Решение № 165 от 11.11.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Варна, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Диана В. Джамбазова

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20223000500272 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на М. П. Ж., чрез адв. М. И. против решение № 407/01.04.2022г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2871/2021г., с което ответницата А. И. Ж., ЕГН ********** е поставена под ограничено запрещение, на основание чл.5 ЗЛС.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че ответницата страда от душевно заболяване, не е критична към същото и не може да се грижи за себе си. С оглед на това се счита, че направеният от съда извод за поставянето й под ограничено запрещение, вместо под пълно, в каквато насока е искането на въззивницата, е неправилен и необоснован. В подкрепа на това се сочи, че към настоящия момент А. Ж. отново е хоспитализирана. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на иска за поставянето й под пълно запрещение.

В о.с.з. жалбата се поддържа.

В срока по чл.267 ГПК не е постъпил отговор от ответната страна въззиваемата А. Ж.. Същата не е изразила становище при разглеждане на 1 жалбата в о.с.з.

Контролиращата страна – ОП – Варна също не е депозирала отговор. В с.з., чрез прокурор от АП – Варна изразява становище за основателност на въззивната жалба.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

ОС - Варна се е произнесъл по предявен от въззивницата М. П. Ж. против А. И. Ж. иск с правно основание чл.5 ЗЛС.

В исковата си молба въззивницата е изложила твърдения, че въззиваемата е нейна дъщеря, която страда от психично заболяване – параноидна шизофрения, в резултат на което не е в състояние сама да се грижи за себе си и разумно да ръководи постъпките си. Сочи се, че по този повод многократно е постъпвала на лечение, като това е ставало принудително, със съдействието на полицията, както и по реда на ЗЗ. Твърди се още, че същата отказва да приеме заболяването си, след изписването от болница преустановява приема на лекарства, което води до ново влошаване на състоянието й – не спи, не се храни, бяга от дома си, става агресивна към близките си и околните. С оглед на това е поискано и поставянето й под пълно запращение.

В срока по чл.131 ГПК не е подаден отговор. В с.з. пред първоинстанционния съд А. Ж. е оспорила иска като счита, че не са налице основания за поставянето й под запрещение.

Представителят на ОП - Варна е изразил становище за наличието на предпоставки за поставянето й под ограничено запрещение.

По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, дадените по реда на чл.337 ГПК обяснения от въззиваемата и като съобрази приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззиваемата А. Ж. е дъщеря на въззивницата, което обстоятелство легитимира последната да иска поставянето й под запрещение при наличието на изискуемите се по чл.5 ЗЛС предпоставки - лицето да страда от слабоумие или душевна болест /т.нар. медицински критерий/, в резултат на което да не може да се грижи за себе си /т.нар. юридически критерий/.

Наличието на първия от посочените критерии е безспорно установен по делото. Видно от представената медицинска документация и заключението на в.л. по проведената в настоящата инстанция СПЕ, кредитирано като обективно и компетентно, е че въззиваемата страда от параноидна шизофрения, халюцинаторно-пароноиден синдром, която диагноза е поставена в стационарни условия през м.02.2018г. Именно тогава е и първата хоспитализация на Ж. в психатрична болница «Проф. Н. Шипковенски» София, където е била преведена по спешност от екип на ЦСМП, след намирането й да се разхожда гола, в неадекватно състояние, повтаряйки «Аз съм Господ». В последващите епикризи, в анамнезата е посочено, че промените в психичното й състояние датират от 2017г.

По своята същност шизофренията е психично заболяване, засягащо 2 мисловната, емоционалната и волевата сфера, нарушено е преживяването за индивидуалност, единство и цялостност на психичните преживявания. В резултат на това поведението на болния става несъответно, променя се социалната му адаптация, придава се особен смисъл и съществено значение на несъществени страни на различни явления и събития от ежедневието, измествайки техните основни и съществени белези, в резултат на което мисленето става паралогично и неясно за околните. Клиничното протичане на заболяването показва разнообразие по отношение на симптомите, както и различни фази /светли и психотични периоди/ и степени на развитие. Именно степеннта на развитие и хода на протичане се явяват относими към втория релевантен критерий – доколко в резултат на това заболяване болният е възпрепятстван да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи същите, което обстоятелство да обоснове извода за необходимост от защита интереса на лицето чрез ограничаване на неговата дееспособност.

