Решение № 1891 от 24.11.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4634/2023
- Вид
- Решение № 1891
- Подписан
- 24.11.2023
- В сила
- 16.12.2023
- Състав
- Силвия Лъчезарова Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 174 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал.1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1891 гр. Пловдив, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330204634 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1030-003990/1.08.2023 г., издадено от Началник група в сектор Пътна Полиция при ОДМВР-Пловдив, с което на В. Т. Н., ЕГН **********, от **** на основание чл. 174, ал.1, т. 1 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва НП с аргументи за неизвършване на нарушението, тъй като резултата от контролната проба е 0,44 промилав съдебно заседание процесуалния представител поддържа жалбата и прави искане за разноски.
Въззиваемата страна със съпроводителното писмо по делото взема становище за неоснователност на жалбата.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: на 13.07.2023 г. около 00:18 часа в гр. Пловдив, на бул. „Христо Ботев“ 1 жалбоподателят управлявал лек автомобил Ауди А4 с рег. № ****, след употребата на алкохол в посока от изток на запад. Същият бил спрян от служители на с-р Пътна полиция при ОД на МВР Пловдив, а именно свид. С. К. и И. Б. Водачът бил поканен да извърши тест с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARNJ 0031. Същият отчел концентрация на алкохол в издишания въздух от 0,71 промила.
Пробата била показана на водача, който не се съгласил.
Около 01:00 часа на 13.07.2023 г. бил съставен АУАН № 818867 от същата дата и талон за медицинско изследване № 071491, ведно с осем броя стикери, където било отразено че водачът следва да стигне до УМБАЛ Свети Георги Пловдив за 45 мин. В талона, лицето е декларирало, че талонът му е връчен в 01:00 ч., след което лицето било освободено да стигне до лечебното заведение за вземане на кръв. В 01:34 ч. жалбоподателят е стигнал в УМБАЛ Свети Георги, му били взети две моновети с кръв, които били запечатани, на тях били залепени стикерите и същите били изпратени за анализ на БНТЛ при ОД на МВР Пловдив. В протокол № 1529 от 13.07.2023 г. били обективирани резултатите от кръвното изследване на първата кръвната проба, което показало наличие на алкохол в кръвта 0,52 промила. Наказателното постановление било издадено по показания от кръвната проба резултат.
НП било връчено на 07.08.2024 г. на жалбоподателя и на 08.08.2023 г. била подадена молба до административнонаказващия орган за извършване на втора химическа експертиза на контролната проба. Същата била уважена и резултатите от извършеното на 17.08.2023 г. изследване на контролната проба на В. Н. от свид. А. Х., били обективирани в протокол № 1798 и показали, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е 0,44 промила.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, писмените доказателства – протокол за преминала техническа проверка на Draeger Alcotest 7510, талон за медицинско изследване № 071491, копие от амбулаторен дневник, протокол за химично изследване № 1529 от 13.07.2023 г. и № 1798/17.08.2023 г., оправомощителна заповед 8121з-1632,02.12.2021 г. справка за нарушител/водач, както и показанията на свидетелите С. К. и А. Х..
Съдът кредитира показанията на свид. К. и Х., тъй като същите са логични непротиворечиви, незаинетерсовани, обективни и се подкрепят от останалия доказателствен материал, като същите се допълват от останалите доказателства и не съдържат вътрешни противоречия. Кореспондират със съставените и приобщени по делото писмени доказателства АУАН и талон за медицинско изследване, протокол за извършено изследване.
По спазването на процесуалните правила:
От приложената по делото Заповед 8121з-1632,02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя ( т. 2.1 вр. с т.
1.3.2) и на административно наказващия орган (т. 3.11).
2
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Безспорно се установява, че на 13.07.2023 г. около 00:18 ч. в гр. Пловдив на бул. Христо Ботев, жалбоподателя В. Н. е управлявал лек автомобил марка Ауди А4 с рег. № **** след употреба на алкохол. Неустановено по делото остава с каква концентрация на алкохол в кръвта, което е съставомерен белег на нарушението по чл.
5, ал. 3 , т. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 6 ,ал. 9 на НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (в редакцията към момента на извършване на нарушението, настояща ал. 10) концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта САМО в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Следователно меродавно за установяване на нарушението е кръвното изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. Поради това и правилно АНО е наказал водачът за установената чрез химическа експертиза концентрация от 0,52 промила, тъй като само тя му е била известна към момента на издаване на НП. Съдът обаче счита, че не може да се даде вяра на това експертно изследване, тъй като контролната проба, която е била съхранявана по установения за това ред е дала друг резултат, който е несъставомерен за нарушението. Поради това, всяко съмнение следва да се тълкува в полза на нарушителя като по аналогия с наказателното право и присъдата в наказателния процес, то и наказателното постановление не може да почива на предположения.
Основен принцип в административно-наказателния процес е, че отговорността на виновните лица се ангажира само за несъмнено извършени и установени административни нарушения. Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява употребата на алкохол, се определя с наредба от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.
Именно това е цитираната по- горе Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. На основание чл. 27, ал. 3, нарушителят е поискал в 3 седемдневен срок от връчване на наказателното постановление за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството, преди да е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4 от същата наредба.
В случая не е налице и хипотезата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., според която при отчетена разлика между първото и повторното изследване, два пъти по- голяма от посочената в чл. 22, ал. 2, органът по производството възлага изследване на контролната проба в друга лаборатория, което се извършва от трима специалисти. Срокът, в който е поискана и извършена експертиза на контролната проба е законосъобразен и при извършване на изследването не се констатират нередности или непълноти.
След като законодателят е допуснал провеждането на контролно изследване по чл. 27, ал. 3 от Наредбата, то не може да не бъдат зачитани резултатите от него, а да бъде давана вяра на първото изследване. Именно в това се състои смисъла на понятието контрол - да се извърши проверка и съответна корекция на първото изследване.
Поради изложеното в случая не е налице безсъмнена доказаност на нарушението на водача по смисъла на чл. 174 от ЗДвП, поради което издаденото при подобно съмнение наказателно постановление е незаконосъобазно и като такова следва да се отмени.
В частта за разноските:
При този изход от производството, право на разноски възникват за жалбоподателя, който доказва извършени такива в размер на 600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 07.08.2023 г., който служи и за доказателства за плащане на същите в брой. По направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира същото за неоснователно и не следва да бъде уважено, тъй като са наложени две административни наказания, а именно: освен имущественото наказание глоба е наложено и административно наказание лишаване от правоуправление, поради което определеното административно наказание се явява под минимума според НМРАВ и следва да бъде присъдено в пълен размер.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, ІІІ н. с., РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1030-003990/1.08.2023 г., издадено от Началник група в сектор Пътна Полиция при ОДМВР-Пловдив, с което на В. Т. Н., ЕГН **********, от **** на основание чл. 174, ал.1, т. 1 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на В. Т. Н., ЕГН **********, от ****, 4 сумата от 600 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5