Определение № 168 от 10.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 168 гр. Пловдив, 10.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-С.а като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20235000500201 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от С. С. В. против определение № 260017/13.02.2023 г., постановено по гр.д. № 2016/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – IІІ гр.с. ЖалБ.одателят твърди, че определението е незаконосъобразно и правно недопустимо по изложените в частната жалба съображения, поради което моли съда да го отмени и да се произнесе по същество по поставените от него въпроси.

Ответникът по частната жалба М. - С. счита, че тя е неоснователна, а изложените в нея съображения са неотносими към предмета на делото, поради което моли съда да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Ответникът по частната жалба П. на Р. не е взела становище по нея.

Частната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Гр.д. № 2016/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – IІІ гр.с. е било образувано по предявените от С. С. В. против П. и М. - София обективно 1 кумулативно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 000 лв., предявен като частичен иск от общо дължими 224 350 лв., ведно със законните последици. Ищецът твърди, че с постановление на РЗ „Б.“ – Пловдив на 18.09.2002 г. било образувано ДП № ЗМ **** г., което впоследствие с постановление № 6578/2002 г. на прокурор при О. п. - П. било преобразувано в ДП № ***** г. на ОСлС – Пловдив, като с протокол за претърсване и изземване от 19.09.2002 г. от бащината му къща в с. А., Ст.З. о. ул. Н. № ** било иззето авиационно имущество в особено големи размери, подробно описано в протокол, приложен по делото, и в приложението към уточняваща молба вх. № 26416/09.09.2019 г., които вещи били приобщени като веществени доказателства по досъдебното производство, а освен тях били иззети и техническата документация и паспортите на изделията с описание на начина на съхранение и срока им на годност. На ищеца било повдигнато обвинение за извършване на престъпления по чл. 234а от НК и чл.

309, ал. 1 от НК във вр. с чл. 93, т. 6 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, но с постановление № ***** г. на прокурор при Районна прокуратура - Пловдив наказателното производство срещу него било прекратено на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 от НПК. Това постановление обаче било изпратено на адрес, различен от постоянния адрес на ищеца, поради което той не могъл в едногодишен срок да потърси иззетите вещи и те неправилно били отнети в полза на Държавата с мотив, че в хода на досъдебното производство не било установено на кого принадлежат и не били потърсени в заноустановения едногодишен срок. В исковата молба се твърди също, че в продължение на 5 години В. бил лишен от възможността на работи и да напуска страната, загубил контрагентите си във всички авиационни заводи в България, както и с Министерство на отбраната, а сключените договори с Руската федерация, Индия и други държави пропаднали и той бил принуден да продаде камионите си, за да плаща неустойки по договорите.

Всичко това довело ищеца до остър емоционален и психически срив, загуба на концентрация и ориентация, чувство за вина и безпомощност, понижена самооценка, умора при незначително физическо усилие, трайно безсъние, тъга и меланхолия, той не можел пълноценно да се грижи за себе си и за семейството си, ограничил до минимум социалните си контакти, усещал 2 постоянно напрежение и вътрешен дискомфорт, чувствал се заклеймен и в резултат на това трайно психическо състояние катастрофирал сериозно.

Вследствие на воденото наказателно производство ищецът претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността да реализира авиационно-техническото имущество, което било незаконно отнето от дома на родителите му, а самото имущество било унищожено поради неправилно съхранение и загуба на придружаващата го документация, които вреди са описани в таблица, приложена към уточнителна молба от 09.09.2019 г.

Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди солидарно двамата ответници да му заплатят обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди в посочените размери, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 19.09.2002 г. за обезщетението за имуществени вреди и от 26.04.2007 г. за обезщетението за неимуществени вреди. Претендира разноски.

Ответникът П. на Р. оспорва исковете като недопустими, доколкото спорът между страните бил разрешен с влязло в сила решение № 749/14.06.2017 г., постановено по гр.д. № 1608/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, и с влязло в сила решение № 2805/04.07.2012 г., постановено по гр.д. № 21474/2011 г. по описа на Пловдивския районен съд, поради което моли да бъде прекратено производството по настоящото дело на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК. Оспорва исковете и по същество по основание и размер. Прави възражение за погасителна давност, тъй като наказателното производство било прекратено през 2007 г.

Ответникът М. - С. оспорва предявените против него искове като недопустими, тъй като той не е процесуално и материалноправно легитимиран да отговаря по тях, доколкото претендираните от ищеца вреди не са резултат от административна дейност, свързана с упражняване на властнически правомощия от страна на МВР. Оспорва исковете и по същество по основание и размер, като счита, че претендираните обезщетения са прекомерно завишени. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Претендира разноски.

С влязло в сила определение № 562/27.03.2020 г. производството по делото е прекратено в частта по предявения от С. В. против П. и М. иск за солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение за неимуществени 3 вреди в размер на 20 000 лв., претърпени в резултат на воденото срещу ищеца ДП № ***** г. на ОСлС – Пловдив за престъпление по чл. 234а от НК и чл.

