безспорно за място на удара.

Твърдят че с оглед обясненията на експерта по отношение на завоя може да бъде направен извод, че за пострадалия водач насрещно движещия се товарен автомобил е бил видим от достатъчно разстояние, което е щяло да му позволи при своевременно задействие на спирачната система да смекчи или предотврати удара, а при движение със съобразена скорост да бъде намалена 3 силата му и да смекчи вредоносния резултат. Оспорва извода на съда че превишената скорост на пострадалия не е допринесла за настъпване на ПТП и на вредите, а от там и извода на първоинстанционния съд за недоказаност на възражението за съпричиняване на ПТП и на вредите от сина на ищците.

Оспорва и извода за недоказаност на възражението за съпричиняване поради употреба на алкохол. Сочи че по делото е доказано концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия от 1.67 промила, което значително надхвърля приетата от експерта концентрация от 0.87 промила, която отговаря според експерта на лека степен на алкохолно опиянение и не е повлияла на реакциите и поведението на пострадалия. Твърди че дори и при лека степен на алкохолно опиянение има забавяне на реакциите, възможни са смущения, макар и леки в координацията, в паметта, в съсредоточеността, в концентрацията в мисленото, посочени от експерта в с.з.

Оспорва и извода на съда за недоказаност на третото им възражение за съпричиняване поради непоставен обезопасителен колан, поради това че непоставянето на колана не е допринесло за настъпването на вредите. Твърди че водеща за настъпването на смъртта е черепно-мозъчната травма, според отговора на експерта в съдебно заседание, както и че правилно поставеният колан може да я предотврати.

Твърди че единствените данни за произшествието са обясненията на ищеца, баща на пострадалия и пътник в управлявания от сина му автомобил, които са повлияли на изводите на експертите.

Твърдят че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, препятстващо събиране на своевременно поискани от тях доказателства – разпит на разследващия полицай, изготвил протокола за оглед на местопроизшествието. Твърдят че исканите от тях въпроси към свидетеля са за използваните при огледа ориентири и тяхното местоположение, което да даде възможност на експерта да допълни заключението си. Сочи че заключението, прието по делото не съдържа отговори на съществена част от поставените въпроси поради липсващи и/или недостатъчни данни/връзката между ориентир и ориентир 1 в протокола за оглед на местопроизшествието.

Оспорва и размера на обезщетението, като твърди че същият е значително завишен, необоснован и несъответства на критериите за 4 справедливост. Твърди че съдът не е съобразил че ищците не са лица, на които се дължи издръжка, че починалият не е тяхно единствено дете, както и не е съобразена икономическата конюнктура в страната и в конкретното населено място.

Молят съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него част и да постанови друго, с което исковете за обезщетение за неимуществени вреди на всеки от ищците да бъдат уважени до размера на сумата 70 000лв., като за разликата до 130 000лв. исковете да бъдат отхвърлени.

Въззиваемите по тази жалба Н. АХМ. ИСМ. и З. М. ИСМ., в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба НББАЗ и молят съда да потвърди решението в обжалваните от него части.

Въззивниците Н. АХМ. ИСМ. и З. М. ИСМ., в депозирана за съдебно заседание от процесуален представител молба, поддържат своята жалба и молят съда да уважи исковете за обезщетение в предявения размер и да остави без уважение жалбата на застрахователя. Претендират направените по делото разноски.

Въззивникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ в депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител, поддържа своята жалба и моли съда да я уважи като намали размера на присъденото обезщетение. Изразява становище за неоснователност на жалбата на ищците и моли съда да я остави без уважение.

Претендира направените по делото разноски.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.423 и чл.511 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от Н. АХМ. ИСМ. и З. М. ИСМ. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния син А. Н.А. при пътнотранспортно произшествие на 05.07.2019г., причинено виновно от водача на 5 товарен влекач „МАН ТGA 18.540“ с рег.№ IF38MER с прикачено към него ремарке, при сключена застраховка Зелена карта с румънски застраховател, ведно със законна лихва. Исковете са предявени като частични по 200 000лв. за всеки от родителите, от целите в размер на 220 000лв. Решението на първоинстнационния съд в частта му, с която НББАЗ е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 70 000лв. за всеки от двамата родители е влязло в сила. Предмет на въззивно обжалване е решението в осъдителната му част за разликата над 70 000лв. до 130 000лв. и в отхвърлителната му част от 130 000лв. до 200 000лв. за всеки от ищците.

С оглед влязлата в сила осъдителна част на първоинстанционното решение и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътнотранспортното произшествие на 05.07.2019г., вината на водача на товарния влекач „МАН ТGA 18.540“ с рег.№ IF38MER с прикачено към него ремарке и механизмът на пътно-транспортното произшествие.

Не е спорно, приложението на нормата на чл.511 ал.1 от КЗ и отговорността на НББАЗ като компенсационен орган, тъй като се касае за настъпване на застрахователно събитие на територията на РБ с участието на виновен водач, който управлява МПС, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата.

Не е спорно че ищците са наследници по закон – баща и майка на починалия при пътно-транспортното произшествие А. А..

Спорни пред въззивна инстанция са размерът на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия:

По размера на неимуществени вреди, въззивният съд намира следното:

Разпечатката съдържа 39 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/119e6384-34bc-444d-9a2a-b9061a2bcac8