Решение № 7148 от 25.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7148 гр. София, 25.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА

ВОДЕНИЧАРОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20201110144543 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по предявени от *** ЕАД против Г. ИВ.

Б. обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 811,29 лв., представляваща главница по договор за кредит Бяла карта № **** от 11.10.2014 г., ведно със законна лихва от 29.10.2019 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на 225 лв. за периода от 01.06.2017 г. до 28.10.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.01.2020 г. по гр. д. № 62447/2019 г. по описа на СРС, 66 състав.

Ищецът твърди, че на 11.10.2014 г. неговият цедент е сключил с ответника договор за кредит Бяла карта № ****и в изпълнение на договорните си задължения е предоставил кредитен лимит от 400 лв, като срокът на договора е две години. В договора е уговорена възнаградителна лихва и лихва за забава в случай на просрочие.

Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, чийто срок е изтекъл. С договор за цесия от 11.10.2017 г. вземанията са прехвърлени на ищеца. Ответникът е уведомен за цесията с приложенията към исковата молба. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор. Ответникът не оспорва да е сключил договора и да е теглил суми по него, както и да е правил плащания. Излага неотносими по предмета на делото съображения относно неустойката за непредставяне на обезпечение чрез поръчител, таксата от 31,25 лв. и таксата от 120 лв., за които суми 1 заявлението е отхвърлено с влязло в сила разпореждане. Оспорва исковете за главница и мораторна лихва по основание и размер. Твърди, че договорът е нищожен на осн. чл.

10, ал. 1 ЗПК – изписан на шрифт под 12, както и на осн. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК - поради непосочване на допусканията на ГПР; непосочване на друга информация по т. 12; общия размер на кредита; лихвения процент, условията за издължаване.

Оспорва да е надлежно уведомена за цесията. Сочи, че заплатените от нея суми по неравноправните клаузи относно неустойката за непредставяне на обезпечение чрез поръчител и таксите следва да се начислят към главницата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното от фактическа и правна страна.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже възникване на правоотношение по договора за банков кредит с твърдяното от ищеца съдържание, в т.ч. относно обезщетението за забава с уговорен размер; настъпване на падежа на задълженията.

При установяване на горното в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил точно задълженията си по договора. В тежест на ищеца е да докаже и че е отнесъл внесените от ответника суми само по вземанията, които се основават на валидни клаузи.

По възраженията за нищожност и неравноправност по ЗПК в тежест на ищеца е да докаже: валидност на клаузите, вкл. че договорът съдържа всички изискуеми реквизити и клаузи съгласно ЗПК; че клаузите на договора са индивидуално уговорени.

С оглед заявеното от ответника в отговора Г.Б. не спори, че е сключила договор за кредит Бяла карта № **** с „фирма“ ООД от 11.10.2014 г.; че по силата на договор за цесия от 11.10.2014 г. вземанията по договора са прехвърлени на ищеца; че е заплатила по договора общо сумата от 15 302,35 лв. Следователно е налице валидно облигационно правоотношение по договор за кредит.

С договор за кредит „Бяла карта“ от 11.10.2014 г., сключен между ответницата и цедента „фирма“ ООД, на ответника е отпуснат револвиращ кредит в максимален размер от 400лв. /чл. 2, ал. 1/ под формата на кредитен лимит, като на ответника е предоставена кредитна карта № **** видно от приложение № 1 към договора. С анекси от 24.04.2015 г., 13.10.2015 г. и от 21.01.2016 г. към договора за кредит „Бяла карта“ от 11.10.2014г. страните са предоговорили промяна в максималния размер на кредитния лимит, като съгласно анекса от 21.01.2016г. същият е в размер на 900 лв. С анекс от 15.10.2016г. е скрепено преиздаването по искане на ответницата на кредитна карта № ****, както е и договорена изменение на срока на договора в чл. 4, ал. 1, т. 1 с още 6 години. Установява се от неоспореното заключение на съдебно –счетоводната експертиза /л. 114 и сл./, че кредитният лимит е усвояван многократно чрез тегления в периода 19.10.2014 г. до 28.12.2016 г. включително. Следователно съдът приема, че кредитодателят „*****“ ООД е изпълнил задължението си и е предоставили на ответницата суми в рамките на уговорения кредитен лимит по процесния договор, които суми последната е усвоявала многократно.

