Акт № 180 от 26.10.2023, Административен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 179

Гр. Перник, 26.10.2023 година.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд –

Перник, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

АНТОНИЯ АЛЕКСОВА при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Антония Алексова КАНД № 116/2023 година по описа съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Перник, чрез юрисконсулт А.М., негов пълномощник, против решение № 215 от 02.06.2023 година, постановено по АНД № 144 по описа за 2023 година на Районен съд Перник.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 14-0001062 от 09.12.2022 година, издадено от директора на ДИТ – Перник, с което на ****, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. ****, с управител М.Х.Б., за нарушение на чл. 7, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ, във връзка с чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка и по същество постанови друго с което да потвърди издаденото НП.

В проведеното съдебното заседание касаторът редовно призован, се представлява от старши юрисконсулт А.М., който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка и по същество постанови друго с което да потвърди издаденото НП. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание ответника по касационната жалба редовно призован, не се представлява.

В проведеното съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С НП № 14-00001062 от

09.12.2022 година, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 76, ал.

2 от ЗТМТМ, директорът на ДИТ – Перник, наложил на ****, гр. К., ЕИК: ****, в качеството му на местно лице, приело на работа командировани или изпратени лица по смисъла на § 1, т. 12, от ДР на ЗТМТМ, имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, за това, че в нарушение на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ, на 09.08.2022 г. е приело на работа в гр. Перник като командирован специалист, лицето Н.Т.– гражданин на Република Т., което място на работа не съответства на посоченото място на работа в издаденото на лицето от компетентните органи разрешение за работа № **** г. – гр. К., ул. ****.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Перник, който с Решение № 215 от 02.06.2023 година, постановено по АНД № 144 по описа за 2023 година го е отменил, като незаконосъобразно.

За да постанови този резултат районният съд, въз основа на установеното по делото от фактическа страна след събиране и анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства, приел от правна страна при извършената служебна проверка за законосъобразност, че АУАН е съставен, а НП издадено от компетентни органи, при издаването им са спазени предвидените в разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН срокове, а акта и НП са издадени от компетентни органи, но производството е протекло при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на НП както на процесуално основание, така и на основание нарушение на материалния закон, включително и поради недоказаност на вмененото нарушение.

Прието е в решението, че по делото не е доказано с надлежни доказателства как наказващият орган е достигнал до извод, че следва да санкционира именно жалбоподателя в качество „местно лице“. Не било разграничено и в коя от двете предвидени в закона форми е осъществено изпълнителното деяние – „предоставяне на работна сила“ или „приемане на чужденец“, а доказателствата по делото не сочат на еднозначен извод относно този факт и факта на командироване на лицето. Прието е още в решението е, че в случая фактът имало ли е дружеството качеството местно лице, като такова ли е приело лицето и съответно е имало ли е задължението по чл. 14, ал. 2 от Наредбата, не са безспорно доказани, тъй като АНО не е изискал от съответното дружество, имащо задължение да ги съхранява процесните документи, за да обоснове обвинителната си теза. Прието от районния съд е още, че в АУАН и НП не е прецизно описано нарушение по чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ, освен че е неправилно е вменено такова по чл. 7, ал. 2 от Закона, тъй като в тези два акта не е намерило своето отражение и не е посочено, че при приемане на работа на командирования служител е допуснато нарушение на условията и реда за командироване или изпращане в рамките на предоставяне на услуги, като в действителност, възприетият от административнонаказващия орган подход при описание на нарушението е довел на практика до смесване на състави. Решението е мотивирано и с доводи за неправилно определяне на нарушената материалноправна норма, тъй като разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ е с други адресати, а посочената санкционна норма на чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ всъщност би била правилно определената материалноправна разпоредба, визираща както правило за поведение, така и санкция при неизпълнението му. Решението е мотивирано в тази връзка и с доводи, че наказаното дружеството, особено в качеството му на „местно лице“, в каквото качество на особен субект е било санкционирано, не попада в обхвата на нормата на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ.

Решението е правилно.

В пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във връзка с релевираните в жалбата доводи съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Преценено за наличие на сочените в жалбата касационни основания, включително и служебно за съответствие с материалния закон, решението е правилно, макар касационният съд да не споделя в цялост мотивите на първата съдебна инстанция, обосновали отмяна на оспорваното наказателно постановление.

На ответника по касационната жалба обстоятелствено е вменено с АУАН и НП, съответно му е наложена имуществена санкция, за това, че на 09.08.2022 година, в качеството му на местно лице по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗТМТМ, е приело на работа в гр.

Перник лицето Н.Т.– гражданин на Република Т., командировано лице от трета държава, притежаващо издадено компетентните органи разрешение за работа № **** година, за длъжност – командирован специалист, със срок – до 01.06.2023 година, с място на работа – гр. К., ул. **** т.е. на място, различно от посоченото в издаденото разрешение за работа.

Не кореспондира с доказателствата по делото изводът на районния съд, че по делото не е установено, тъй като не е доказано, че наказаното дружество притежава особеното качество „местно лице“ по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗТМТМ. Ответникът по касация ****, регистрирано по българското законодателство лице приело на работа командирован гражданин на трета държава.

Във връзка с горното не кореспондират с предявеното административнонаказателно обвинение, съответно с предмета на производството и мотивите в решението, че поради недоказаност по делото, че наказаното дружество е местно лице, по делото не е доказано последното да е имало задължението по чл. 14, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ). Задължението по чл. 14, ал. 2 от НУРКИРСРПУ за съхраняване на документите по ал. 1, предоставени на местното лице от работодателя на командированото лице, гражданин на трета държава, не е предмет нито на предявеното с АУАН фактическо, нито на предявеното с АУАН и НП правно административнонаказателно обвинение.

Споделят се изводите в решението, че в

АУАН и в НП не е прецизно описано нарушение по чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ, тъй като не е посочено, че при приемане на работа на командирования служител е допуснато нарушение на условията и реда за командироване. Нарушението обаче в случая не следва да се преценява за съществено, тъй като не рефлектира върху правото на защита на наказаното лице, както и не препятства проверката относно приложения и приложим материален закон. Не се споделят в тази връзка мотивите в решението, свързани с неприложимост към санкционната разпоредба на чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ, на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от с.з. Цитираната разпоредба, регламентираща, че работниците – граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят само за местния работодател или местно лице, и само за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи място, длъжност и срок на работа, предвид нейното съдържание е задължителна за съобразяване както от работещите по трудово правоотношение, или като командировани или изпратени граждани на трета държава лица, така и от работодателите и местните лица, тъй като представлява част от условията и реда за командироване, визирани в разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ.

Споделя се крайният извод на решаващия първоинстанционен състав за недоказаност на процесното вменено нарушение, които изводи кореспондират с приобщената по делото доказателствена съвкупност.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ, работниците – граждани на трета държава с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение или като командировани, или като изпратени в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България – само за местния работодател или местното лице, приело на работа командировани или изпратени работници или служители, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа. Приложената санкционна разпоредба на чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ на свой ред предвижда налагане на административно наказание глоба или имуществена санкция на местно лице, приело на работа командировани или изпратени работник или служител, включително гражданин на трета държава, което наруши условията и реда за командироване или изпращане в рамките на предоставяне на услуги.

За да бъде осъществен състав на това административно нарушение следва субектът, санкционираното лице – местно по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗТМТМ – т.е. осъществяващо дейност на територията на Република България, регистрирано по българското законодателство или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, ползващо за своята дейност услугите на командировани работници от трети държави, да използва работната сила на командировано лице – гражданин на трета държава, в нарушение на параметрите на издаденото на това лице разрешение за работа – за конкретни работодател, длъжност, място и срок на работа.

От доказателствата по делото се установява безспорно единствено статутът на командирования чужд гражданин – достъп до пазара на труда в Република България му е разрешен от компетентния орган (поради което и ирелевантно обстоятелство за настоящия спор е законосъобразността на това проведено производство, липсата на данни за командироващия работодател, представянето или не на изисквани от закона документи, предпоставящи издаването на разрешение за работа и пр.), за местното лице ****, и при посочените в разрешението параметри – място, длъжност и срок на работа.