Решение № 109 от 20.02.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Силистра, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Н.Д. Г. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20233420100614 по описа за 2023 година

Ищецът „А1 България” ЕАД твърди, че между страните бил сключен рамков договор № 505656141 от 29.10.2019 г. за предоставяне на комплексна телефонна услуга за мобилен номер **********, както и договор от същата дата за продажба на изплащане на апарат Samsung A10 Bla+PH TTEC cl. За отчетния период от 07.11.2019 г. до 06.05.2020 г. ищецът предоставил на абоната си мобилни услуги по отношение на мобилен номер ********** на стойност 355,21 лв. с включен ДДС, които последният не му заплатил. Това дало основание на доставчика да начисли неустойка за предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната в размер от 137,49 лв., формирана на база три стандартни месечни такси, неустойка за предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната в размер от 62,97 лв., формирана на база отстъпка от цената за услуги, както и неустойка за прекратяване на договора по вина на абоната в размер на 166,12 лв., формирана на база направената отстъпка от цената на закупеното устройство. Отделно от това, ответникът не заплатил всички вноски по договора за продажба на изплащане, поради което ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи

-стойността на потребените мобилни услуги за периода от 07.11.2019 г. до 06.05.2020 г. в размер на 355,21 лв. с включен ДДС заедно със законна лихва върху тази сума за периода от 26.12.2019 г. до 09.12.2022 г. в размер на 100,72 лв.;

-неустойка за предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната в размер от 137,49 лв., формирана на база три стандартни месечни такси, неустойка за предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната в размер от 62,97 лв., формирана на база и отстъпка от цената за услуги, и неустойка за прекратяване на договора по вина на абоната в 1 размер на 166,12 лв., формирана на база направената отстъпка от цената на закупеното устройство, заедно със законна лихва върху тази сума за периода от 11.04.2020 г. до 09.12.2020 г. в размер на 99,08 лв.;

-неизплатената част от продажната цена по договора за продажба на изплащане от 29.10.2019 г. в размер на 99 лв., заедно със законна лихва върху тази сума за периода от 26.12.2019 г. до 09.12.2020 г. в размер на 25,96 лв.;

-както и законна лихва върху горните суми от 04.01.2023 г. до окончателното им плащане, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 11 по описа на СРС за 2023 г. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Е. З. Р. чрез назначения си по делото особен представител оспорва иска за установяване вземането на ищеца за неустойка за прекратяване на договора по вина на абоната с доводите, че мобилният оператор не е отправил изявление за разваляне на договора за мобилни услуги, което разваляне е предпоставка за начисляване на процесните неустойки, както и поради обстоятелството, че клаузите, в които те са уговорени, са неравноправни.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал.1 ЗЗД, чл.

309а, ал. 1 ТЗ, чл. 422 ГПК.

Въз основа на постъпило на 04.01.2023 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение РС – гр. С. е издал такава заповед на 05.01.2023 г. по ч.гр.д. № 11 по описа за 2023 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумата от 820.79 лв., дължима за ползвани и незаплатени електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане, сумата от 225.76 лв. – мораторна лихва за периода 26.12.2019 г. – 03.01.2023 г., както и сумата от 175 лв. – разноски за образуваното заповедно производство. Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното връчване на длъжника, в резултат на което в срока по чл.

415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.

От представения по делото договор от 29.10.2019 г. е видно, че на тази дата страните встъпили в договорни отношения с предмет предоставяне на мобилни услуги за телефонен номер ********** при тарифен план A1 One Unlimited 5XL с месечна абонаментна такса от 50,99 лв. с ДДС и срок на действие на договора 24 месеца. По делото са представени 6 бр. фактури, касаещи процесния период на ползване на далекосъобщителни услуги от 10.12.2019 г. до 26.05.2020 г., които обективират задължения към мобилния оператор на обща стойност 355,21 лв. с ДДС, като се отчете извършено доброволно плащане на задължението по фактура № 403114132 от 10.12.2019 г. на стойност 176,16 лв. (след което задължението намаляло до размера от 160,04 лв.) и отпадане на част от задължението по фактура № 409386661 от 10.04.2020 г. на стойност 54 лв. (според ищеца - извършено кредитиране в размер на 47,70 лв., така че размерът на задължението намалял до сумата от 6,30 лв.). Същевременно е видно, че фактура № 406251777 от 10.02.2020 г. на обща стойност 2