2

Според чл. 3, ал. 2 от договора кредитополучателят се задължава да погасява задълженията си до второ число на текущия месец. Съгл. чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 43,2 % при срок на кредита две години. Съгласно чл.4, ал. 1, т. 3 от договора общата сума, дължима от кредитополучателя съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е сборът от усвоената и непогасена главница, договорна лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за използване на картата съгласно Тарифата. В чл. 4, ал. 1, т. 4 от договора е уговорен ГПР на заема в размер на 45.9 %. В чл. 12, ал. 1 от договора е уговорено, че при неизпълнение на падежа – второ число на текущия месец, картодържателят в тридневен срок, т.е. до пето число, дължи едновременно: да предостави допълнително обезпечение – поръчител, според чл. 15 от договора и неустойка за забава според чл.

12, ал. 1 от договора. Съгл. чл. 12, ал. 1 от договора при забава до пето число ответникът следва да заплати сума в размер на 15 процента от маскималния кредитен лимит. Според чл. 15 при всеки отделен случай на забава в срок до пето число на месеца ответникът следва да предостави поръчител, който да отговаря на следните условия: да е над 21 г. и с доход от 2000 лв.; да работи от минимум 6 /шест/ месеца по трудово правоотношение по безсрочен трудов договор; да няма кредитна история в ЦКР; лицето да не е поръчител или кредитополучател по друго договор с „*****“ ООД. Следователно в договора са залегнали особени изисквания за поръчителя, вкл. ниска възраст и той да работи от поне шест месеца и то само и единствено по трудов договор и то безсрочен. Предвиден е и минимален осигурителен доход на поръчителя от 2000 лв. Във всеки отделен случай на забава и непредставяне на такъв поръчител ответникът според чл. 20 дължи неустойка в размер на 10 процента от непогасената главница. Същата се начислява многократно на шесто число на текущия месец.

Отделно от горното според чл. 21, ал. 5 от договора при забава на плащането на падежа на текущо задължение /т.е. второ число на месеца/ или при забава на плащане на сумата по чл. 12, ал. 1 на пето число на месеца /т.е. на неустойката за забава от 15 процента от маскималния кредитен лимит/ то и в двата случая ответникът отделно от неустойката за забава от 15 процента от маскималния кредитен лимит дължи и сума за „разходи за действия по събиране на задължението“ в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане. Тази сума за разходи не се дължи /т.е. отпада/ ако на пето число на месеца картодържателят заплати неустойката за забава от 15 процента от маскималния кредитен лимит. В договора не е посочено в какво се изразяват действията по събиране на вземанията, как се предприемат, как се документира тяхното извършване. Също така, сумата е уговорена на ден до извършване на плащане. Поради това при тълкуване съдът намира, че всъщност отново се касае за неустойка за забава във фиксиран размер за ден, която се дължи на ден докато има забава.

По този начин при допусната забава на второ число на месеца картодържателят следва: 1/ да заплати до пето число на месеца неустойка за забава по чл. 12, ал. 1 в размер на 15 процента от отпуснатия кредитен лимит; 2/ да представи по пето число на месеца поръчител, който да отговаря на определени изисквания /чл. 15/, което задължение възниква самостоятелно при всяка допусната забава. Ако не стори това, то 3 дължи считано от шесто число на месеца според чл. 20 от договора за всеки отделен случай неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 10 процента от усвоената и непогасена главница; 3/ да заплати втора неустойка за забава в размер на 2,50 лв. на ден съгласно чл. 21, ал. 5 от договора.

Отделно от това според чл. 21, ал. 6 при обявяване на вземанията за изискуеми кредитополучателят дължи еднократно такса от 120 лв. Относно нея изрично в договора е уговорено, че тя компенсира конкретни разходи за кредитодателя, а именно разходи за дейност на нарочен служител за извънсъдебно събиране на вземането.

Таксата е еднократна и не е обвързана с дните забава.

В случая ищецът претендира, както следва: главница в размер на 811,29 лв. и обезщетение за забава в размер на 225 лв. за периода на забава 1.06.2017г. до 28.10.2019г.

Спорът между страните е относно валидността и неравноправността на конкретно посочените от ответницата договорни клаузи, надлежното уведомяване за извършената цесия и размера на задължението по процесния договор.

