Решение № 243 от 12.11.2019, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Поморие, 12.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ : Димитър Димитров при участието на секретаря Валентина

Атанасова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 554 описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба от В.Т.А. ***, чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв. Б.В., против „Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация – Вита” ЕООД гр.Велинград („МБПЛР – Вита”), представлявано от управителя и „Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация – Вита” ЕООД – клон Поморие, гр.Поморие („МБПЛР – Вита” – Поморие), представляван от управителя.

Ищцата твърди, че е работила по безсрочен трудов № 6/03.07.2017 г. на длъжност „експерт човешки ресурси” в „МБПЛР – Вита” – Поморие.

Сочи, че с допълнително споразумения от 11.08.2017 г. към трудовия договор възнаграждението ѝ е било увеличено на 700 лв., а с допълнително споразумение от 02.01.2019 г. заеманата длъжност променена на „служител човешки ресурси”, предизвестието за прекратяване на трудовия договора уговорено на 3 месеца, а размерът на платения годищен отпуск увеличен на 28 дни. С допълнително споразумение от 28.03.2019 г. размерът на трудовото ѝ възнаграждение е увеличен на 800 лв.

Твърди, че със заповед

№ 33/02.07.2019 г. управителя на „МБПЛР – Вита”, считано от 03.07.2019 г., на основание чл. 328, ал. 1, поради съкращаване на щата, трудовото ѝ правоотношение било прекратено.

Заявява становище, че заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение е незаконосъобразна, тъй като в случая не е налице реално проявление на хипотезата на чл. 328, ал.

1, т.2, предложение второ от КТ, поради това, че съкращаването на щата е фиктивно, а не реално.

Твърди, че вменените ѝ с длъжностната характеристика задължения се изпълняват от други служители на работодателя и не са отпаднали, че функциите на длъжността, които е изпълнявала, определени с длъжностната и характеристика продължават да съществуват и фактически е налице само формално, а не реално съкращаване на заеманата от ищцата длъжност, поради което уволнението ѝ се явява незаконно.

Заявява и становище, че за работодателя е съществувало задължение да проведе подбор по смисъла на чл. 329 от КТ, което последния не сторил и което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнението.

Сочи, че в заповедта за прекратявяне на трудовия договор не е вписан номер и дата на решението на управителния орган на работодателя, с което е взето решение за уволнението, не са вписани и номер и дата на решението за извършване на подбор или с констатация, че не се налага извършване на подбор и номер и дата на заповед за назначаване на комисия за подбор, които документи освен, че не са вписани не са и представени на ищцата, което според нея е липса на съществен, задължителен реквизит на заповедта за уволнение с оглед осъществяването на правото на ефективна защита срещу уволнението.

Твърди се също така от ищцата, че не ѝ връчвано предизвестие за прекратяване на трудовия договор и не ѝ е заплатено обезщетение за неспазено предизвестие от 3 месеца, съгласно договореното с работодателя, същото в размер 2448 лв., както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 12 дни в размер 466.29 лв.

Предявява претенции за признаване на уволнението, извършено със заповед

№ 33/02.07.2019 г., на управителя на първия ответник, за незаконно и за отмяната му като такова, за възстановяване на ищцата на предишната ѝ работа при ответника на длъжност „Служител човешки ресурси”, за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер 4 896 лв., за оставането ѝ без работа поради уволнението, в размер на брутното ѝ трудово възнаграждение за период от шест месеца, считано от 03.07.2019 г. до 03.01.2020 г., за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер 2 448 лв., за неспазено предизвестие, както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер 466.29 лв. за 12 дни неизползван платен годишен отпуск за текущата календарна година.

Претендира и направените от нея разноски по делото.

Правното основание на предявените искове е чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, последният във вр.с чл.225, ал.1 КТ, чл.220, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е изпратен на ответника, който в срока по чл.131, ал.1 ГПК, чрез пълномощник, е подал отговор и е представил доказателства.

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и моли съдът да ги отхвърли като такива изцяло.

Не оспорва, че ищцата е била назначена на длъжност „експерт човешки ресурси” по трудов договор № 6/03.07.2017 г. на основание чл. 67, ал. 1, вр. с чл.70 от КТ, с шест месечен срок на изпитване в „МБПЛР – Вита” – Поморие, че с допълнително от 02.01.2019 г. трудовото правоотношение е изменено от срочно в безсрочно, както и не оспорва изменението на размера на основното трудово възнаграждение на ищцата и обстоятелството, че същата е преназначена на длъжност „служител човешки ресурси”, както и че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 33/02.07.2019 г.

Твърди, че съкращаването на щата е реално, като списъчният състав на дружеството от 97 бройки е намален на 95, сред които длъжността „служител човешки ресурси” не съществува.

Сочи, че тъй като е съкратена единствена щатна бройка, за работодателя няма задължение за подбор.

Твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от правоимащо лице, тъй като съгласно Търговския закон, управителен орган на еднолично дружество с ограничена отговорност е едноличният собственик на капитала. Сочи, че „МБПЛР – Вита” – Поморие е дружество със 100 % държавно участие на капитала, едноличен негов собственик е Министъра на отбраната, който с договор за управление № ТД-8/08.06.2016 г. е възложил в правомощия на управителя да утвърждава структурата и щата на дружеството. Застъпва становище, че дори да не е обективирано в писмена форма, решението на управителя за съкращаване на щата, с издаването на процесната заповед № 33/2019 г., съгласно правомощията му дадени от едноличния собственик на капитала, е ясна волята му за намаляване на числения състав на дружеството, като решението кои длъжности да бъдат съкратени се вземат от работодателя и са въпрос на управленска целесъобразност.

