Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 86 от 08.02.2023, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 964/2022
Вид
Решение № 86
Подписан
08.02.2023
В сила
22.06.2023
Състав
БИЛЯНА СТЕФАНОВА ИКОНОМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 128, ал. 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 138, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 142, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за митниците
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7, ал. 1 · Устройствен правилник на Агенция „Митници“

Р Е Ш Е Н И Е

№86 от 08.02.2023 г., гр.

Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Хасково в открито съдебно заседание на десети януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА при участието на секретар Ангелина Латунова и прокурор Елена Иванова, като разгледа дело № 964/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ във връзка с чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на „ЕЛИСЕ“ ООД, ЕИК *********, срещу Агенция „Митници“ за присъждане на сумата в размер на 3 841,53 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от отменени като незаконосъобразни Решение с рег. № 32-229638/07.08.2020 г. на Директора на Териториална дирекция /ТД/ Северна морска и Решение рег. № 32-227451/05.08.2020 г. на Директора ТД Северна морска /понастоящем ТД „Митница Варна“/, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му заплащане.

Твърди се, че са налице трите предпоставки за присъждане на обезщетение – отменен акт /две решения на Митница Северна Морска/, нанесена вреда на дружеството /пропусната полза/, причинно-следствена връзка между тях. Посочва се, че на 26.08.2020 г. за погасяване на публични задължения дружеството е внесло общо сумата в размер на 23 650,45 лева. Нанесената вреда на дружеството представлявало пропусната възможност да инвестира тези суми в неговата дейност и да реализира печалба. Размерът на вредата бил съизмерим на закономерно очаквано благоприятно изменение в имущественото състояние на дружеството и винаги подлежи на доказване освен в случаите, в които се претендира най-малкия такъв размер, съизмерим на законната лихва. Аргумент в подкрепа на това разбиране е въведената с нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД необорима презумпция.

Претендира се обезщетение за най-малката вреда, която дружеството е претърпяло и която вреда е съизмерима на размера на законната лихва за периода, през който дружеството е било лишено от тези суми. По отмененото Решение с рег. № 32-229638/07.08.2020 г. са задържани суми, както следва: 3 345,98 лева /мито за периода 26.08.2020 г. – 05.04.2022 г./ с лихва 546,52 лева, 6 245,83 лева /ДДС за периода 26.08.2020 г. – 31.03.2022 г./ с лихва 1 011,48 лева, т.е. размерът на вредите е 1 558 лева. По отмененото Решение рег. № 32-227451/05.08.2020 г. са задържани суми, както следва: 4 904,14 лева /мито за периода 26.08.2020 г. – 05.04.2022 г./ с лихва 801,01 лева, 9 154,50 лева /ДДС за периода 26.08.2020 г.

– 31.03.2022 г./ с лихва 1 482,52 лева, т.е. размерът на вредите е 2 283,53 лева. Твърди се, че ако не са издадени тези решения, за дружеството нямало да настъпи вреда, тъй като сумата щяла да остане в неговия патримониум. Аргумент в тази посока били платежните нареждания с основание номера на решението – внасянето им от страна на дружеството, връщане на сумата. Цитира практика на ВАС, съгласно която при обявено за незаконосъобразно решение държавата дължи репариране на понесените вреди. Претендира се обезщетение за претърпени имуществени вреди, съизмерими със законната лихва върху задържаната сума от 23 650,45 лева за периода на нейното задържане, в общ размер от 3 841,53 лева.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена. Твърди, че претендира най-малкия размер на обезщетение, съизмерим на законната лихва и изчислен с електронния калкулатор на НАП. Претендира разноски по списък.

Депозирани са писмени бележки, с които акцентира върху факта, че дружеството не претендира лихви върху депозита, а обезщетение за нанесени вреди по общия ред, предвиден в ЗОДОВ. Изключването на този ред за обезвреда означавало да се осуети правото на обезщетение на увредените лица от незаконосъобразните действия на митническите органи по определяне на депозит и издадените във връзка с него незаконосъобразни решения. Сочи решение по дело № 2928/2018 г. на ВАС по идентичен казус, с което се приема наличието на всички законови предпоставки за ангажиране отговорността на държавата, вкл. и причинно-следствената връзка между вредите и незаконосъобразните актове на митническите органи. Моли Агенция „Митници“ да бъде осъдена да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от отменени две решения на директора на ТД Митница морска, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане.

Ответникът Агенция „Митници“, редовно призован, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата молба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Подробни съображения са изложени в писмения отговор по предявения иск – последният бил неоснователен и недоказан по основание и размер. Твърди се, че в конкретния случай не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като не се доказва настъпването на вреди поради отмяната на двете решения на Директора на ТД Северна морска, както и причинната връзка между отменените актове и вредата на дружеството, изразяваща се в накърняване на имуществото на правния субект. Конкретизира се, че дружеството е предприело действия по заплащането на установените задължения с оглед избягване на принудително изпълнение от компетентната ТД на НАП. Исканията за възстановяване на недължимо платени суми на дружеството били уважени изцяло. Подадените искания от 06.01.2022 г. не съдържат искане за заплащане на лихви върху недължимо заплатените държавни вземания за мито и ДДС по отменените решения. Посочва, че съгласно чл. 116, § 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи. В случая не била налице предвидената във второто изречение на цитираната разпоредба хипотеза, доколкото сумите били преведени ефективно по сметката, посочена от дружеството, веднага след влизането на решенията в законна сила. Цитирана е практика в този смисъл.