На първо място съдът намира, че сключеният между „*****“ ООД и ответницата договор за кредит Бяла карта не е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, доколкото видимо от шрифта на представения по делото екземпляр то същият не е изписан на шрифт под 12. Противно на твърденията на Г.Б. същият не е нищожен и поради противоречие на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 ЗПК, доколкото видно от текста на същия се съдържа информация за начина на формиране на ГПР, относно размера на възнаградителната лихва за срока на договора, който не надвишава размера, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ето защо съдът намира, че за ответника валидно е възникнало задължение да върне заетата сума, заедно с възнаградителната лихва.

Видно от заключението на ССчЕ, което съдът напълно кредитира компетентно изготвено, то по кредита са начислени и следните вземания, които макар и да не се претендират, то следва да бъдат обсъдени поради твърденията за недължимост на суми /нищожност на клаузи, а именно: неустойка по чл. 21 за непредставяне на обезпечение по договора, начислена в размер на общо на 895,33 лв., от които 715,41 лв. е погасена и 179,92 лв. непогасени към 11.10.2017г. (на прехвърляне на вземането на ищеца); разходи по чл. 21, ал. 5 в размер на 115 лв., от които 83,75 лв. погасени и 31,25 лв. непогасени към 11.10.2017г., както и разходи по чл. 21, ал. 6 в размер на 120 лв.

Съгласно заключението на вещото лице Г. ИВ. Б. е извършвала плащания по Договор за кредит „Бяла карта“ от 11.10.2014г. в общ размер на 15 302,35 лв., за периода 05.11.2014 г. до 16.01.2019 г., т.е. и след прехвърляне на вземането. Всички вземания по кредита са падежирали. Вещото лице е отчело всички извършени от ответника плащания.

Към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.10.2019г. експертът е установил, че задълженията по договора са общо в размер на 1 354,79 лв., в т.ч. главница – 811,29 лв., неустойка – 179,92 лв., такса инкасатор (чл. 21, ал. 6) – 120 лв., такса събиране (чл. 21, ал. 5 от договора) – 31,25 лв. и лихва за забава – 212,35 лв. Така, 4 при отчитане на извършените плащания, ако се приеме, че всички начислени от кредитодателя задължения по пера са дължими, то общо дължимата сума от ответника би била в размер на 1 354,79 лв. съгласно изчисленията на вещото лице.

Съдът намира за основателни възраженията на длъжника, че недължимо е заплатил вземанията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл. 20 от договора, както и вземанията, начислени по чл. 20, ал. 5 и ал. 6 от същия за събиране на вземанията и за инкасатор, които вземания се основават на нищожни клаузи. Съдът със свое разпореждане № 19044/21.01.2020г., влязло в сила на 11.02.2020 г., макар и в друг състав е приел в производството по ч.гр.д. № 62447/2019г., че клаузите на процесния договор за неустойка за неизпълнение на договорно задължение, такса за разходи за събиране на вземане и за дейност на служител, съответно чл. 20, чл. 21, ал. 5 и ал. 6 договора са нищожни, като е изложил подробни съображения, които настоящият състав споделя изцяло. Следва да се отбележи в тази връзка, че клаузата относно неустойката за непредставяне на обезпечение е нищожна като противоречаща на морала и добрите нрави, както и неравноправна. По този начин кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се престира нещо от негова страна в замяна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, да е претърпял някакви вреди, което би могло вероятно да доведе до неоснователно обогатяване и би нарушило принципа на справедливост. Кредиторът следва да се убеди относно платежоспобността на длъжника и да извърши преценката дали да отпусне кредит и при какви условия преди сключването на сделката, а не след това и от това да произтича отговорност за длъжника. На практика такава клауза прехвърля риска от липсата на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. Освен това целта на така уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Възникването на нужда от допълнително обезпечение на кредита не съставлява вреди за кредитора, подлежщи на възмездяване чрез неустойка, по см. на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За длъжника по договор за кредит не съществува задължение да извърши сам преценка за платежоспособността си и за риска на кредитодателя и то по време на изпълнение на вече сключен договор. Това е право на кредитора. Срещу неустоечното задължение на длъжника не противостои негово същинско задължение по договора за кредит, както е например при неустойката за забава.