Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 766 от 29.02.2024, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 959/2024
Вид
Определение № 766
Подписан
29.02.2024
В сила
29.02.2024
Състав
МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • §13, т. 1 · Закон за защита на потребителите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 766 гр. Перник, 29.02.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. СТ. Д. като разгледа докладваното от М. СТ. Д. Гражданско дело № 20241720100959 по описа за 2024 година

Производството е по делото е образувано по искова молба вх. № 208315/21.07.2023 г. на Софийски районен съд, подадена от М. Б. Д., ЕГН ********** срещу ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК 131001375.

В исковата молба се навеждат твърдения, че през октомври 2012 г. и щ ц а т а М. Б. Д. е получила покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 1052/2012 г. по описа на ЧСИ Георги Дичев за заплащане в полза на „Райфайзенобанк България“ АД на следните суми:

52721,34 лева - изискуема главница по Договор за банков кредит № 140475 от 02.11.2007 г.; сумата от 10886,20 лева - представляваща изискуема редовна лихва - за периода от 05.11.2009 г. до 21.03.2012 г. включително; сумата от 27135,19 лева - представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 07.12.2009 г. до 24.07.2012 г.; сумата от 11087,67 лева - изискуема лихва, съгласно чл.5, буква „б“ във връзка с чл. 4 от Анекс № 2 към Договора, ведно със сумата от 2036,61 лева - държавна такса и 1468,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Ищцовата страна сочи, че впоследствие всички вземания по описания договор за кредит са прехвърлени с договор за цесия в полза на цесионера и сочен ответник – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като за описаните вземания, ответникът се е снабдил с изпълнителен лист и заповед за изпълнение от 26.07.2012 г., издадени по ч.гр.д. 3952 от 2012 г. по описа на PC - Перник. Навеждат се твърдения, че ищцата никога не е подписвала договор за кредит с ответното дружество като счита, че друго лице е използвало копие от документа й за самоличност. Оспорва да е давала своето съгласие в качеството си на солидарен длъжник по договора.

Отправя искане към съда за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че Договор за банков кредит № 140475 от 02.11.2007 г. е нищожен по отношение на ищеца М. Б. Д. на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД - поради липса на съгласие; да бъдат обезсилени изпълнителен лист и заповед за изпълнение от 26.07.2012 г., издадени по ч.гр.д. 3952 от 2012 г. по описа на PC - Перник в 1 частта, в която ищцата М. Б. Д. е осъдена да заплати на „Райфайзенбанк България“ АД 10886,20 лева - представляваща изискуема редовна лихва - за периода от 05.11.2009 г. до 21.03.2012 г. включително; сумата от 27135,19 лева - представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 07.12.2009 г. до 24.07.2012 г.; сумата от 11087,67 лева - изискуема лихва, съгласно чл.5, буква „б“ във връзка с чл. 4 от Анекс № 2 към Договора, ведно със сумата от 2036,61 лева - държавна такса и 1468,00 лева юрисконсултско възнаграждение И ОСЪЖДАНЕ на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да върне на ищцата всички удържани суми по изпълнително дело № 1052/2012 г. по описа на ЧСИ Георги Дичев от датата на образуване на изпълнителното дело, ведно със законната лихва върху тези суми.

В Определение № 39545 от 04.11.2023 г. постановено по гр.д. № 40944/2023 г. по описа на Софийски районен съд е прието, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП по сключен договор за кредит. С посоченото определение производството пред СРС е прекратено и делото е изпратено на Районен съд – Перник по местна подсъдност по настоящ адрес на ищеца. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Настоящият състав на Районен съд – Перник, след проверка по реда на чл. 118, ал. 1 ГПК намира за установено следното:

Разпоредбите на чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК уреждат т.нар. обща местна подсъдност, съобразно която искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. За тази обща местна подсъдност съдът не следи служебно, а я съобразява при депозирано от ответника възражение в срока за отговор на исковата молба. В ГПК, обаче, са предвидени и други привръзки на конкретния спор с района на компетентния да го разгледа съд и те са специални, поради което изключват приложението на общия принцип, закрепен в чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК.

По правилата на чл. 113 ГПК (изм. ДВ бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ – по постоянния адрес. Съобразно нормата на чл. 119, ал. 3, предл. 2 ГПК (Нова – ДВ бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), съдът следи служебно за местната подсъдност, установена в чл. 113 ГПК до приключване на първото по делото заседание. Тази специална местна подсъдност дава приоритет на интереса на икономически по-слабата страна в материалното правоотношение, при възникнал спор с насрещната страна, да се ползва от благоприятна подсъдност (най-удобния и близък за потребителя съд).

Съгласно §13, т. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), „Потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или 2 професионална дейност.

В конкретния казус СРС е приел, че исковете са предявени срещу потребител по смисъла на §13, т. 1 ЗЗП по сключен договор за кредит с настоящ адрес извън района на СРС преждевременно, преди да е разполагал с достатъчно данни и да е установил по категоричен начин, че ищецът притежава качеството потребител.

Видно от наведените в исковата молба твърдения и избирателно представените доказателства – ищецът оспорва да е солидарен длъжник /не кредитополучател/ по договор за банков кредит, наред с още четири физически лица и едно юридическо лице. Поради изложеното, според настоящия състав, на този ранен етап от производството не може да се формира категоричен извод, че по оспорвания договор за кредит ищецът, а не друго физическо и/или юридическо лице е придобил парични средства които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Още повече, производството по делото прибързано е прекратено от първоначално сезирания съд, без даване на съществени указания за изясняване на неговия предмет, посочване на основанията на които са предявени исковете, начина на съединяване, цената на исковете, надлежните ответници и др., с оглед преценка допустимостта на производството и определяне не само на местно, но и родово компетентния съд.

При това положение и предвид чл. 113 ГПК, настоящият състав на Районен съд – Перник счита, че е налице спор за подсъдност със Софийски районен съд относно това кой е местно компетентен да разгледа исковата молба. Делото е преждевременно изпратено по подсъдност. Доколкото по делото липсват каквито и да е обективни данни да е приложима разпоредбата за местна подсъдност по настоящ адрес на потребителя /и от там – да е компетентен настоящият състав/, предприемането на активни действия за изясняването на посочените обстоятелства следва да бъде извършено от първоначално сезирания съд.

Настоящият състав не следва да се произнася по направеното искане за обезпечение, доколкото същото е в правомощията на родово и местно компетентния съд, който предстои да бъде определен.

Възникналият спор следва да бъде разрешен от Окръжен съд - Перник съобразно правилото на чл. 122 ГПК.

Водим от горното, настоящият състав на Районен съд – Перник ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА спор за подсъдност между Районен съд – Перник и Софийски районен съд относно това кой съд следва да разгледа искова молба вх. № 208315/21.07.2023 г. на Софийски районен съд, подадена от М.

Б. Д., ЕГН ********** срещу ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК 131001375.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 959/2024 г. по описа на 3

Районен съд – Перник.

ИЗПРАЩА делото по компетентност на Окръжен съд – Перник за произнасяне по спора за подсъдност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4