309, ал. 1 от НК във вр. с чл. 93, т. 6 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, прекратено с постановление № 6578/13.04.2007 г. на прокурор при Районна прокуратура - Пловдив, поради това, че спорът вече е разрешен с влязло в сила решение № 2805/04.07.2012 г., постановено по гр.д. № 21474/2011 г. по описа на Пловдивския районен съд.

Следователно след влизане в сила на посоченото определение предмет на делото е единствено предявеният от С. В. против П. и М. иск за солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 000 лв., предявен като частичен иск от общо дължими 224 350 лв., претърпени в резултат на воденото против него ДП № ***** г. на ОСлС – Пловдив и извършеното с протокол от 19.09.2002 г. от бащината му къща в с.

А., СтЗ. о. изземване на авиационно имущество в особено големи размери, както и техническата документация и паспортите на изделията, които впоследствие били отнети в полза на Държавата.

Не се спори между страните, а това се установява и от приложения към жалбата препис, че с влязло в сила на 15.05.2018 г. решение № 749/14.06.2017 г., постановено по гр.д. № 1608/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХV гр.с., е отхвърлен предявеният от С. С. В. против П. иск за заплащане на сумата 222 750 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление и неоснователно отнемане в полза на Държавата на иззети с протокол от 19.09.2002 г. движими вещи по сл.д. № ***** г. на ОСлС – Пловдив, прекратено с прокурорско постановление от 13.04.2007 г.

Предвид наличието на влязло в сила решение, с което спорът между С.

С. В. и П. е бил разрешен със сила на пресъдено нещо, и забраната по чл. 299, ал. 1 от ГПК спорът да бъде пререшаван, съдът намира, че обжалваното определение в частта, в която производството по делото е било прекратено по отношение на П. е правилно и в тази част следва да бъде потвърдено, а подадената против него частна жалба следва да бъде оставена без уважение в тази част.

Доколкото обаче в предходното производство не е участвало М., субективните предели на силата на пресъдено нещо на посоченото решение 4 не са се разпростряли върху този ответник, поради което по отношение на предявения от С. В. против него иск е неприложима разпоредбата на чл. 299 от ГПК и на това основание производството по отношение на М. не може да бъде прекратено.

Ако окръжният съд счита, че този иск е недопустим на друго основание, той следва да изложи мотиви за това, като евентуалното му ново прекратително определение ще подлежи на самостоятелно обжалване.

Не следва да бъдат обсъждани изложените от първоинстанционния съд и от ответника М на съображения, свързани с погасяване на задължението му поради изтичане на предвидения в закона давностен срок, доколкото наличието на този юридически факт води до неоснователност, а не до недопустимост на иска, поради което съдът следва да го обсъди в решението си по същество.

Предвид изложените мотиви следва да бъде отменено обжалваното определение в частта, в която е оставен без разглеждане предявеният от С. С.

В. против М. иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 000 лв., предявен като частичен от общо дължими 224 350 лв., претърпени в резултат на воденото срещу ищеца досъдебно производство, в частта, в която е прекратено производството по делото по отношение на този ответник, както и в частта, в която С. В. е осъден да заплати на М. 450 лв. юрисконсултско възнаграждение и на Държавата по сметка на Окръжен съд Пловдив 400 лв.разноски за съдебно-техническа експертиза, които разноски ще бъдат разпределени със съдебното решение по съществото на спора.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260017/13.02.2023 г., постановено по гр.д. № 2016/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – IІІ гр.с., в частта, в която е оставен без разглеждане предявеният от С. С. В. против М. иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 000 лв., предявен като частичен от общо дължими 224 350 лв., претърпени в резултат на воденото срещу него ДП № ***** г. на ОСлС – Пловдив и неоснователно отнемане в полза на Държавата на иззети с протокол от 19.09.2002 г. движими 5 вещи, в частта, в която е прекратено производството по делото по отношение на М., и в частта, в която С. С. В. е осъден да заплати на М. 450 лв. юрисконсултско възнаграждение и на Държавата по сметка на Окръжен съд Пловдив 400 лв.разноски за съдебно-техническа експертиза.

ВРЪЩА делото на същия състав на Пловдивския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по този иск.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С. С. В. от гр. П., Ж********, ЕГН ********** частна жалба вх. № 261102/27.02.2023 г. против определение № 260017/13.02.2023 г., постановено по гр.д. № 2016/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – IІІ гр.с., в частта, в която е оставен без разглеждане предявеният от С. С. В. против П. иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 000 лв., предявен като частичен от общо дължими 224 350 лв., претърпени в резултат на воденото срещу него ДП № ***** г. на ОСлС – Пловдив и неоснователно отнемане в полза на Държавата на иззети с протокол от 19.09.2002 г. движими вещи.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6