Решение № 448 от 16.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. Пловдив, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20255300500584 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Х. Н. К. от гр.Пловдив, чрез адв.Г. Ч. от АК Пловдив срещу решение № 317/09.10.2024г. по гр.д. № 641/2022г. на РС Карлово, 2 гр.с., с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявения иск с правно основание чл.17 ал.1, вр. с чл.26 ал.2, предл.5-то от ЗЗД, предявен от Х. Н. К., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, съдебен адрес: ***, чрез пълномощниците й адвокат Г. Ч. и адв. А. В. С. против 1/ П. Д.

К., ЕГН **********, постоянен адрес: ***; 2/ Й. Д. К., ЕГН **********, адрес:

*** и 3/ Г.П. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: *** да бъде да признато за установено спрямо ответниците привидността на дарението обективирано в нот. акт № ***/***г., том ***, peг. № ***, дело ***/***г. на нотариус Т.Р., по силата на който ответникът Г.П. Д. е прехвърлил на ответника П. Д. К. 1/36 идеални части от следния недвижим имот: дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 1 420 кв.м., находящо се в ***, съставляващо УПИ ****** от кв. *** по регулационния план на населеното място, одобрен със Заповед № ***/***г., при граници на дворното място: улица, УПИ ***зеленина и УПИ ***-***; ведно с построените върху него масивна 1 жилищна сграда с едно избено помещение и шест стаи, тоалетна и баня, работно помещение, две складови помещения и полумасивна жилищна сграда, състояща се от три стаи, и ведно с всички други подобрения и приращения в имота, и това, че същото дарение прикрива покупко-продажба на 1/36 ид. части от недвижимия имот.

Решението се обжалва изцяло като неправилно. Сочи се, че съдът неправилно в своите мотиви е приел, че в случая се касае за опровергаване съдържанието на официален удостоверителен документ, какъвто е нотариалният акт, който се ползва с материална доказателствена сила. Сочи се, че това противоречи на константната практика на Върховен касационен съд, като се сочи решение по гр.д. № 3438/2016 г. на Върховен касационен съд, ІІ гр. отделение. Сочи се, че не са правилни изводите на Районен съд - Карлово за предмета на доказване и значението на отразяванията в нотариалния акт.

Сочи се, че Районен съд - Карлово неправилно е отказал да съобрази признание в отговора на исковата молба от ответника Д., че е постигнато общо съгласие между него и П. К. за разпореждане с всички притежавани идеални части от съсобствения имот. Сочи се, че е нарушен чл.175 от ГПК, като е следвало да се приемат тези признания като неизгодни факти, признати от страните. Сочи се, че съдът неправилно и некоретно е кредитирал показанията на свидетелката А.Н.. Сочи се, че съдът не е анализирал, че не са доказани в хода на делото твърденията на ответниците за извършване на предвидените строителни услуги от К. в имоти на Д.. Също се сочи, че Районен съд Карлово не е отчел значението на бележка със саморъчно изписване на продажна цена за всеки дял на съсобствениците, съставена от ответника К. и се сочи, че неправилно съдът е обосновал изводите си на показанията на нотариус Т.Р., тъй като те не предоставят информация относно действителната воля на страните по изповядваните при него сделки, а изразяват само формално изразената вола на страните, отразена в нотариалния акт. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендират се разноските по делото.

Постъпил е отговор по въззивната жалба от П. К., чрез адв.П.-К., с който жалбата се намира за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Иска се потвърждаване на решението. Претендират се разноските във въззивната жалба.

2

По делото е постъпила и частна жалба от Х. К. против определение №45/14.01.2025г., с което по реда на чл.248 от ГПК е оставена без уважение молбата на жалбоподателката К. в частта относно разноските. Сочи се, че определението е неправилно като съдът не се е съобразил с критерии за оценка на съразмерността на депозираното възнаграждение за адвокат, а именно величината на защитавания интерес по делото, като се сочи, че предмет на настоящото производство, според определението на съда, е само 1/3 от притежаваните от Д. права в имота или интереса на спора възлиза на 778 лв., като сумата от 1680 лв. е явно несправедлива спрямо правния интерес по спора. Иска се намаляване на размера на адвокатското възнаграждение до 400 лв.