78,87 лв. обективира и такса за събиране на дължими суми в размер на 21,56 лв. без ДДС, която съдът счита, че не следва да се включва в общото задължение на абоната, тъй като не представлява цена за ползвани от него електронни услуги. От обозначението на тази такса е видно че тя има неустоечен характер, макар да не става ясно в коя договорна клауза същата е уговорена и какви са предпоставките за нейното начисляване, включително и конкретните такива, поради което съдът приема, че това вземане не е въведено като предмет на настоящото производство и не следва да се включва в общото задължение на ответника за потребени мобилни услуги – то произтича от различно основание, т.е. не представлява такса, свързана с ползването на услугите, предмет на договора от 29.10.2019 г. Поради изложените причини предявеният иск за установяване вземането на мобилния оператор за доставени електронни услуги по договора от 29.10.2019 г. за отчетния период от 07.11.2019 г. до 06.05.2020 г. следва да се уважи до размера от 329,34 лв., а за горницата – да се отхвърли като неоснователен. На основание чл. 27.1 от ОУ към договора абонатът дължи и законна лихва за периода на забавата която за периода от 27.12.2019 г. до 09.12.2022 г. възлиза на сумата от 93,60 лв.

Чрез представен по делото договор за продажба на изплащане на мобилно устройство от 29.10.2019 г. ищцовото дружество се е задължило да прехвърли собствеността върху устройство марка SAMSUNG А10 Bla+ PH TTEC cl срещу задължението на ответника да му заплати 23 бр. месечни вноски, считано от 06.12.2019 г., в размер на 4,50 лв. всяка. Тъй като срокът на договора за покупко-продажба на изплащане е изтекъл преди завеждането на исковата молба в съда, вноските се явяват при всички случаи изискуеми; същевременно ответникът не е заявил твърдения или представил доказателства за заплащане на дължимите суми, поради което искът за установяване вземането на ищеца за неизплатената част от цената на устройството в размер на 99 лв. следва да се уважи изцяло. На основание 309а, ал.

1 ТЗ върху това вземане следва да се начисли и законна лихва, която за периода от 26.12.2019 г. до 09.12.2020 г. съответства на посочената в исковата молба сума в размер на 25,96 лв.

В чл. 54.12 от ОУ към договора за мобилни услуги е уговорено, че договорът на абоната се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата в плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни, а според чл.

26.5 от ОУ плащането дължимите по правоотношението суми следва да се извърши в срок от 15 дни след издаването на фактурата. Първата неизплатена фактура по договора е фактура № 403114132 от 10.12.2019 г., която е следвало да се погаси в срок до 27.12.2019 г.

(при прилагане на чл. 72, ал. 2 ЗЗД); периодът от 124 дни след тази дата изтича на 29.04.2020 г., поради което по силата на чл. 54.12 от ОУ към договора същият следва да се счита прекратен, считано от 30.04.2020 г. Чл. 87, ал. 1 ЗЗД гласи, че когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Съдът споделя становището на ищеца, че тази законова норма в частта относно необходимостта 3 от предоставяне на срок за доброволно изпълнение има диспозитивен характер (в този смисъл цитираната от ищеца съдебна практика – решение № 202 от 26.07.2012 г. погр.д. № 1145/2011 г. на ВКС, 3-то г.о., както и правната теория – „Облигационно право, книга първа“ на А. К. и „Прекратяване на договора“ на З. Т.), поради което е допустимо страните да уговорят автоматично прекратяване на договора при настъпване на конкретен случай на неизпълнение. В настоящия случай това е сторено, тъй като ответникът се е съгласил с общите условия на мобилния оператор, регулиращи правоотношението му с него, като съдът не установява основания за неравноправност на клаузата на чл. 54.12 от тези ОУ съобразно критериите на чл. 143, ал. 2 ЗЗП и не счита, че тази клауза води до възникване на каквато и да е форма на неравновесие между правата и задълженията на страните, при положение че забавата на потребителя, явяваща се условие за автоматичното прекратяване на договора, е с достатъчна продължителност, така че той да има реална възможност да изпълни паричните си задължения и да запази договорната си връзка с доставчика на мобилни услуги.

