Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 247 от 26.02.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1491/2025
Вид
Решение № 247
Подписан
26.02.2026
Състав
Петя Алексиева, Иванка Иванова, Пепа Маринова-Тонева

Цитирани разпоредби

  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.3, пр.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.255 · Наказателен кодекс
  • чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 85, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.93, т.7 · Наказателен кодекс
  • чл. 187, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 189, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 301, т. 12 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова в присъствието на прокурора К. Цв. В. като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20251000501491 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ответникът в първоинстанционното производство Прокуратурата на Република България и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 25.03.2025 г., а въззивната жалба е подадена на 04.04.2025 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 1702/1814/04.04.2025 г. Решение № 85/20.03.2025 г. по гр.д. № 518/2024 г. по описа на Окръжен съд-Монтана, в неговата осъдителна част, с която е уважен искът на В. З. В. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., а за имуществени вреди в размер на 18 000 лв., от незаконно обвинение, ведно със законната лихва от 19.04.2024 г.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, която не дължи държавна такса в производството по аргумент от мотивите на ТР № 7/2014 от 16.11.2015 г., т.д. № 7/2014 г. ВКС, ОСГК, в които е прието общо правило за недължимост на държавна такса по всяко гражданско дело по ЗОДОВ, по което държавата е представена като институция от държавния орган, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени 1 вредите.

Предвид горното същата е редовна и процесуално допустима.

По същество въззивникът ответник поддържа неправилност на обжалвания акт досежно приложението на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение. Поддържа се, че при анализа на доказателствата първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на ответника, че н.о.х.д. № 6/21 г. на МОС не е единственото дело, по което ищецът е имал качеството на обвиняем, тъй като срещу него в този момент са се водили още две наказателни дела. Твърди, че тези обстоятелства сочат на по-нисък интензитет на търпените вреди. Счита, че наказателното производство не е продължило дълъг период от време, а е приключило в разумен срок, предвид тежестта на обвинението и обстоятелството, че делото е с правна и фактическа сложност. Развиват се съображения по съществото на спора и във връзка с релевираните с въззивната жалба възражения.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част, като намали размер на присъдените обезщетения до справедливия такъв.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззивамия по тази жалба ищец В. З. В. чрез неговия процесуален представител адвокат В. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на л.7 от гр.д.№ 2569/2024 г. по описа на Районен съд-Монтана.

Оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна по подробни аргументи по съществото на спора, изложено в отговора.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да присъди на въззиваемия направените от него разноски, включително за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанця.

С оглед на предмета на настоящото производство, Решение № 85/20.03.2025 г. по гр.д. № 518/2024 г. по описа на Окръжен съд-Монтана, в неговата отхвърлителна част, с която искът за неимуществени вреди на В.

З. Т. е отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до претендираната сума от 40 000 лв., е влязло в сила на 15.04.2025 г., поради необжалването му.

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник, чрез представителя си поддържа въззивна жалба и моли съда да я уважи като основателна, да 2 отмени първоинстанционното решение в неговите осъдителни части по подробно изложените във въззивната жалба съображения.

В открито съдебно заседание въззиваемият-ищец чрез своя представител поддържа оспорва въззивна жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Окръжен съд - Монтана е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ предявени от В. З. В. против Прокуратурата на Република България за обезщетяване на причинените му имуществени и неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила на 19.04.2024 г. присъда.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства, които не са спорни между страните, а и във въззивната жалба не се съдържат оплаквания относно приетите от първоинстанционния съд за доказани правнорелевантни факти:

На 25.10.2018 г. е образувано ДП № 48/2018 г. на ОСлО при ОПМонтана, пр.пр.№ 1849/2018 г. на ОП-Монтана.

С Постановление от 10.11.2020 г. ищецът е привлечен като обвиняем по досъдебното производство за извършено престъпление по чл.255, ал.3, връзка с ал.1, т.2, т.6, т.7, във връзка с чл.26, ал.1 НК. Взета е мярка за неотклонение „Подписка“. Разпитан е в качеството на обвиняем. Повдигнатото обвинение е за 44 отделния деяния, извършени в периода от 14.01.2014 г. до 31.10.2017 г., които поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, за 44 данъчни периода.

На 04.12.2020 г. на ищеца са предявени материалите по разследването, а 3 на 08.01.2021 г. ответникът е внесъл в съда обвинителен акт срещу ищеца за извършено престъпление по чл.255, ал.3, връзка с ал.1, т.2, т.6, т.7, във връзка с чл.26, ал.1 НК, въз основа на което е образувано н.о.х.д. № 6/2021 г. по описа на ОС-Монтана. С определение от разпоредително заседание от 30.03.2021 г., е прекратено съдебното производство и делото е върнато в досъдебната му фаза, заради допуснати съществени процесуални нарушения. Това определение и по реда на инстанционния контрол е отменено с Определение № 515/28.04.2021 г., в.н.ч.д. № 747/2021 г. на Апелативен съд-София и делото е върнато за продължаване на съдебното производство.

