Решение № 9 от 09.05.2023, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№9 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА

Членове: полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. С.ОВА като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно административно наказателно дело № 20236000600006 по описа за 2023 година образувано по въззивна жалба от адвокат С. К. – АК гр. Д. – защитник на обвиняемия редник М. Д. М. от военно формирование ..... – Ш., срещу решение № 2 от 27.01.2023 г. по АНД № 4/2023 г. по описа на Военен съд – Сливен.

С атакуваното решение № 2 от 02.02.2023 г. по АНД № 4/2023 г. по описа на Военен съд – Сливен обвиняемия редник М. Д. М. от военно формирование ..... – Ш. е признат за виновен в това, че на 18.08.2022 г. в 16.55 часа по ул. „М.“ в гр. Б. управлявал личното си моторно превозно средство – мотоциклет марка „...“, модел „....“, което след служебното му дерегистриране през 2018 година не е било регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл. 140, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.2, чл.3, ал.1 и 4 и чл.4, ал.1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за представяне на данни за регистрираните пътни превозни средства – престъпление по чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.

78а от НК го е освободил от наказателна отговорност като му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 3 700 (три хиляди и седемстотин) лева.

В законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от адв. С. К. – Адвокатска колегия, гр. Д. – защитник на обвиняемия редник М. Д. М. от 1 военно формирование ..... – Ш..

В нея се посочва, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Основният спор и основанието, послужило за обжалване на съдебния акт е неговата несправедливост, тъй като наложеното от първоинстанционният съд наказание е несъразмерно тежко. Излагат се съображения, че при определяне вида и размера на наказанието, решаващият съд не е извършил преценка в количествено съотношение между смекчаващите и отегчаващите вината на обвиняемия обстоятелства, неговата и на деянието степен на обществена опасност, като неправилно е преценил, че следва да наложи глоба над средния размер, предвиден в материалния закон. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че за срок от осем години като водач, обвиняемият редник М. М. е бил санкциониран 40 (четиридесет) пъти, от които веднъж е бил изправен пред съд за престъпление по същия текст от НК и въпреки, че многократно са му налагани административни наказания, същият не е бил коригирал поведението си. Посочва се, че обвиняемия не е осъждан до момента (настъпила е реабилитация по право, която заличава всички предишни осъждания) и е с положителни характеристични данни, не оспорва установената от съда фактология по делото, съжалява и се разкайва за постъпката си. Обръща внимание на факта, че МПС, с което е извършено деянието преди прекратяване на регистрацията му е било регистрирано и индивидуализирано в достатъчна степен.

Прави се искане да бъде изменено атакуваното решение като размера на наложеното административното наказание бъде намален.

Възражение срещу постъпилата жалбата е депозирано от държавното обвинение.

В съдебното заседание по делото, в рамките на процедура по глава двадесет и първа от НПК пред въззивната инстанция, проведено на 03.04.2023 г. по настоящото въззивно дело обвиняемият редник М. Д. М. и защитникът му адв. С. К. С.ов – АК Д. не се явяват, редовно призовани по делото. В нарочна молба до въззивния съд, вх. № 169/31.03.2023 г. обвиняемият и защитникът му изразяват писмено съгласие делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, поради обективна невъзможност да се явят в съдебното заседание по делото. Не са направили и искане за събиране на нови доказателства. Заявяват, че поддържат жалбата, ведно с изложените в нея аргументи. Молят съда да измени първоинстанционното решение и и да намали размера на наложеното административно наказание.

Прокурорът от Военно-апелативна прокуратура счита, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно. В съдебното заседание по делото поддържа доводи, че деянието, за което е предаден на съд обвиняемият е съставомерно по НК. Посочва, че се касае за обществена опасност на деянието, която на фона на ситуацията в страната е с повишена чувствителност от цялото общество. Счита, че определеното от 2 съда административно наказание в размер 3 700 лева е справедливо по размер и ще доведе до едни дълготрайни превантивни функции на това наказание.

Пледира атакуваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Военно-апелативният съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, съображенията на страните в съдебното заседание по делото, прецени събраните по делото в досъдебната и съдебна фаза доказателства и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице срещу съдебен акт от категорията на визираните в процесуалния закон, в срока по чл. 319 от НПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Атакуваната първоинстанционна присъда по делото на Военен съд Сливен е постановена при обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото. Извършената от настоящата инстанция проверка за наличието на наведените във въззивната жалба основания сочат на извод за тяхната неоснователност. Първостепенният съд е събрал относимите и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, очертан с внесеното в съда предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание в съда, като е спазен процесуалния ред, гарантиращ тяхната годност и възможността на базата на тях да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Обсъдил е в пълнота всички доказателствени източници, като е изложил убедителни съображения кои от тях кредитира и защо и на кои не дава вяра и по какви причини. Вярната интерпретация на доказателствата и средствата за тяхното установяване е позволила на основния съд да направи и верни изводи по фактите, които се споделят в преобладаващата си част от въззивната инстанция. Наведените от страните доводи са задълбочено обсъдени от решаващия съд, като в тази насока не се констатират логически грешки, неясноти или непълноти в мотивите към присъдата, постановена от състав на Военен съд - Сливен.

