Решение № 1632 от 22.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1632 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно гражданско дело № 20241100502489 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е по ред на чл. 435 – 438 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК **** - длъжник по изпълнително дело № 20249240400258 по описа на ЧСИ Г.К., с район на действие СГС, срещу разпореждане за приети по делото разноски, с което съдебният изпълнител след направено възражение отказва да намали приетите с постановление от 25.01.2024 г. разноски по изпълнението.

Жалбоподателят излага доводи, че възложените му разноски по изпълнителното дело са недължими, тъй като многократно е правил опити за доброволно заплащане на задължението, но не е получил дължимото се съдействие от страна на кредитора.

Твърди, че след постановяване на решението № 3850/27.11.2023 г., постановено по гр. д. 9252/2023 г. по описа на РС Варна, въз основа, на което е издаден изпълнителният лист, се е опитал да се свърже с процесуалния представител на М.Й.И. – взискател по изпълнителното дело. Бил изпратил два имейла до адв. М.Т. – на 06.12.2023 г. и 18.12.2023г., с искане за представяне на банкова сметка за заплащане на дължимата се сума, а също така бил направил опити да се свърже с адвоката по телефона, но не бил получил нито отговор, нито обратна връзка с исканата информация. Поддържа, че това поведение на процесуалния представител на кредитора е умишлено и недобросъвестно и се прави с цел образуване на изпълнително производство и възлагане в тежест на длъжника ненужни разноски. Счита, че с поведението си не е станал повод за образуване на изпълнителното дело, поради което не следва да дължи разноски по изпълнението.

Взискателят и ответник по жалбата – М.Й.И., чрез пълномощника адв. М.Т., е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК, в които се излагат доводи за неоснователност на депозираната частна жалба. Поддържа, че не е налице забава на кредитора, доколкото не били извършени реални действия, с които длъжникът да изпълни задължението си, като например да е вложи паричната сума по 1 банкова сметка, която е могъл да открие на името на кредитора или друго действие, което би го освободило от отговорността за плащане по смисъла на чл. 97 ЗЗД.

Представени са мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложения препис от изп. дело № 20249240400258 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие СГС, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима. Предмет на обжалване е нарочен акт на ЧСИ, който в съответствие с правилата на чл. 435, ал. 2, пр. последно ГПК се е произнесъл по искане относно разноските в изпълнителното производство. Именно този акт подлежи на съдебен контрол. Жалбата е депозирана в срок и като редовна подлежи на разглеждане по същество.

От представения препис от изп. дело № 20249240400258 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие СГС, се установява, че същото е образувано по молба на М.Й.И., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. М.Т., за принудително събиране на присъдени вземания в полза на М.Й.И. срещу „АПС-Б.Б.“ ЕООД по изпълнителен лист от 03.01.2024 г. по гр. д. № 9252/2023 г. по описа на РС – Варна, ГО, 42 състав, в размер на 50.00 лв. – държавна такса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Искане за присъждане на разноски е заявено от взискателя с молбата за образуване на изпълнителното производство. С молбата не са посочени изпълнителни способи.

Представен е договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че взискателят е заплатил в брой на пълномощника си адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за процесуално представителство в изпълнителното производство.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на 29.01.2024 г.

С постановление за разноски от 25.01.2024 г. ЧСИ е приел следните разноски по изпълнителното дело:

По т. 1 – образуване на изп. дело - 24. 00 лв.

По т. 4 – изпращане на призовка по пощата, препис на жалба, уведомление и книжа – 24.00 лв.

По т. 5 – изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК – 24.00 лв.

По т. 26 – изпълнение на парично вземане – 30 лв. (начислена върху сумата от 250 лв. – вземане по изпълнителен лист и адвокатски хонорар).

С молба, изпратена по имейл до ЧСИ на 29.01.2024 г., длъжникът е поискал разноски по изпълнението да бъдат възложени в тежест на взискателя, доколкото поддържа, че не е станал повод за образуване на изпълнителното дело.

С разпореждане от 05.02.2024 г. ЧСИ оставил без уважение молбата на длъжника. Същото е получено от длъжника на 07.02.2024 г. и в законоустановения двуседмичен срок е депозирана и настоящата частна жалба.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя - длъжник в изпълнителното производство, че не е могъл да изпълни задължението си, тъй като е бил възпрепятстван от кредитора - взискател. Относно забавата на кредитора съдебната практика е последователна. Така в Решение № 15/04.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1575/2009 г., IV г.о., е прието, че когато длъжникът предлага изпълнение, а кредиторът 2 неоправдано не приеме предложеното му, той изпада в забава. Забавата на кредитора обаче не освобождава длъжника от задължението за изпълнение - съгласно чл. 95 ЗЗД, когато кредиторът е в забава и задължението е да се предаде нещо, длъжникът може да се освободи като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. Само заявяването на готовност за изпълнение за плащане, без длъжникът да плати на кредитора или да предаде сумата за пазене, не съставлява изпълнение. Прието е, че длъжникът може да се освободи от парично задължение, само ако е депозирал сумата в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това.

Отделно от горното, действително длъжникът е изискал информация за банковата сметка на кредитора от неговия адвокат, но следва да се има предвид, че доколкото адвокатът е бил процесуален представител на кредитора по силата на упълномощителна сделка, в качеството му на страна в исковото производство, същото не означава, че той има последващи ангажименти към своя доверител. Доколкото доверителят сам определя обема на представителна власт, същата би могла да бъде ограничена само до приключване на съответното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД изпълнението на задължението е точно, ако бъде адресирано до кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В този смисъл, доколкото длъжника не знае какъв е обема на представителната власт на адвоката, то направените опити да се свърже с кредитора посредством него, не водят до благоприятен за него резултат, изразяващ се в освобождаването му от отговорност за изпълнение.

В случая от събраните по делото доказателства се установява, че длъжникът, макар и направил опити да се свърже с адвоката, представляващ кредитора по исковото производство, не е платил задължението преди образуване на изпълнителното производство. Плащането, извършено в резултат на получаване на поканата за доброволно изпълнение, т.е. след датата на образуване на изпълнителното производство, се явява плащане, извършени в условията на висящ изпълнителен процес, което изключва приложението на хипотезата на прекратяване в условията на чл. 433, ал. 1 ГПК, съответно предопределят отговорността на длъжника за разноските в производството. Поради това не може да се възприеме тезата на жалбоподателя за наличие на забава на кредитора, която да го освобождава от задължението за разноски по изпълнителното производство.

По разноските:

Съгласно константната съдебна практика на ВКС, в производствата относно дължимостта и размера на разноските, каквото е и процесното, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о.

ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС и др.). Предвид изложеното, исканията на страните за присъждане на разноски са неоснователни.

С оглед гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. номер на ЧСИ 26805 от 16.02.2024 г. на „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК **** - длъжник по изпълнително дело № 20249240400258 по описа на ЧСИ Г.К., с район на действие СГС, срещу постановление за разноски от 3

25.01.2024 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4