В първоинстанционното производство са проведени общо седем съдебни заседания, на които ищецът в качеството си на подсъдим е присъствал.

На 27.09.2022 г. Окръжен съд-Монтана постановява присъда, с която ищецът е признат за виновен, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, при първоначален общ режим на изтърпяване.

С така постановената присъда е постановено и ефективно изтърпяване на предходно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е било отложено за срок от три години, тъй като изпълнителното деяние по обвинението по чл.255 НК е извършено в изпитателния срок на предходното осъждане.

Така постановената присъда е обжалвана от ищеца, въз основа на което е образувано в.н.о.х.д. № 1095/2023 г. на Апелативен съд-София, НО, 2-ри състав, по което е проведено едно открито съдебно заседание, на което ищецът е присъствал. Постановена е Присъда № 34/09.11.2023 г., с която ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, отменена е и наложената му мярка за неотклонение „Подписка“. Тази присъда не е протестирана от ответника и е влязла в сила на 19.04.2024 г.

За защита и процесуално представителство пред въззивната инстанция ищецът е заплатил на адвокатско дружество „Д., А. и съдружници“ адвокатско възнаграждение в размер на 18 000 лв. с ДДС, което се установява с приетите пред първата инстанция договор № 5916/14.08.2023 г., фактура № 8764/15.08.2023 г. и извлечение от сметката на адвокатското дружество към 15.08.2023 г., удостоверяващо заверяването на банковата сметка със сумата от 18 000 лв.

4

По делото се установява още, че срещу ищеца са били образувани и водени още две наказателни производства, като и двете предхождащ процесното, както следва:

1.ДП № 618/2010 г. по описа на РУ-Лом, пр.пр.№ 490/2010 г. по описа на РП-ТОЛ за престъпление по чл.206, ал.3, пр.1, във връзка с чл.26, ал.1 НК, за което е образувано и н.о.х.д.№ 39/2014 г. по описа на РС-Лом. С влязла в сила през 2014 г. присъда, ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение и 2.ДП № 94/2006 г. по описа на ОД МВР-Монтана, пр.пр.№ 2422/2011 г. на МРП, за което е образувано н.о.х.д.№ 309/2012 г. по описа на РС-Лом. С влязла в сила на 22.10.2013 г. Присъда ищецът е признат за виновен. На 01.02.2017 г. ищецът е реабилитиран по право.

Пред първоинстанционния съд и за установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди са събрани свидетелски показания.

Свидетелят Л. Т. И. установява, че познава ищеца още от времето, когато е бил директор на „Фитинги“. В приятелски отношения са, били са заедно общински съветници, занимавали са се и с политика в отделни периоди от живота. Знае за образуваното наказателно производство срещу ищеца, което продължило повече от три години, през което време ищецът бил доста изнервен и притеснен. Споделял със свидетеля, че имало период в които се събуждал в 3 часа през нощта и повече не можел да заспи. Затворил се в себе си. Установява, че ищецът имал желание да стане общински съветник, но заради наказателното производство не се кандидатирал. Бил под стрес от факта, че може да влезе в затвора за излежаване на присъда.

Свидетелят Н. З. В.-сестра на ищеца и служител във фирма на ищеца установява, че по време на воденото срещу брат й наказателно производство е била непрекъснато до него. Ищецът бил много подтиснат, не можел да спи нощно време, непрекъснато мислел за това. Ищецът бил под непрекъснато напрежение, пътувал до София, срещал се с адвокати. Изпитвал притеснения за това, че през 2013 г. имал друго дело, по което е бил осъден. Разпитвани били много негови приятели и служители на фирмата по време на делото.

Много от приятелите му и бизнес партньорите се отдръпнали от ищеца.

Заради делото се отказал от политиката, искал да се кандидатира за общински съветник. Страхувал се да не го осъдят и да лежи ефективно в затвора.

Затворил се в себе си, не искал да комуникира, да излиза.

5

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди е основателна, като я е уважил за сумата от 30000 лв., като взел предвид възрастта на ищеца 65 години, тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, липсата на трайни последици върху здравето, психиката, семейния му живот и професионална реализация, съобразявайки икономическия растеж и стандарта на живот към 19.04.2024 г. Приел, че в пряка причинна връзка от незаконното обвинение, ищецът е претърпял и имуществени вреди в размер на 18 000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в рамките на воденото наказателно производство.

Приел неоснователност на възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна - ответникът в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявените искове за заплащане на имуществени и неимуществени вреди против Прокуратурата на РБ са с правно основание чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ.

Безспорно и с ангажираните по делото писмени доказателства ищецът е доказал главно и пълно пасивната материалноправна легитимация на ответника и правопораждащите субективното право на ищеца факти, а именно: