Определение № 3609 от 06.03.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3609 гр. Варна, 06.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Г.а като разгледа докладваното от Марина Г.а Гражданско дело № 20253110111964 по описа за 2025 година

Производството е образувано по депозирана искова молба от страна на „КРЕДИТО“ ООД, EИК: ....., адрес: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. .....

..... срещу Д. З. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. ..... ....., с която е заявена искова претенция с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 9 ЗПК, с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че Д. З. М., ЕГН ********** дължи на „КРЕДИТО“ ООД, EИК: ..... сумата от 404,58 евро /791,29 лева/, представляваща непогасен остатък от главница по договор за кредит № OL00051186/24.12.2021 г., за която сума е налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1047/2025 г. по описа на Районен съд – град Севлиево.

Съдът след запознаване с депозираната искова молба и образуваното заповедно производство и при съобразяване на относимите правни норми, намира от правна страна следното:

В производството по ч.гр.д. № 1047/2025 г. по описа на Районен съд – град Севлиево е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК в полза на „КРЕДИТО“ ООД, EИК: ..... срещу Д. З. М., ЕГН ********** за сумите както следва:

1 / 409,03 евро /800,00 BGN (осемстотин лева)/, представляваща главница по договор за кредит № OL00051186/24.12.2021 г., сключен между „КРЕДИТО“ ООД, EИК: ..... и Д. З. М., ЕГН **********, ведно със законна лихва за период от 04.09.2025 г. до изплащане на вземането;

2/ сумата от 20,74 евро /40,56 BGN (четиридесет лева и 56 стотинки)/, представляваща дължима договорна лихва за периода от 24.12.2021 г. до 24.05.2022 г. по договор за кредит № OL00051186/24.12.2021 г., сключен между „КРЕДИТО“ ООД, EИК: ..... и Д. З. М., ЕГН **********;

3 / 168,46 евро /сумата 329,48 BGN (триста двадесет и девет лева и 48 стотинки)/, представляваща дължима мораторна лихва за периода от 1

25.05.2022 г. до 03.09.2025 г.

В срока по чл. 414 ГПК, на 19.09.2025 г., е депозирано възражение от страна на Д. З. М., ЕГН **********, в което е посочено, че не дължи претендираните суми за договорна лихва и мораторна лихва като признава дължимостта на претендираната главница. С депозираното възражение е представено и платежно за сумата от 409,03 евро /800,00 BGN (осемстотин лева)/ от дата 18.09.2025 г. С разпореждане от 29.09.2025 г. е указано на заявителя да предяви искови претенции, с оглед депозираното в срок възражение. В указания едномесечен срок, е предявена една установителна искова претенция досежно оставаща дължима главница като се посочва, че с оглед извършено плащане в хода на производството са погасени дължимите разноски и лихви и остава дължима само част от главницата.

С двукратни указания от страна на Районен съд – град Варна, състав на съда е указал на ищеца да обоснове правен интерес от предявяване на искова претенция досежно главницата като съобрази че във възражението, депозирано по реда на чл. 414 ГПК е налице признание дължимостта на претендираната главница. В уточнителна молба, ищецът чрез процесуалния си представител заявява, че след издаване на заповедта за изпълнение е налице плащане на сумата 800 лева, на 16.09.2025 г. и с оглед действието на разпоредбата на чл. 76 ЗЗД е погасил дължимите разноски и лихви, а главницата е останала непогасена в размер на 791,29 лева, за която предявява установителна искова претенция.

Съдът след като се запозна с електронно заповедно производство 1027/2025 г. по описа на Районен съд – град Севлиево, намира, че длъжникът с възражението, депозирано по реда на чл. 414 ГПК е признал дължимостта на претендираната главница от 409,03 евро /800,00 BGN (осемстотин лева)/ и е заплатил същата, поради което за „КРЕДИТО“ ООД, EИК: ..... липсва правен интерес от предявяване на искова претенция относно дължимостта на главницата, тъй като това вземане не се оспорва и след като не се оспорва, издадената заповед по отношение на главницата е влязла в сила и следва издаване на изпълнителен лист, аргумент от чл. 416 ГПК. За яснота следва да се посочи, че доколкото с възражението се представя документ за заплащане на главницата, в хода на заповедното производство, то заповедния съд следва да проведе процедура по реда на чл. 414а ГПК, но не и да се дават указания за предявяване на искова претенция досежно главницата, тъй като за същата липсва подадено възражение.

Правен интерес от предявяване на установителни искови претенции съществува за „КРЕДИТО“ ООД, EИК: ..... само по отношение на заявените договорна и мораторна лихва, доколкото именно те са предмет на оспорване от страна на Д. М., с депозираното възражение. В настоящото производство не са предявени установителни искови претенции досежно оспорените договорна и мораторна лихва, въпреки двукратните указания на съда. Задължение на „КРЕДИТО“ ООД, EИК: ..... е да предяви претенции си за оспорените суми по 2 начин идентичен на този, за които му е издадена заповед за изпълнение, тъй като исковите претенции, предявени по реда на чл. 422 ГПК се смятат предявени от датата на подаване на заявлението в съда и следва да е налице пълен идентитет между предявената искова претенция, респ. претенции и издадената заповед за изпълнение. Извършено в хода на производството /заповедно, респ. исково/ плащане следва да се съобрази от съда по реда на чл.

235 ГПК, а не ищеца да извършва погасяване, позовавайки се на чл. 76 ЗЗД като по този начин нарушава задължението си да предяви искови претенции за оспорените суми, съобразно издадената заповед за изпълнение.

С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че производството по делото следва да се прекрати като недопустимо, на основание чл. 130 ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 11964/2025 г. по описа на Районен съд – град Варна, образувано по предявена искова претенция на „КРЕДИТО“ ООД, EИК: ....., адрес: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. .....

..... срещу Д. З. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. .........

Определението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на „КРЕДИТО“ ООД, EИК: ....., адрес: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. ..... ..... чрез упълномощения процесуален представител

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3