Решение № 275 от 03.06.2024, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Монтана, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря Б.ЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20231630101268 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 29, ал.1 от ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

Ищцата А. Г. Т., ЕГН **********, от ,,, чрез процесуалния си представител адвокат В. В., вписан в АК Монтана е предявила иск срещу Ю.

Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Монтана, ул.,,Св. Климент Охридски‘‘ № 4, ап.5 и А. М. А., ЕГН **********, от ,,, със следния петитум: да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде унищожена поради измама сделката, сключена на дата 31.03.2022 г. между А. Г. Т., ЕГН ********** и Ю. Г. А., ЕГН **********, с ,,, по описа на нотариус Б.

П.-нотариус с рег.№

599 на Нотариалната камара на Република

България, с район на действие- района на РС-Монтана, която сделка е вписана в Служба по вписванията- Монтана с вх. рег. № 1555/31.03.2022 г., за продажба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ,,,.3.10/четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет, точка, единадесет, точка, петстотин деветдесет и седем, точка, три, точка, десет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Монтана, одобрени със Заповед № 18-29/05.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект-29.03.2022 г., с адрес на имота гр.Монтана, бул.,,Трети март“ № 105, вх.А, ет.5, ап.10, разположен в сграда с идентификатор ,,, /четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет, точка, единадесет, точка, петстотин деветдесет и седем/ с предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, брой нива обекта- едно, с площ на имота от 59,47 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- ,,,.3.11, под обекта1 1,,,.3.7, над обекта- няма, ведно с прилежащите към обекта избено помещение с площ от 4 кв.м./четири квадратни метра/ и 4,94 %/четири цяло и деветдесет и четири стотни процента/ идеални части от правото на строеж върху терена, стар идентификатор- ***.

Претендира деловодни разноски.

В исковата молба си молба ищцата твърди следното:

В началото на 2022 г. ищцата споделила с ответника А., че има кредит от ,,БАНКА ДСК‘‘ЕАД, при което ответницата й заявила, че ще й помогне да върне заема, но при определено условие- че си заложи единственото жилище, описано по-горе. Ищцата се принудила да заложи жилището - нейно единствено и дарено от сина й, като ответницата й заявила, че ще й даде 10 000 лв. и ще я чака една-две години, докато върне парите и през това време няма да предприема никакви действия по отношение на жилището и ищцата ще си живее в него.

На 25.03.2022 г. отишли при нотариус Б. П. при което отв. А. дала първоначално на ищцата сумата от 5 000 лв. като и ответницата и нотариус П. й заявили, че си залага жилището, докато върне на Ю. Г. парите.

На дата 31.03.2022 г. ответницата заявила на ищцата, че е готова да й даде и другите 5 000 лв., но следва да отидат при нотариуса, за да е сигурна, че е подписала общо за сумата от 10 000 лв. Отишли при нотариуса П., като при подписването нотариуса заявил на ищцата, че вече е удостоверена сумата от 10 000 лв. и като върне тази сума вече няма да й бъде заложено жилището.

Ищцата твърди, че не са договаряли с ответницата никаква продажба на имот както и лихви помежду им.

На дата 29.09.2022 г. за пореден път ищцата настояла да върне на ответницата парите, за да е ясно, че заемът се връща черно на бяло, но тогава тя й вдигнала скандал и заявила, че веднага ще отидат при нотариуса П. за подписи и след това ще приключат отношенията помежду си като не дължат една на друга нищо повече за в бъдеще време. При нотариуса разговорът бил също в този смисъл и се подписали, че нямат никакви имуществени претенции помежду си за в бъдеще. Въпреки това като излезли от кантората ответницата й заявила, че й дължи около 100 000 лв. и ако не й ги върне до края на 2022 г. ще й вземе жилището. Ищцата поискала копие от подписаните документи, но нотариусът не й далказал, че ще ги даде след няколко дни. Освен това Ю. Г. поискала в банката да запише, че й връща 5 000 лв. като сума за предварителен договор от 25.03.2022 г. и повече няма да има претенции за жилището й.

Станал голям скандал и тези думи на ответницата я навели на мисълта, че са касае за измама, но въпреки това ищцата превела на ответницата 5 000 лв., тъй като въобще не е знаела, че са й дали предварителен договор за продажба на жилището й, и като казала на ответницата за извършения превод последната й казала, че това е само част от лихвата и тогава и в този момент ищцата вече била сигурна за измамата от страна на ответницата А..

2

Ищцата заявява, че въобще не е имала намерение да продава своето жилище, отрича да е била наясно със съдържанието на подписаните от нея документи, които не са й четени никога, като твърди, че била умишлено въведена в заблуждение от ответницата и нотариус Б. П. да сключил нотариалната сделка, по-скоро мислейки си, че са касае за заем.

Заявява, че имотът и се намира в централната част на град Монтана, че не е имала намерение да го продава, още повече, че много добре знае, че такива жилища струват много повече от 100 000 лв.

Ответницата Ю. Г. А. и А. М. А., двамата от град Монтана, първоначално представляващи от адвокати Ц. Д. и П. П., вписани в АК Монтана, в последствие и от адвокат Б. Ц., вписан в АК Монтана, вземат становище по иска.

С него оспорват изцяло иска като неоснователен.

Заявява, че в началото на 2022 годишна ищцата споделила, че има кредит и за да и се помогне да върне заема първоначално и предоставила 5 000 лв., после още 5 000 лв. В последствие заявила, че има нужда от още средства и така сключили предварителен договор за покупко-продажба на жилището на ищцата, като общо са и предоставени 60 000 лв., която Ц. е платена по банков път. В нотариалния акт има условие – купувачът да освободи процесното жилище на 30.09.2022 г. Това не е направено, освен това се поставят и условия, че след сделката пазарната Ц. на този тип имоти се била вдигнала и я изнудвала да и даде още пари – около 40 000 лв. категорично отрича твърдението за измама. Платена е изцяло сума, която е поискана от ищцата при сключването на сделката и същата се е съгласила, като е заявила недвусмислено волята си в официален документ – нотариален акт за покупко-продажба, със спазена форма и съдържание, без пороци.