Твърди се също, законосъобразността на акта се преценява съобразно правната уредба, действала към постановяването му съгласно чл. 142, ал. 1 АПК. В тази връзка възстановяването на лихвите в размер, изчислен от момента на заплащане на сумите за митни сборове, би било възможно, ако е налице правопораждащ факт, който липсвал в случай поради отмяната на чл. 219а ЗМ и Регламент № 2913/1992 г. от 2016 г. Неприложими били разпоредбите на чл. 129 ДОПК и чл. 55 ЗЗД.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска.

Въз основа на твърденията на страните и приложените по делото писмени доказателства Административен съд – Хасково установи следното от фактическа страна:

През 2019 г. по осъществени от „ЕЛИСЕ“ ООД два вноса митническите органи отказват да приемат декларираните митнически стойности на стоки по митнически декларации с MRN 19BG002002000311R5 от 13.01.2019 г. и MRN 19BG002002000901R4 от 21.01.2019 г. с режим „допускане за свободно обращение“.

С Решение с рег. № 32-229638/07.08.2020 г. /л. 13-18 от дело № 8679/2022 г. по описа на Административен съд София-град/ Директорът на ТД Северна морска към Агенция „Митници“ е определил нова по-висока митническа стойност на внесени от дружеството стоки и е определил за довнасяне държавни вземания в общ размер от 9 591,81 лева, от които 6 245,83 лева /ДДС/ и 3 345,98 лева /мита/. Решението е подлежало на предварително изпълнение, поради което на 26.08.2020 г. дружеството е внесло сумата в размер на 9 591,81 лева /л. 11-12 от дело № 8679/2022 г. по описа на Административен съд София-град; л. 128-129 – платежни нареждания/.

Решението е отменено с Решение № 36/19.02.2021 г. по адм. д. № 762/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково /л. 33-39/, оставено в сила с Решение № 12930/16.12.2021 г. по адм. дело № 4843/2021 г. на Върховен административен съд /л. 27-33 от дело № 8679/2022 г. по описа на Административен съд София-град/. С молба от 06.01.2022 г. дружеството е поискало връщане на събраните незаконосъобразно публични вземания в размер на 9 591,81 лева /л. 25 от дело № 8679/2022 г. по описа на Административен съд София-град; л. 127/. С Решение № 10/04.03.2022 г. на Директора на ТД Митница Варна е разпоредено връщане на сумата /платежно нареждане за сумата в размер на 3 345,98 лева – мита, л. 41 от дело № 8679/2022 г. по описа на Административен съд София-град; л. 90-94/, а на 31.03.2022 г. чрез акт за прихващане или възстановяване на инспектор по приходите в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ - Пловдив /л. 42-46 от дело № 8679/2022 г. по описа на Административен съд София-град/ е прихваната сумата в размер на 6 245,83 лева /ДДС/.

С Решение с рег. № 32-227451/05.08.2020 г. /л. 19-24 от дело № 8679/2022 г. по описа на Административен съд София-град/ Директорът на ТД Северна морска към Агенция „Митници“ е определил нова по-висока митническа стойност на внесени от дружеството стоки и е определил за довнасяне държавни вземания в общ размер от 14 058,64 лева, от които 9 154,50 лева /ДДС/ и 4 904,14 лева /мита/. Решението е подлежало на предварително изпълнение, поради което на 26.08.2020 г. дружеството е внесло сумата в размер на 14 058,64 лева /л. 9-10 от дело № 8679/2022 г. по описа на Административен съд София-град, л. 74-75 - платежни нареждания/. Решението е отменено с Решение № 411/21.07.2021 г. по адм. д. № 764/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково, влязло в сила на 11.08.2021 г. като неоспорено /л. 34-40 от дело № 8679/2022 г. по описа на Административен съд София-град; л. 26-32/. С молба от 06.01.2022 г. дружеството е поискало връщане на събраните незаконосъобразно публични вземания в размер на 14 058,64 лева /л. 26 от дело № 8679/2022 г. по описа на Административен съд София-град; л. 73/. С Решение № 9/04.03.2022 г. на Директора на ТД Митница Варна е разпоредено връщане на сумата /платежно нареждане за сумата в размер на 4 904,14 лева – мита, л. 41 от дело № 8679/2022 г. по описа на Административен съд София-град; л. 56-60/, а на 31.03.2022 г. чрез акт за прихващане или възстановяване на инспектор по приходите ТД на НАП - Пловдив /л. 42-46 от дело № 8679/2022 г. по описа на Административен съд София-град/ е прихваната сумата в размер на 9 154,50 лева /ДДС/.

При така установената фактическа обстановка Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:

Искът е допустим като подаден от лице с активна процесуална легитимация, което твърди, че е претърпяло имуществени вреди /пропуснати ползи/ и насочен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито отменени като незаконосъобразни актове се твърди, че са причинени вредите /чл. 128, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 205, ал. 1 АПК във връзка с чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 7, ал. 1 от Закона за митниците/.

На основание чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Съгласно чл.

205, ал. 1 от АПК „искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите“, като в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на АПК е дадена легална дефиниция на административен орган – „органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги“. В конкретния случай ответник е Агенция „Митници“, доколкото издателят на отменените като незаконосъобразни две решения е Директорът на ТД Северна морска /териториална структура съгласно чл. 7, ал. 4 ЗМ във връзка с чл. 7, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“ – отм., във връзка с § 1, т. 1а ДР АПК/.