При преценката за наличието на тази предпоставка следва да се изходи и от възприетото в константната съдебна практика разбиране по приложението на чл.5 ЗЛС в контекста на чл.12 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, ратифицирана от РБ /ДВ бр.37/2012г./, а именно, че защита на увреденото лице ще се даде, когато неизбежните ограничения, свързани със запрещението, не водят до неоправдано посегателство върху основни конституционни права на лицето, а с ограничението се цели недопускането на такива правни действия, които могат да накърнят интересите на поставения под запрещение, или на трети лица, или на обществото, поради което правилата на чл. 5 ЗЛС следва да се тълкуват стеснително и единствено по начин, който изпълнява конституционното изискване да се даде засилена защита на правата на хората с психически увреждания /решение № 226/2016г. по гр.д. № 4922/2015г. на ВКС; мотиви в решение на КС № 12/2014г. по к.д. № 10/2014г./.

От приетите по делото епикризи се установява, че в периода от първата хоспитализация през 2018г. до датата на предявяване на исковата молба /м.ноември 2021г./ въззимаемата е била многократно настанявана за болнично лечение, при това за последните две години през сравнително кратки интервали след предходното изписване – напр. след престоя м.02 – м.03.2020г. е отново е постъпила през м.08.2020г.; след престоя м.07 – м.08.2021г., в края на м.09.2020г. отново е хоспитализирана; в хода на първоинстанционното производство също е била на лечение /м.02 – м.03.2022г./, както и през м.06 – м.07.2022г.

Видно от коментираните епикризи хоспитализациите са в лечебни заведения в различни населени места /София, Варна, Пловдив/ и обусловени от нейно неадекватно и агресивно поведение, халюцинации и налудни изживявания, двукратно е настанявана по и реда на Закона за здравето.

Съгласно показанията на разпитания св.И.Ж. – баща на въззиваемата, дъщеря му вярва, че ще се излекува по „духовен път“, по повод на което давала пари на екстрасенс, като я изпишат от болница спира да пие лекарствата си, тогава и бяга от вкъщи, става агресивна, не спи в продължение на дни, налагало им се да я прибират от София, а последно и от 3

Пловдив, където заживяла със свой приятел, но и там се влошила и приета в болница.

Липсата на критичност към заболяването ясно се откроява и при проведеното по реда на чл.337 ГПК изслушване на въззиваемата. Макар и ориентирана за място, време и личност, същата на споделя за необходимост от лечение /“отива от време на време на психиатър, защото има нужда от почивка, а не да се лекува“/, сочи, че буйства, защото е неразбирана от родителите си.

Горното се потвърждава и от заключението на вещото лице д-р К..

Според същото въззиваемата няма изградено съзнание за психично заболяване, което в последните години е с непрекъснат ход на протичане. С оглед на това и въз основа на проведеното непосредствено освидетелстване, вещото лице намира, че са налице данни за психотично променени психични функции - възприятия, мислене, оценка на фактите и събитията от действителността, болестни интерпретации, които рефлектират в неадекватно и дезорганизирано поведение. Психопатологичните й симптоми нарушават значително социалното й функциониране. Въззиваемата не съумява да организира ежедневието и бита си, няма запазена автономност, няма способности за съобразяване и избор на поведение в житейски ситуации с различна сложност. В резултат на така установеното, вещото лице дава заключение, че А. Ж. не може да се грижи пълноценно за своите работи и да защитава интересите си, и е със загубени базисни психични годности да взема решения по смисъла на чл.5 ЗЛС.

Съвкупната преценка на всички тези констатации – липса на критичност към заболяването, неговия непрекъснат ход на протичане с чести хоспитализации и проявление на симптоматиката, характеризираща се не само с налудни мисли, но и агресивно поведение спрямо близките и околните, честата смяна на местоживеенето, вкл. и в други населени места, където не би могла да разчита на подкрепата на родителите си, както и даденото от вещото лице заключение за невъзможност за самостоятелно организиране на ежедневието и липсата на способности пълноценно да се справя в различни житейски ситуации, обуславят извода на съда, че интересът на въззиваемата ще бъде охранен в най-пълна степен, ако същата бъде поставена под пълно запрещение.

С оглед различните правни изводи по съществото на спора, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което въззиваемата А. Ж. бъде поставена под пълно запрещение.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 407/01.04.2022г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2871/2021г., с което А. И. Ж., ЕГН ********** е поставена под ограничено запрещение, на основание чл.5 ЗЛС И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

4

ПОСТАВЯ А. И. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ,л.“Кокиче“ № 9, ет.2, ап.2 под ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ, на основание чл.5 ЗЛС.

След влизане на решението в сила, препис от същото следва да изпрати на Органа по настойничество и попечителство при Община Варна, на основание чл.338, ал.3 ГПК.

Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните и АпП - Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5