Първоинстанционният съд въз основа на събраните в достатъчна степен доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал приел за установена фактическа обстановка, която настоящата възиивна инстанциия споделя напълно, без да е необходимо да я преповтаря.

По делото не се установяват и нови фактически положения.

При правилната фактическа установеност на деянието съдът е приложил и съответстващия материален закон, като е приел, че по несъмнен и категоричен начин, жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението, визирано в чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК.

В съответствие с доказателствената съвкупност първоинстанционният 3 съд е извел правилен извод, че моторното превозно средство – мотоциклет марка „...“, модел „....“, с рег. № ..... не е регистрирано по надлежния ред, а именно - съгласно Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи.

С необходимата аргументация основният съд правилно е приел, че обвиняемият М. е осъществил престъпния състав на чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като на 18.08.2022 г. в 16.55 часа в гр. Б. управлявал личното си моторно превозно средство – мотоциклет марка „...“, модел „....“, с рег. № ....., което не било регистрирано по надлежния ред. Действително този ред е, предвиден в чл. 140, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.4, ал.1 от Наредба № I45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за представяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Правилно основният съд е приел, че въпреки, че обвиняемият е бил уведомен за това свое задължение при прехвърляне на собствеността, обвиняемият М. не е пререгистрирал мотоциклета и като последица от това последния е бил дерегистриран по служебен ред през 2018 г.. Несъстоятелно се явява твърдението на обвиняемия, че не е знаел за дерегистрацията на мотоциклета.

По делото е доказано, че той е бил изрично уведомен за задължението се да регистрира на свое име в предвидения за това законов срок , което е изисквало преминаването на технически преглед. По делото не са налице доказателствени източници, които да обективират извод, че моторното превозно средство е преминало на технически преглед. Задължение на водача е да познава нормативната уредба в страната, включително и ЗДвП, ППЗДвП и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи правилата за движение по пътищата, изискванията за техническото състояние на МПС-та и регистрирането им.

Във въззивната жалба не са посочени конкретни доводи и възражения за неизяснени обстоятелства, включително липсва оспорване от защитата и подсъдимия на дадената от първоинстанционния съд оценка на гласните и писмени доказателства по делото и цялата доказателствена съвкупност, но въззивният съд е длъжен и следва да извърши оценка на доказателствената съвкупност не само заради твърдението за неправилност на съдебния акт постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и задълженията си по чл. 314, ал.1 от НПК. Описаната от първоинстанционният съд фактическа обстановка, изцяло възприета от настоящата възиивна инстанция, ВС – Сливен е приел за безспорно установена от разпита в досъдебното производство на обвиняемия, свидетелските показанията на свидетелите полк. И.Н. К., гр.л. Д.Р.С., приложени в досъдебното производство, справките от служба „Пътна полиция“, характеристичните данни, справката за съдимост, материалите по 4 приложеното за послужване АНД № 40/2017 г. по описа на ВС – Сливен, както и останалите приложени по делото материали.

По отношение на това деяние не е налице спор по фактите по отношение на осъществяване на деянието от обективна страна. Същото е доказано по безспорен начин и от субективна страна. От събраните гласни и писмени доказателства е ясно, че процесният автомобил е бил с прекратена регистрация. Обвиняемият е знаел още при закупуване на автомобила, че същият не е надлежно регистриран и въпреки това ежедневно го е управлявал.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че от субективна страна, деянието е осъществено от обвиняемия, тъй като същия е предвиждал общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като не е направил нищо за да ги предотврати.

При определяне вида и размера на наложеното наказание за извършеното от подсъдимия престъпление по 345, ал. 2 вр. ал.1 от НК, решаващият съд е приел като смекчаващи вината обстоятелства добрите характеристични данни на обвиняемия като военнослужещ, но е отчел превес на отегчаващи вината обстоятелства, а именно – изключително негативните данни за поведението му на водач на моторно превозно средство, като настоящото обвинение отново е за нарушение като водач на МПС, санкциониран е по ЗДвП 40 пъти. Правилен е изводът на съда, че наложените до момента глоби, включително и по съдебен ред в размер на 3 000 (три хиляди) лева на обвиняемия не са постигнали възпиращ и превъзпитателен ефект, като редник М. е проявил упоритост в извършване на еднотипни нарушения като водач на МПС. Не без значение е и фактът, че обвиняемият е бил освобождаван от наказателна отговорност през 2017 г. и му е налагано административно наказание „глоба“. За извършеното предходно деяние по АНД № 40/2017 г. по описа на ВС - Сливен обвиняемият е заплатил определеното му административно наказание глоба по сметка на ВС – Сливен на 08.07.2017 г. Съобразно ПП № 7/1985 г. на Върховния съд, повторното приложение на чл.78а от НК е възможно ако е изтекъл едногодишен срок от налагането на предходното административно наказание, какъвто е конкретния случай.