Решение № 398 от 10.07.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20231800500122 по описа за 2023 година

С Решение № 107/16.09.2022г., постановено по гр.д. № 487/2021г. на Самоковския районен съд, е осъдена Г. Д. да заплати на „У.Б.“ АД сумата от 792,26 евро, неизплатени от главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 270/0278/24329682 от 29.10.2013 год. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска (07.05.2021г.) до окончателното й изплащане; сумата от 40,46 евро, неизплатени от възнаградителната лихва дължима по същия договор, претендирани като лихва върху редовна главница за периода 05.08.2018г. до 06.02.2019г.; сумата от 333,54 евро, представляващи дължима лихва върху просрочена главница за периода 05.08.2018г. до 19.04.2021 год., както и сумата 1336 лева за направените по делото разноски съобразно уважения иск за този ответник.

Със същото решение е осъдена А. Д. да заплати на „У.Б.“ АД сумата от 792,26 евро, неизплатени от главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 270/0278/24329682 от 29.10.2013 год., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 07.05.2021г., както и сумата 40,46 евро неизплатена възнаградителна по същия договор, претендирани като лихва върху редовна главница за периода 05.08.2018г. до 06.02.2019г., както и сумата 854,44 лева за разноски по делото съобразно уважената част на иска за този ответник.

С решението е отхвърлен предявеният от „У.Б.“ АД иск срещу А. Д. за ½ от 667,09 евро, а именно - за сумата 333,54 евро, претендирана като лихва върху просрочена главница за периода 05.08.2018г. до 19.04.2021г.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския 1 процесуален кодекс и е о бразувано по въззивна жалба на А. Д. срещу горното решение само в частите му, с които жалбоподателката е осъдена да заплати на „У.Б.“ АД сумата от 792,26 евро, неизплатени от главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 270/0278/24329682 от 29.10.2013 год., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 07.05.2021г., както и сумата 40,46 евро неизплатена възнаградителна по същия договор, претендирани като лихва върху редовна главница за периода 05.08.2018г. до 06.02.2019г., а също и сумата 854,44 лева за разноски по делото.

Жалбоподателката счита решението за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано в тези му части. Твърди, че, макар да е наследник на длъжника Х. Л. Д., по делото няма никакви доказателства, тя да е приела наследството, за да отговаря за задълженията на наследодателя, а това обстоятелство не било доказано от ищеца при негова доказателствена тежест. Оспорва изводите на районния съд в този смисъл. Счита за недоказано и настъпването на условията за изискуемост процесния кредит по отношение на ответниците. Подчертава, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем едва след смъртта на наследодателя Х. Д., като претенциите са насочени не към него, а към неговите наследници. Намира, че кредиторът (ищец в производството) задължително трябвало да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост, като е недопустимо, това да се извърши едва с исковата молба. Изразява становище, че последната не изпълнява функциите на покана за изпълнение, тъй като с нея не е отправена покана за дължимост на просрочени вноски, а се търси цялото задължение по кредита. Сочи, че не е кредитополучател по договора, а наследник, поради което спрямо нея е приложима и нормата на чл. 84, ал. 1, изречение второ от ЗЗД, която изисква отправянето на нарочна покана, като едва след изтичането на предвидения седемдневен срок от получаването й би настъпила изискуемостта на дълга. Изтъква, че представените от ищеца доказателства (покана-уведомление и покани за доброволно изпълнение) са адресирани само до Г. Д., но тя (А. Д.) не е уведомявана за задълженията по процесния кредит и не е получавала покана за плащане, като е узнала за претенциите на ищеца едва с получаване на препис от исковата молба на 05.07.2021г. Във връзка с това излага съображения, че не следва да заплаща законна лихва върху главния иск от датата на подаване на исковата молба (07.05.2021г.), тъй като към този момент тя изобщо не е знаела за задълженията по процесния кредит, а от датата на получаване на препис от исковата молба. Отново изтъква, че, съгласно чл. 84 от ЗЗД, е следвало да й се предостави срок за доброволно изпълнение и едва след изтичането му да се приеме, че изпада в забава. Намира, че мотивите на обжалваното решение са противоречиви.

Прави извод, че към момента на получаване на исковата молба част от процесните задължения са били с още ненастъпил падеж, т.е. неизискуеми, откъдето следва, че е налице предсрочна изискуемост на цялото задължение спрямо нея, но за това тя не била уведомена. Оспорва заключението по ССЕ, тъй като е изготвено въз основа на документи без доказателствена стойност и удостоверяващи изгодни за издателя им факти, както и въз основа на такива, които не са приети като доказателства по делото. Сочи, че не било обсъдено възражението й за недължимост на вземането поради наличие на две обезпечения в полза на ищеца, с които се гарантира и покрива неизпълнението по процесния договор в случай на смърт на длъжника. Счита, че по този начин кредиторът има два способа за удовлетворяване на своето вземане, което е недопустимо, а той не бил представил документите за които 2 бил задължен от съда. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил е отговор от въззиваемия, който оспорва жалбата. Намира за доказано наследственото правоприемство между длъжника по кредита и жалбоподателката, като подчертава, че не са налице доказателства, опровергаващи факта на приемане на наследството.