В договора за мобилни услуги се съдържа клауза за начисляване на неустойка при предсрочното му прекратяване по вина или инициатива на абоната, формирана на база трикратния размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка. В допълнение абонатът дължи и част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси и от пазарните цени на крайните устройства, предоставени чрез договор за продажба на изплащане, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. В конкретния случай стойността на месечната абонаментна такса на ответника, уговорена за целия срок на договора, възлиза на 50,99 лв. с ДДС като в този си размер тя е квалифицирана като промоционална, докато стандартната месечна такса е в размер на 54,99 лв. с ДДС. Според чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител , е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 1 до 20 се съдържа неизчерпателен списък на видовете неравноправни договорни клаузи, измежду които попадат и клаузите, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП). Казаното сочи, че търсените от ищеца неустойки по договора в размер на три стандартни месечни такси и стойността на ползваните отстъпки са формирани на по – висока база от съгласуваната абонаментна такса по договорите за електронни услуги, т.е. тези неустойки не са обвързани с реалната престация на потребителя, уговорена за целия срок на договорите, а с един завишен размер, който не е регулирал отношенията между страните и не е бил предмет на съгласуване между тях. Ако като критерий за дефиниране на евентуалните вреди на доставчика от прекратяването на договора се приеме сборът на определен брой неполучени абонаментни такси, уговарянето на неустойка, базирана на един нереален, но по - висок размер на таксите, задължава потребителя да търпи необосновано висока санкция за неизпълнение на задълженията си, което сочи на реализиране хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, като се съобрази и невъзможността на потребителя да влияе върху съдържанието на неустоечната 4 клауза. Освен че отстъпката от цената на абонаментния план (която той не дължи при нормално развитие на правоотношението през целия срок на договора) е включена при формирана на дължимата от него неустойка, базирана на база три стандартни месечни такси, същата се претендира и под формата на неустойка, базирана на стойността на тази отстъпка до края на срока на договора, с което въведената за потребителя санкция допълнително се завишава със суми, които той не би дължал на своя съконтрахент дори срещу получаване на уговорената услуга. Казаното сочи, че изначално недължимата от абоната отстъпка се оказва измерител на отговорността му при прекратяване на договора, като от една страна участва при определяне на неустойката от три стандартни месечни такси, а от друга (т.е. втори път) при определяне на неустойката, формирана от отстъпките от абонаментния план до края на срока на договора. Съдът приема, че този подход на доставчика води до прекомерно завишаване отговорността на неговия клиент, тъй като претендираните спрямо него неустойки не съответстват на реалния размер на задължението му и следователно нямат за цел да компенсират пропуснатите ползи на мобилния оператор, а да му осигурят облага, която надхвърля тяхната действителна стойност. Чл. 146, ал. 1 ЗЗП прогласява нищожността на неравноправните клаузи, които не са уговорени индивидуално, поради което съдът счита, че произтичащите от тях вземания - неустойка за предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната в размер от 137,49 лв., формирана на база три стандартни месечни такси и неустойка за предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната в размер от 62,97 лв., формирана на база отстъпка от цената за предоставените услуги, не се дължат и иска за признаване на тяхното съществуване следва да се остави без уважение.