Решение № 1902 от 27.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1902 гр. *, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20233110101442 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от Я. А. К., ЕГН **********, с адрес: село *, Община *, Област *, ул. „*, срещу ЗК „*" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 100 лева, частичен иск от 1 019,62 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна долна броня, задна броня, лява затваряща част задна броня, на собствения на ищцата лек автомобил марка и модел „*", с per. № *, причинени в резултат на реализирано на 26.12.2021 г. ПТП в с. *, Община *, Област *, по вина на водача на лек автомобил „*", с per. № *, застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 07.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че на 26.12.2021 г., около 20:15 часа, в село *, Община *, Област *, ул. „*", пред № 3, лекият й автомобил марка и модел „*", с per. № *, бил блъснат от лек автомобил марка и модел „*“, с per. № *, управляван от *.

Твърди се, че собственият й автомобил бил паркиран в село *, ул. „*“, пред № 3, когато водачът на лек автомобил марка и модел „*", с per. № *, при маневра на заден ход блъснал нейния в задната част. Сочи се, че съставили Двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие посочили водача *, управлявал лек автомобил марка и модел „*". Последният бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания „*" АД, със срок на действие 15.08.2021 г. 14.08.2022 г., действаща към датата на ПТП.

Излага се, че на 28.12.2021 г. уведомила застрахователя, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис 1 заключение за вреди на МПС по Щета № */07.01.2022 г. Като увредени детайли били описани: задна долна броня, задна броня, лява затваряща част задна броня.

Сочи, че застрахователят заплатил обезщетение за вредите в размер на 338,58 лева. Излага, че след извършено проучване в сервизи установила, че сумата, необходима за възстановяване на щетите, възлизала на 1 378,20 лева.

Твърди се, че образувала гр.д. № 6997/2022 г. по описа на Районен съд *, 30 състав, по което ответното дружество е осъдено да му заплати сумата в размер на 20 лева - частичен иск от общо 1 039,62 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка и модел „*", с per. № *. Излага се, че получената сума не покривала щетите на увредения автомобил, което инвокира интереса му от предявяване на иска.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, иска уважаване на предявения иск и присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно отношение към датата на събитието, както и настъпилото ПТП. Поддържа, че със съдебното решение по гр.д. № 6997/2022 г. по описа на Районен съд - * ЗК „*“ АД е осъдено да заплати сумата в размер на 20 лева - допълнително застрахователно обезщетение на Я. А. * за вредите от ПТП от 26.12.2021 г. в село * и 440 лева разноски по делото, от които: 300 лева - адвокатски хонорар. Излага се, че след образувано изпълнително дело № 8/2023 г. по описа на ЧСИ * от Я. А. * на 27.01.2023 г. ответникът е заплатил гореописаното си задължение с допълнителни 406,20 лева разноски по изпълнителното дело, сред които и адвокатски хонорар за изпълнителното дело. Междувременно било образувано настоящото дело, поради което на 28.03.2023 г. ЗК „*“ АД превело по сметка на ищцата сумата в размер на 623,89 лева с Платежно нареждане № *. В горепосочената сума било включено допълнително заплащане на причинени вреди при ПТП от 26.12.2021 г. в село *, лихва за забава върху забавеното плащане на обезщетението до 28.03.2023 г. както и лихва за забава върху определеното обезщетение по гр.д. № 6997/2022 г. по описа на Районен съд - * до 31.05.2022 г. Счита, че дългът е изцяло погасен. В условие на евентуалност, оспорва иска изцяло по основание и размер.

Оспорва се механизмът на настъпване на процесното ПТП от 26.12.2021 г. относно противоправното поведение на водача на лек автомобил „*“ ДКН *, застрахован в ЗК „*“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“.

Отделно счита, че водачът на лек автомобил „*“ ДКН * е нарушил Закона за движение по пътищата, поради което е настъпило и процесното ПТП.

