Определение № 2118 от 26.08.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2118 гр. Бургас, 26.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Частно наказателно дело № 20262120202957 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. НПК.

Образувано е по жалба на Б. М. А. срещу Постановление от 01.07.2026 г. на прокурор при Районна прокуратура – Бургас, постановено по пр. № 1602/2025 г. по описа на БРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 431 ЗМ354/2025 г. по описа на 01 РУ при ОДМВР – Бургас, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

В жалбата се изразява несъгласие с изводите на прокурора, като се поддържа, че разследването не е проведено всестранно и пълно и не са събрани всички доказателства, имащи значение за правилното изясняване на случая. Сочи се, че не е изследвано движението на предоставената на дружеството парична сума, не са изискани относими банкови документи, както и че не са проверени обстоятелства относно дейността на дружеството и отношенията му с други клиенти. Иска се отмяна на постановлението и връщане на делото на прокуратурата за продължаване на разследването.

По делото са представени доказателства за връчване на въпросното постановление на БРП в предвидения в Закона 7-дневен срок, поради което и съдът приема, че жалбата е подадена в срока по НПК от лице легитимирано да обжалва и се явява допустима.

След като се запозна с материалите по досъдебното производство, доводите в жалбата и атакуваното постановление, съдът намира жалбата за 1 основателна.

Съгласно чл. 243 НПК предмет на съдебната проверка са обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване.

Това предполага фактическите изводи на прокурора да се основават на пълно и обективно изследване на всички обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на материалния закон.

От материалите по делото се установява, че между жалбоподателката и „Авиа Тур“ ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на туристически пакет за пътуване до Бенелюкс, като в изпълнение на договора Б. А. е заплатила първоначално сумата от 1920 лв., а впоследствие и остатъка от договорената цена.

Впоследствие жалбоподателката е била уведомена, че пътуването няма да се осъществи поради недостатъчен брой желаещи. Между страните е било сключено споразумение, по силата на което дружеството се е задължило да възстанови получената сума в определен срок, което задължение не е било изпълнено.

Въз основа на тези обстоятелства прокурорът е приел, че отношенията между страните са изцяло гражданскоправни и че липсват достатъчно данни за осъществено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

Съдът намира този извод за преждевременен.

Безспорно не всяко неизпълнение на договорно задължение представлява измама по смисъла на чл. 209 НК. Същественото разграничение между гражданскоправното неизпълнение и наказателноправната измама се извежда от намерението на лицето към момента на възникване на договорното правоотношение и получаване на имуществената престация.

Наличието на формално валидно договорно правоотношение само по себе си не изключва възможността договорът да е използван като средство за въвеждане или поддържане на заблуждение. За наказателноправната преценка е необходимо да бъде установено дали към момента на сключването на договора и получаването на паричните средства представителят на дружеството е имал действително намерение и обективна възможност да изпълни поетото задължение, или договорното правоотношение е било използвано като способ за получаване на имуществена облага.

2

Именно по отношение разследването за непълно. на тези обстоятелства съдът намира

За да бъде направен обоснован извод относно субективната страна на евентуалното престъпление, следва да бъдат изследвани не само сключеният договор и последващото споразумение за връщане на сумата, но и реалното поведение на представляващия дружеството преди, по време и непосредствено след получаването на паричните средства.

Необходимо е да бъде установено дали към момента на сключване на договора действително са били предприети действия за организиране на конкретното туристическо пътуване – извършвани ли са резервации, водена ли е кореспонденция с хотели, превозвачи или други доставчици на туристически услуги, правени ли са плащания или други разходи във връзка с конкретната екскурзия и действително ли е съществувала организация за нейното провеждане.

От значение е и проверката на посочената причина за отменяне на пътуването – ненабирането на достатъчен брой участници, включително дали действително са били записани други лица за същата екскурзия и какъв е бил техният брой.

Следва да бъде изследвано и движението на получените от жалбоподателката парични средства, доколкото това би могло, наред с останалите доказателства, да има значение за преценката дали средствата са били използвани във връзка с изпълнението на договорената туристическа услуга или за други цели.

В тази връзка следва да бъдат изискани относимите банкови документи и да се установи по коя сметка са постъпили плащанията, както и движението на средствата след получаването им, доколкото това е възможно и относимо към предмета на доказване.

Следва да бъде проверено и дали през релевантния период дружеството действително е осъществявало туроператорска дейност, организирало ли е други туристически пътувания и изпълнявало ли е задълженията си към други клиенти.

При наличие на данни за други лица, сключили договори за същото или други пътувания през същия период, следва да се прецени необходимостта от 3 установяването и разпита им, доколкото техните показания биха могли да дадат информация за начина, по който дружеството е осъществявало дейността си и за действителните намерения на неговия представител.

Едва след събиране и комплексна оценка на тези доказателства може да бъде направен обоснован извод дали се касае единствено за последващо неизпълнение на валидно възникнало договорно задължение, или още към момента на получаването на паричните средства е съществувало намерение за неизпълнение, а договорът е бил използван като средство за възбуждане или поддържане на заблуждение.

Последващото сключване на споразумение за връщане на сумата също не е достатъчно само по себе си да предопредели гражданскоправния характер на отношенията. Това поведение следва да бъде оценено наред с всички останали обстоятелства, включително дали след сключването на споразумението са били предприети реални действия по изпълнението му.

В този смисъл обстоятелството, че пострадалото лице разполага с гражданскоправни средства за защита, не освобождава органите на досъдебното производство от задължението да изследват дали конкретното поведение не осъществява признаците на престъпление от общ характер.

Съдът не може в настоящото производство да пререшава въпроса дали е осъществен съставът на престъплението по чл. 209 НК, нито кой е неговият извършител. Тази преценка следва да бъде извършена от прокурора след пълното изясняване на релевантните фактически обстоятелства.

При съществуващата доказателствена съвкупност обаче категоричният извод, че се касае единствено за неуредени гражданскоправни отношения, е направен преди да бъдат изчерпани възможностите за събиране на доказателства относно обективната възможност и действителното намерение за изпълнение към момента на получаване на паричните средства.

Поради това постановлението за прекратяване се явява необосновано и следва да бъде отменено, а делото – върнато на Районна прокуратура – Бургас за продължаване на разследването и извършване на необходимите действия за пълно изясняване на обстоятелствата по случая.

При продължаване на разследването следва да бъдат събрани доказателства относно посочените по-горе обстоятелства, след което 4 прокурорът да извърши цялостна оценка на доказателствената съвкупност и да прецени наличието или липсата на основания за реализиране на наказателна отговорност.

Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК, Районен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 01.07.2026 г. на прокурор при Районна прокуратура – Бургас по пр. № 1602/2025 г., с което на основание чл. 243, ал.

1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 431 ЗМ-354/2025 г. по описа на 01 РУ при ОДМВР – Бургас, образувано за престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Бургас за продължаване на разследването при съобразяване със задължителните указания относно прилагането на закона, изложени в мотивите на настоящото определение.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – Бургас в 7-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5