Намира сделката за напълно легитимна, отрича като неверни твърдения на ищцата, изложени в исковата молба. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

С отговора е предявен и насрещен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД- неоснователно обогатяване с искане ищцата да бъде осъдена да заплати на отв. А. сумата от 1 200 лв.- обезщетение за ползването на процесното жилище след

22.11.2022г./когато е настъпил вещнопрехвърлителния ефект по сделката/, ведно със законната върху сумата от датата на подаване на насрещния иск до окончателното й изплащане.

Претендира деловодни разноски.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, която следваше да бъде изпълнена от вещото лице инж.С. Р., освободена от изпълнение на задачата поради невъзможността вещото лице да извърши оглед на имота, недопускана в него от ищцата.

Изискано е и приложено от РП-Монтана заверено копие от прокурорска преписка

№ 18 800-17-901/2023 г. по описа на РП3

Монтана.

С определение № 785 от 13.06.2023 година, на основание чл.389 ал.1 ГПК, във връзка с чл.397 ал.1 т.3 ГПК е допуснато обезпечение на предявения от ищцата иск, като е наложена обезпечителна мярка: Спиране висящо изпълнително дело № 20237470400039 по описа на ЧСИ при МОС Ани В.ева до приключване на производството с влязло в сила решение по настоящото дело.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

Няма спор между страните, че на 25.03.2022 година е сключен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот между страните, с нотариална заверка на подписите, удостоверено от нотариус Б. П., по силата на който са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на процесния имот, като продавача, в лицето на ищцата да прехвърли на купувача – първата ответница собствеността върху процесния недвижим имот. Владението върху имота е следвало да бъде предадено от продавача на купувача на 30.09.2022 г.

Договорена е Ц. за прехвърлянето на собствеността: 60 000 лв., от която сума 5 000 лв. са изплатено на продавача от купувача по банков път на 25.03.2022 г.; 5 000 лв. на 31.03.2022 г., а остатъкът от 50 000 лв. ще бъде изплатен по банков път от купувача на продавача при предаване на владението на имота, но не по-късно от 30.09.2022 г.

Освен това е договорен и срок, в който страните са се задължили да сключат окончателен договор – до 13.00 часа на 31.03.2022 г. в кантората на нотариус Б. П..

Няма спор, че на 31.03.2022 година е извършена сделката по покупкопродажба на недвижим имот, за което е съставен НА № 95, том І, рег.№ 1709, дело № 55 от 2022 година на нотариус Б. П.. В нотариалният акт е договорена продажната Ц. в размер на 60 000 лв., с уговорката за плащане на 5 000 лв. в дена на сделката по банков път и 50 000 лв.отново по банков път в срок до 30.09.2022 г.

С Анекс към предварителен договор от 29.09.2022 г., с нотариална заверка на подписите страните са приели удължаване срока за изплащане на остатъкът от продажната Ц. в размер на 50 000 лв. до 22.12.2022 г.

Сумата от 50 000 лв. е внесена по банковата сметка на А. Г. Т. от Ю. Г.

А. на 22.11.2022 г. с преводно нареждане за банков кредит.

Спорен е въпросът, унищожаема ли е сделката, сключена на 31.03.2022 г. поради измама от страна на ответника по отношение на ищеца, т.е, ищцата въведена ли е в заблуждение при сключване на договора за покупко-продажба на недвижимия си имот?

Съгласно нормата на чл. 29, ал. 1 от ЗЗД , измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да 4 го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. За да се установи измамата, следва да са налице следните елементи: да е сключена сделка; страната, която я е сключила да е в заблуждение; заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна или от трето лице и сделката да е сключена именно поради заблуждението. При измамата невярната представа не се отнася до съдържанието на сключения договор. При измамата страната съзнава напълно ясно какво е съдържанието на договора, който сключва, но тя действа под влияние на невярната представа, че последиците на така сключения договор няма да настъпят - съществуващото право няма да се измени или погаси или субективно право няма да възникне или няма да бъде упражнено, или ще настъпят други последици - страната ще получи още нещо или нещо друго. Фактическият състав на измамата изисква грешката в съзнанието на дееца да е предизвикана от недопустими твърдения на друго лице, относно неистински или премълчани истински факти.

Предмет на спора е действителността на правната сделка -покупкопродажба, за която е видно от нотариален акт № 95, том І, рег. № 1709, дело № 55 от 31.03.2022 година, че ищцата, А. Г. Т., продава на Ю. Г. А., ответник в процеса, своя собствен недвижим имот, подробно описан в нотариалния акт за договорена Ц., начин и срок на плащане, както и от кой момент владението върху имота ще бъде предадено на купувача. Към така създаденото правоотношение между страните съдът следва да обсъди предпоставките на измамата, като основание за унищожаемост и обоснове своите изводи.

От ангажираните по делото доказателства се установи следното:

Установи се от събраните в производството гласни доказателства, че ищцата и първата ответница са имали дългогодишно познанство и ищцата е помагала при обгрижването и гледането на майката на първата ответница в края на живота и, предвид старческата и възраст и заболявания, които е имала. При възникнала необходимост за кратко време да си осигури парични средства, ищцата е поискала такива от ответницата, като е установено по делото, че на 25.03.2022 г. и на 31.03.2022 година е получила от нея по 5 000 лв.