Оспорва се наличието на вина у застрахования при него водач, както и наличието на противоправно поведение. Счита се, че е налице случайно 2 деяние. Оспорва стойността на причинените по отношение на лек автомобил „*“ ДКН * вреди, като намира, че претендираното обезщетение значително надвишава действително причинените при процесното ПТП щети. Счита се, че не е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП от 26.12.2021 г. и всички вреди, за които претендира ищцата, тъй като по детайлите, за които се твърди да са увредени при процесното ПТП, са били налични увреждания от по-ранни събития, предхождащи процесното ПТП.

Навежда твърдения за съпричиняване от 50 % от ищеца за настъпване на събитието. Оспорва съдържанието на представения протокол за ПТП, както и авторството на положените подписи в него. Оспорва се искът и по размер, като счита, че ответникът е заплатил изцяло дължимото обезщетение.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете като неоснователни, като се твърди, че цялото дължимо на ищцата обезщетение е заплатено от ответника.

Претендира разноски за производството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Съгласно чл. 432, ал. 1 ЗК, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

За уважаване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно: реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от водача на лек автомобил „*“ ДКН */, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдяните имуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявените размери, вид, характер и обем.

Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството следните факти и обстоятелства, по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК: наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица, издадена от ответника, със срок на валидност от 15.08.2021 г. - 14.08.2022 г.; настъпило на 26.12.2021 г., около 20:15 часа, в село *, ул. „*" пред № 3, ПТП между лек автомобил марка и модел „*", с per.

№ *, и лек автомобил марка и модел „*", с per. № *, управляван от *.; че ответникът е заплатил първоначално обезщетение от 338,58 лева; че по гр.д.

№ 6997/2022 г. по описа на Районен съд - *, 30 състав, ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата в размер на 20 лева - частичен иск от общо 1 039,62 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени 3 вреди на лек автомобил марка и модел „*", с per. № *.

Съгласно разрешението, дадено в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В този смисъл, като ненуждаещи се от доказване в настоящото производство съдът е отделил всички елементи от фактическия състав, посочен по-горе, с изключение на размера на причинените на автомобила вреди, който следва да бъде доказан от ищ цата в настоящото производство.

С оглед наведеното за първи път в настоящото производство възражение от ответника за съпричиняване от 50 % от ищцата за настъпване на събитието следва да се посочи, че формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.

При изложената обвързваща сила на решението на вече водения частичен иск по отношение на правопораждащите факти се установяват материалноправните предпоставки на предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, поради което в полза на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение за същите. Следва да се разгледа спорния т въпрос за размера на дължимото обезщетение.

В тази връзка, по делото е изслушана и приета Съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице по която е установило, че на 26.12.2021 г., в село *, на ул. „*", *, управлявайки лек автомобил марка и модел „ *“, с per. № *, при маневра на заден ход блъска в задната част паркирания лек автомобил марка и модел „*“, с per. № *. При съпоставяне на уврежданията на лек автомобил „*“, с per. № * (описани от застрахователя при извършения оглед на автомобила), експертизата счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване на ПТП е пряк контакт между две превозни средства, докато едното е в паркирано състояние, а другото превозно средство извършва маневра движение на заден ход. Уврежданията, които са установени по автомобила при извършения оглед от представител на застрахователя и описани подробно в представения опис, са в зоната на удара и при съпоставяне механизма на произшествието и установеното увреждане става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил марка и модел „*“, с per. № *, и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.

Общата стойност на щетите на автомобила, като се определи стойността на ремонта по средни пазарни цени към датата на произшествието, като при изчисляване на средната пазарна цена на труда се използва цената предлагана 4 в сервизи, отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно: да притежават европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, както и сервизи, непритежаващи европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, е в размер на 1 185,81 лева.

Съдът намира, че следва да даде вяра на експертното заключение, тъй като то е обосновано, компетентно дадено, както и изчерпателно и ясно отговаря на поставените въпроси.

При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под нормативно установените минимални размери. В практиката се приема, че под действителна следва да се приеме стойността без прилагане на коефициент на овехтяване. Деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, като за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Поради това, обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност носи отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.