Счита, че жалбоподателката го е приела с конклудентни действия.

Обосновава, че изпращането на покана за плащане и изпадането на длъжника в забава не изключват съществуването на задължението. Подчертава, че в случая не е налице предсрочна изискуемост на вземането, тъй като изискуемостта му е обусловена от изтичане на крайния срок за неговото погасяване – 29.10.2020г. Сочи, че наследниците на починалия длъжник били извършвали плащания по кредита и след датата неговата смърт, като се позовава на съдебна практика за значението на това обстоятелство. Развива съображения относно значението на исковата молба и правните последици от нея. Прави извод, че жалбоподателката била валидно уведомена за задълженията на наследодателя си. Намира, че заключението по ССЕ следва да бъде кредитирано, като по този въпрос също цитира съдебна практика.

Оспорва довода на жалбоподателката, че кредиторът бил удовлетворен от сключеното в негова полза обезпечение – застраховка „живот“ на длъжника.

Счита, че не са налице предпоставки за прилагане на последиците по чл. 161 от ГПК в негова тежест. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение.

В откритото съдебно заседание пред въззивния съд, в което е приключило разглеждането на делото, жалбоподателката не се явява и не се представлява. В предходно открито съдебно заседание се е представлявала от адв. М., която поддържа жалбата, оспорва отговора и счита, че са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият не се представлява. От процесуалния му представител е постъпила молба за разглеждане на делото в негово отсъствие, като оспорва жалбата, поддържа отговора и моли съда да потвърди обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не следва да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

3

І. По валидност

В случая, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, като изразената от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

ІІ. По допустимост

Обжалваното решение е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по действително предявените искове.

ІІI. По същество

Настоящият съдебен състав споделя съдържащите се в обжалваното решение мотиви (с изключение на свързаните с предсрочната изискуемост) и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, както и в отговор на наведените във въззивната жалба доводи, настоящият съдебен състав излага следните съображения:

С Определение № 416/16.05.2023г. въззивният съд е дал изрични указания на жалбоподателката А. Д., в едноседмичен срок от съобщението, да заяви изрично, дали е приела наследството на Х. Л. Д., дали все още не го е приела, или дали вече се е отказала от него, като я е предупредил, че, ако не изрази изрично становище в този срок, съдът ще приеме на основание чл. 161 от ГПК, че е приела наследството на Х. Л. Д.. Видно от приложения по делото отрязък от призовка, жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адв. М., е получила препис от определението на 23.05.2023г. В рамките на определения от съда едноседмичен срок, а и до датата на последното открито съдебно заседание по делото, жалбоподателката не е изпълнила дадените указания и не е изразила изрично становище по приемане на наследството на Х. Д.. Поради това и на основание чл. 161 от ГПК настоящият съдебен състав приема за доказано, че жалбоподателката А. Д. е приела наследството на Х.

Д.. Следователно, тя отговаря за задълженията на наследодателя, пропорционално на наследствената си квота.

Неоснователни са съдържащите се във въззивната жалба доводи, свързани с настъпването на условията за изискуемост на процесния кредит, предсрочната му изискуемост и момента на нейното настъпване, както и (не)уведомяването на длъжниците за нея. В исковата си молба ищецът не се позовава на предсрочна изискуемост на кредита и не релевира правни последици от нея. Освен това, дори такава да е настъпила, тя би била ирелевантна, тъй като, видно от доказателствата по делото, срокът за погасяване на кредита е 29.10.2020г., а искът е предявен на 07.05.2021г., т.е. след падежиране на последната погасителна вноска.

Що се отнася до възражението, че е недопустимо длъжникът да се уведоми за предсрочната изискуемост с исковата молба, то е неотносимо към спора, тъй като, както се посочи по- горе, ищецът въобще не се позовава на предсрочна изискуемост. Освен това, по същество, възражението е и принципно неоснователно, тъй като трайната съдебна практика приема, че това уведомяване може да стане и чрез връчване на препис от исковата молба, в която се съдържа изявление за обявяването на кредита за предсрочно 4 изискуем (напр. Решение № 161 от 8.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1153/2014 г., II т. о., ТК; Решение № 77 от 10.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 3247/2014 г., II т. о., ТК).

Във връзка с горното, съдът намира за неоснователен и довода на жалбоподателката, че исковата молба не изпълнява функциите на покана за изпълнение, тъй като с нея не била отправена покана за дължимост на просрочени вноски, а се търсело цялото задължение по кредита. Според настоящия съдебен състав, щом към момента на подаване на исковата молба е настъпил падежът на цялото задължение по кредита, ищецът е имал право да го претендира изцяло, а не отделни просрочени вноски, което е и направил.