Изразява становище, че преценка на работодателя е дали предизвестието да се отработи или да изплати обезщетение за неспазено предизвестие и твърди, че на ищцата се изплатени обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ, за неизползван платен годишен отпуск в размер на 12 работни дни и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ.

С протоколно определение на съда от 02.10.2019 г., производството е прекратено по отношение на претенциите на ищцата за осъждане на ответника да ѝ заплати обезщетение в размер 2 448 лв., за неспазено предизвестие, както и за осъждане на ответника да ѝ обезщетение в размер 466.29 лв., за 12 дни неизползван платен годишен отпуск.

В съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощника си, която поддържа предявените претенции за признаване на уволнението за незаконно и за отмяната му като такова, за възстановяване на ищцата на предишната ѝ работа и за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер 4 896 лв., за оставането ѝ без работа поради уволнението.

Ответникът в съдебно заседание също се представлява от пълномощника си, поддържа отговора и застъпените с него становища.

За да се произнесе по така поставените за решаване правни спорове съдът взе предвид следното.

Не се спори между страните, а и се установява безспорно от представения заверен препис от трудов договор № 6/03.07.2017 г. (л.11 от делото), сключен между ищцата, от една страна като работник/–служител и ответника „МБПЛР – Вита” – Поморие ОП, от друга страна, като работодател, че от 03.07.2017 г., ищеца е била в трудови правоотношения с ответника, на длъжност „експерт човешки ресурси”, с код по НКПД 24236008, включваща отговорностите, изброени в длъжностната характеристика към договора. Видно от договора същият е със срок за изпитване до 6 месеца, работното време 8 часа дневно, основен платен годишен отпуск 20 дни, трудовото възнаграждение 600 лв., както и възнаграждение за продължителна работа от 1% годишно.

Не се спори също така, а и се установява от представените преписи от допълнително споразумения към трудовия договор № 45/11.08.2017 г. (л.12) и № 6/02.01.2019 г., трудовото възнаграждение на ищцата е било увеличено до 800 лв., а заеманата длъжност променена на „служител човешки ресурси”.

По делото е представена длъжностната характеристика на длъжността „служител човешки ресурси” (л.16-18), в която по т.1 до 29 подробно са пофункциите, задълженията, правата и правомощията за длъжността.

По делото е представен заверен препис от щатно-длъжностно разписание на персонала на „МБПЛР – Вита” – Поморие, в сила от 01.05.2019 г. (л.34-38), в позиция 4.1.1 от което е посочена длъжността на ищцата, а в позиция 4.1.2 е посочена длъжността „деловодител”. Съгласно разписанието персоналът в дружеството е от 97 души.

Представен е и заверен препис от щатно-длъжностно разписание на персонала на „МБПЛР

– Вита” – Поморие, в сила от 02.07.2019 г. (л.39-43), в което длъжността на ищцата не фигурира, а в позиция 4.1.1 е посочена длъжността „деловодител и човешки ресурси”.

Съгласно това разписание персоналът в дружеството е от 95 души.

И двете щатни разписания са утвърдени от управителя на дружеството.

Представен е и договор за възлагане на управление на ЕООД

„МБПЛР – Вита” № ТД-8/08.06.2016 г. (л.46-49), сключен между едноличния собственик на капитала на дружеството от една страна и управител от друга, съгласно чл.13 от който управителят утвърждава структурата и щата на дружеството.

Не се спори, че с процесната заповед № 33/02.07.2019 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, поради съкращаване на щата, трудовото правоотношение на ищцата е прекратено.

При така установената фактическа обстановка съдът прие следните правни изводи.

Трудовите правоотношения на ищцата са прекратени на основание чл. 328, ал.

1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата.

Както съдът е указал в доклада на делото по чл.146 ГПК, доказването на законността на уволнението, т.е. наличието на основанието, посочено в заповедта за уволнение е в тежест на работодателя-ответник.

По отношение на спорните въпроси дали е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – съкращаване в щата и следвало ли е да се извърши подбор от работодателя, съдът намира следното.

Съкращаването на щата на предприятието може да бъде извършено в различни форми, една от които е премахването на определена длъжност без да са отпаднали трудовите й функции, които се разпределят за изпълнение между други длъжности. Трудовите функции на съкратената длъжност се прибавят към тези на други длъжности, чиито основни трудови задължения, следващи от естеството на длъжността се запазват. При такава хипотеза на съкращаване на щата, работодателят разполага с правото да извърши подбор по чл.329, ал.1 КТ, между изпълняващия съкратената длъжност и работник, чиято длъжност не се съкращава, за да остави на работа този, който има по-висока квалификация и работи по-добре, но извършването на подбор е негово право, а не задължение, тъй като липсва идентичност между съкратената длъжност и тези, към които са преминали трудовите й функции – Решение № 238/09.07.2012 г. по гр. д. № 1458/2010 г., IV г. о., ГК на ВКС.

Предвид посочената съдебна практика, след като от доказателствата по делото се установява, че трудовият договор с ищцата е прекратен след реално съкращаване на щатната бройка за заеманата длъжност, която е била единствена по щата на предприятието, за работодателя не е възникнало задължение за извършване на подбор, поради което уволнението не е незаконно на това основание.

Уволнението не е незаконно поради липса на решение на управителния орган на работодателя за същото.