В срок е постъпил писмен отговор от П. и Й. К. срещу частната жалба, която се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на определението След постановяване на обжалвания съдебен акт с определение от 19.11.2024г. /л.350/ РС Карлово е конституирал като ответници по делото на мястото на починалия Г. Д. наследниците му по закон – С. Т. Д. и П. Г. Д.. От тях двамата по делото е постъпила молба – становище, с която оспорват въззивната жалба и искат потвърждаване на съдебното решение, претендират разноски по делото.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

По делото пред РС Карлово е доказано, че видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и давност № ***от ***г., том***, дело № ***/***г. на Карловски районен съдия и удостоверения за наследници, че ищцата Х. К. е съсобственик на процесния недвижим имот: дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 1420 кв. м., находящо се в ***, съставляващо УПИ ***-*** от кв. *** по регулационния план на 3 населеното място, одобрен със Заповед № ***/*** г., при граници на дворното място: улица, УПИ ***-зеленина и УПИ ***-***, ведно с построените върху него масивна жилищна сграда с едно избено помещение и шест стаи, тоалетна и баня, работно помещение, две складови помещения и полумасивна жилищна сграда, състояща се от три стаи, и ведно с всички други подобрения и приращения в имота.

От нотариално дело № ***/***г. на нотариус Т.Р., с район на действие Карловски съдебен район, е видно, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №*** от ***г., том ***, peг. № ***, вписан с дв. вх. № ***, вх. рег. № *** от ***г., акт № ***, том ***, дело № ***/***г. на Служба по вписванията-Карлово ответникът Г.П. Д. е дарил на ответника П. Д. К. собствените си 1/36 идеални части от недвижимия имот.

От нотариално дело № ***/***г. на нотариус Т.Р., с район на действие Карловски съдебен район, от което се установява, че с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***от ***г., том ***, peг. № ***, вписан с дв. вх. № ***, вх. рег. № ***от ***г., акт № ***, том ***, дело № ***/***г. на Служба по вписваниятаКарлово, Г.П. Д. е прехвърлил на ответника П. Д. К. всички останали притежавани от него 2/36 идеални части от процесния недвижим имот, а другите съсобственици – Ц.Р. Д., М.Р.Ч., И.Р.М. и Г. Д.Й. са прехвърлили на П. Д. К. всички притежавани от тях общо 6/36 идеални части от имота срещу продажна цена от 7000 лева.

Основателно е възражението на жалбоподателката Х. К., че неправилно в своите мотиви РС Карлово е приел, че в случая се касае за опровергаване съдържанието на официален удостоверителен документ, какъвто е нотариалният акт, който се ползва с материална доказателствена сила. Сочи се от жалбоподателката К., че това противоречи на константната практика на Върховен касационен съд, като се сочи решение по гр.д. № 3438/2016 г. на Върховен касационен съд, ІІ гр. отделение. Тук неправилно РС Карлово се е позовавал на материалната доказателствена сила на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ. Но независимо от тези си мотиви РС Карлово не е отказал на ищцата Х. К., като на трето лице неучастващо в сделката да й допусне свидетелски показания за доказване на твърдените от нея факти, съобразно нормата на чл.165 ал.2 от ГПК. Напротив допуснати са й свидетели и съдът е приел техните показания като на допустими 4 доказателства в процеса и ги е обсъждал като такива в своя съдебен акт. Тоест не е налице процесуално нарушение в казуса, което да е довело до ограничане на правото на зашита на ишцата по това дело.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката Х. К., че Районен съд - Карлово неправилно е отказал да съобрази признание в отговора на исковата молба от ответника Г. Д., че е постигнато общо съгласие между него и П. К. за разпореждане с всички притежавани идеални части от съсобствения имот. Сочи се, че е нарушен чл.175 от ГПК, като е следвало да се приемат тези признания като неизгодни факти, признати от страните.

Видно от отговора на исковата молба депозиран от ответника Г. Д. /л.80л.81 от делото на КРС/ същият е оспорил изцяло първия иск по делото /настоящият иск/, като е изложил своя трактовка на фактите по делото и тяхното правно значение. Г. Д. в своя отговор не е твърдял, че е искал да продаде изцяло своята идеална част на П. К. и не е признавал че процесното дарение е привидно и прикрива истинската сделка между страните, а именно покупко-продажбата. На лист 81 в своя отговор той твърди обратното – „Аз лично при една от срещите ни му заявих, че направо ще му подаря моята част от имота, защото съм много благодарен за всичко извършено от него по имотите ми, за помощта му през годините, а и с надеждата, че за в бъдеще ще продължи все така да ми помага.“ Наличието на дарение за част от съсобствеността и продажба за другата част ответника Д. обяснява така – „ Въпреки че настоявах да прехвърля всичко което притежавам, то и адвоката се намеси и ми обясни, че в случай че прехвърля всичко, което притежавам от имота с дарение, то същото дарение би могло след смъртта ми да се атакува от моите наследници и да вкарам К. в дела и разправии…..ние решихме да прехвърля чрез дарение само 1/3 ид.ч. от това което притежавам в имота на К., другите 2/3 ид.ч., от това което притежавам в имота ще ми закупи.“ Тоест с тези изявления в отговора на исковата молба ответникът Г. Д. не е правил признание на неизгодни за него факти твърдени в исковата молба от насрещната страна по смисъла на чл.175 от ГПК. Поради което и първата инстанция не е преценявала такова „признание“ в своето съдебно решение.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката Х. К., че неправилно и некоретно КРС е кредитирал показанията на свидетелката А.Н..

РС Карлово е посочил, че свидетелката Н. на 03.04.2022 г. е получила от 5 майка си, писмена бележка, която й била дадена от П. К.. На нея с ръкописен почерк били изписано „1/3 1/3/13/“ и 150 000 и името и телефонния номер на П. К.. Свидетелката се обадила на ответника К., който й заявил, че ще купува наследствения имот. На следващият ден свидетелката се обадила на П. К. и се срещнала с него като той й обяснил, че предлагал 150 000 лева за да закупи имота, т. е. по 50 000 лева за всеки от трите дяла. Тоест РС Карлово е приел точно показанията на тази свидетелка че П. К. предлага на закупи целия имот и това е сторено на 03.04.2022г., което е два дни преди дата на дарението 05.04.2022г. Тоест съдът с нищо не е променил или неправилно възприел показанията на тази свидетелка. Въпроса дали Г. Д. е дарил на К. 1/3 от притежваните от него идеални части от имота и как това се съотнася с нормалната човешка и житейска логика не е свързано с правилно възприетите от съда показания на свидетелката А.Н..

Неоснователно е възражението на жалбоподателката Х. К., че РС Карлово не е анализирал правилно показанията на свидетелите на ответника и че не са доказани в хода на делото твърденията на ответниците за извършване на предвидените строителни услуги от К. в имоти на Д.. Довод за това е че направата на изцяло нов покрив на къщата на Д. в *** не представлява текущ ремонт и за него следва да се представя разрешение за строеж. Да по делото не се представя разрешение за строеж, също така не се представят и писмени доказателства за правото на собственост на къщата на Г. Д. в ***, но това не е основание да се отхвърлят показанията на свидетеля З.Ч. /л.311/, защото горните факти, не са предмет на доказване по това дело и освен това при разпита на този свидетел тези факти не са били поставяни под съмнение от жалбоподателката К.. Ако същата е имала съмнения за достоверността на показанията на св.Ч. и е имала искания за събиране на писмени доказателства във връзка с тях същите е следвало да се направят своевременно, а такива искания по делото няма. Поради което не би могло да се отхвърлят показанията на свидетел, защото същите не са подкрепени от писмени доказателства, каквито писмени доказателства изобщо не са се искали по делото.

Разпечатката съдържа 30 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/119a7c58-7be8-440a-b4b6-542e42928633